Село Расник се намира между селата Мещица и Вискяр на пътя между Перник и Брезник. Разположено е в котловината на планините Бъзглав и Вискяр планина. На 15 километра западно от Перник и 40 километра от София.

Според преданията, селото е образувано през 1306г, но вероятно историята му е доста по-древна. Първоначално селото се е намирало в местността Макра и в добрите си години е наброявало около 1000 къши. В местността е открито древно праисторическо селище,което е съществувало и през античността. В района е са разкрити останките и на некропол и антично светилище, а допреди години все още бил запазен римски път,който свързвал Тимошкоморавския басейн с Горнострумските земи. Но заради пресъхване на сладководни извори водещо до болести и други неблагополучни причини селото се премества, там където е в наши дни. Първо са се заселили родовете на Ковачевите, после Аврамовите, Пейните и постепенно се е образувало селото, като са дошли и други заселници. Около днешното село Расник някога е имало голяма гора и много храсти, богато с множество извори на сладка вода и това довело хората да се заселят там. Така и селото получава името си Расник произлизащо от "раске" (храсти на местния диалект).

Съществуването на село Расник през средновековието е документирано в турските регистри от средата на XVI в. През 1576 г. селото е вписано в списъците на джелепкешаните към нахия Грахова от каза София, а във войнушките списъци от 1606 г. се среща като Хирасник

Храмът в село Расник е построен през 1460 г. Селото има още един параклис с оброчен кръст на близката Вискяр планина, както и още няколко оброчни кръста от другите си страни. Имало е и още един малък храм на старото място на селото - днес основите му са изцяло под земята.

През 1934 г. се построява училището в село и са извикани войници от поделението в град Брезник за да направят паметник на загиналите в Балканската война, който се намира и до днес в центъра на селото. 1934 г. е паметна и с решението селото да има събор, който се празнува на Спасовден. През 1950г. е създадено ТКЗС "Макра". Първоначално в него са работели 50 души и постепенно броят им се увеличава като по времето на социализма почти цялото село работи там. Стопанството вече не функционира, каквато е съдбата и на множество селски стопанства в цяла България.  Броят на жителите на селото не е голям, но за сметка на това хората са дружелюбни и приветливи. Селото се радва на невероятна природа, а близкият връх Високата могила (Раснишки баир) с уникалните си въздушни течения е любимо място за излитане на делтапланеристи.

Лятото в селото не е горещо, а зимата настъпва по-рано в сравнение с други части на страната. Обикновено есента е по-топла от пролетта. До селото има ежедневен автобусен транспорт от град Перник.