Девически манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Русе
  • Община: Две могили
  • Селище:
  • в околностите на с. Каран Върбовка
  • GPS: N 43.476496 E 26.006736
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1200
  • Ориентировачна надморска височина: 250 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт. След село Каран Върбовка, пътя свършва при манастира
  • Паркинг: Неохраняем до пътя
 
 

Rusenski Lom Nature Park100Hristianskite mesta na vyarataSveta MarinaMанастир “Света Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, които са от периода на Второто българско царство /1187-1396/.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Вмч. Марина.

След падането на българското царство под турско владичество, от страна на турците започнали гонения, издевателства и насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на Св. Марина останало трайно в съзнанието на народа.
Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска /ІІІ в./, но приела християнството от един старец – християнин.
Древната християнска църква била подложена на най-тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан /284 – 305/. Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна.
От народните предания се знае, че южно, близо до този първи манастир, е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”.
Вторият манастир бива възстановен по-късно /1828 – 1859/. През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир, там, където е извирала водата с лечебни свойства,била построена църква в чест и прослава на Св. великомъченица Марина.
Тя е подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамен “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един горещ, безоблачен юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си.
Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало. Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави, го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода?
Отговорил стар свещеник, че е слушал от старите свещеници и старци, че на въпросното място се е славило името на Св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” /извор със светена лековита вода/.
Православните християни тачат нейната светла памет на 17 юли. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с агиазмата, (от клетва /поръчение), като идват там болни, да има място за настаняване.
Вестта за чудото се разнесла не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя. Не секва потокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа.
“Векове от слава, затънали в мрак” /Иван Вазов/. “Няма нищо, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве” /Лука 8:17/.
Вярата е представа за неща, за които се надяваме и които не виждаме. Изцеленията стават според нея.
Чудеса стават и днес. Тържеството на Църквата, нейната велика историческа победа, извоювана с безценната кръв на хилядите мъченици на вярата, всякога буди благоговение не само у християнина, но и всеки, който прелиства историята на Църквата и зачита историческата правда.
Вратите на манастира “Св. Марина” са широко отворени целодневно за поклонници.
Изворната вода, която тече в манастира, минава през сребърни пластове дълбоко в земните недра. Водата е лековита и най-вече помага на хора, които имат проблеми с очите.
Изследвания на химическия състав на водата показват, че тя е слабо минерализирана и подходяща за всекидневна употреба.
Когато и да решите да посетите манастира, ще намерите извора все там – в средата на манастирската църква, оформен като кладенец, с каменни стъпала, ограден с железен парапет във формата на осмоъгълник – с три вратички.
През 1984 г. водата от аязмото е изведена извън стените на църквата и е вкарана в четири декоративни чучура, от които всеки може да си напълни в бутилка или чаша. Направена е и цистерна за вода, над която е построена камбанария
Според местна легенда източно от манастира е заровена каляската на цар Иван Шишман.

Информацията е взета от сайта на Русенска епархия и от книгата "Манастир Света Марина". Легендата е чудесно преразказана и в книгата Легенди за Поломието, издание на Природен парк "Русенски лом".

Mанастир “Света Марина” е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Телефон: +35981461293
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Календар

Начална дата на събитието: 17.07.2018
Крайна дата на събитието: 17.07.2018
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16982
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1323
Регистрирани потребители: 295

Реклама