Цветето Росен
Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
 
 

Росен, русанлийче, самодивско цвете (Dictamnus albus L.)
Семейство Седефчеви (Rutaceae)

Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50см. и с високо 30-100см. неразклонено, към върха жлезисто окосмено стебло. Листата са последователни, най-долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйцевидни и назъбени листчета. Цветовете са бели, розови или червени, с по-тъмни жилки,събрани в гроздовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките - 10. Те отделят голямо количество етерично масло, което така насища въздуха, че ако в горещ, слънчев ден се поднесе запалена клечка кибрит към растението, въздухът около него може да избухне в пламък и се отделя черен дим. Растението при това изобщо не страда. За жалост миризмата на маслото не е приятна и росенът може да се нарече цвете за гледане, но не и за мирисане.

Казват, че именно за това растение става дума в Стария завет, наречено "горящ храст", "горяща къпина", в който Бог Яхве се явил на Мойсей, пасящ овце в пустинята близо до планината Хорив. Когато Мойсей се приближил до храста, за да погледне откъде идва огънят и как гори, а не изгаря, от горящия храст Бог го повикал, призовавайки го да изведе израилтяните от Египет в Обетованата земя. И днес по тези места в Израел растат огромни храсталаци с росен.

Росенът цъфти през юни-юли и е превъзходен за вилните градини. Не е взискателен към почвата, стига тя да е отцедлива.
Размножава се чрез семена, разделяне на храста и с резници. Растенията, отгледани от семена цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста се прави през есента или рано напролет. На едно място може да расте 8-10 години.
Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти през май-юни.

Разпространение: Из сухите тревисти и каменливи места, из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви, по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.

Използваема част: Корените, които се вадят през есента, а семената след узряването им – август - септември. При манипулиране с растението, поради дразнещото му действие се работи с предпазно облекло!

Химичен състав: Отровен алкалоид диктамин, етерично масло, сапонини и др.

Лечебно действие и приложение: Пикочогонно и потогонно. Българската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, ревматизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение, хистерия, епилепсия, глисти, а външно – отвара за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Според народните вярвания ако в ноща срещу Спасовден се преспи на росенова поляна, растението има и лечебно действие освен срещу всякакви болести и срещу безплодие.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 5924
Брой селища: 21600
Брой снимки: 14752
Брой видеоклипове: 147
Брой коментари: 47
Брой запитвания: 221
Регистрирани потребители: 188

Реклама