- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Велико Търново
- Селище:
- в околностите на с. Дичин
- GPS: N 43.208053 E 25.448113
- Година на създаване/откриване на обекта: 102
- Ориентировачна надморска височина: 100 м.
- Вид достъп: Пешеходен, автомобилен по черен път
За захранването с вода на римския град Никополис ад Иструм през 102г е било нужно изграждането на водопроводи, черпещи вода от постоянни източници.
Главният водопровод започвал от каптажа на подземната река от Мусинската пещера при днешното село Мусина. Дължината на водопровода била 26км с обща денивелация от 8м. Изграден е от камъни с хоросанова спойка. Дъното е настлано с тухли, а горната му част е засводена. Отвътре е покрит с хидрофобна мазилка (хоросан, примесен със ситно счукана тухла), за да се намалят загубите на вода.
По трасето на водопровода в посока каптажа в село Мусина все още може да се види и една самотна колона от римско време именована от местното население "Марков камък", която обаче не е от акведукта, а от мавзолей на местен римски патриций.
Долината на река Росица каналът пресичал напречно върху специално изградена аркада- акведукт, която била висока до 17м и дълга около 3км. В местността "Раклите" край село Дичин, на десния бряг на реката, до преди години са можели да се видят следите от това съоръжение, но вече всичко е отнесено от водата. Излизайки в западния край на село Дичин, каналът сменял посоката си към изток. И до днес трасето му се проследява спорадично в дворовете на жители от Дичин и Водолей.
На стотина метра от местността Сулнаря, където е бил акведуктът, пренасял водата за Никополис ад Иструм, от дясната страна, до самото корито на река Росица, се намира селищната могила Градището. Била е висока десетина метра, дълга около 100 метра и широка около 80 метра. Над нея се издигала малка крепост. Обитавала се от малоброен римски военен гарнизон. Предназначението му било да охранява акведукта.
Северозападно от него, на левия бряг на Росица, сега в землището на Лесичери, се намирало типично за римските военни лагери канабе, селище, заселено с цивилни граждани, обслужващо потребностите на гарнизона. От обединяването на двете части се развило селото.
По предания и частични археологически и исторически сведения се установява, че първоначалното село Дичин е било разположено именно там, където преди хиляда и осемстотин години водели заседнал живот войници, земеделци, скотовъдци, занаятчии, жени и деца. После по различни причини го изместват, за да се установи в крайна сметка на днешното си място.