Разстрела на партизанските ятаци от село Крушево е предварително планирана полицейска акция на високо ниво във връзка с повсеместните блокади и акции срещу партизанското движение през пролетта на 1944г. Историята е един от Паметниците на класовата борба в България.

На 29 март 1944г в селото пристигат цивилни полицейски агенти и полицията от участъка на град Севлиево. На полицаите са раздадени листчета с имената на известните на полицията партизански ятаци и им е наредено да ги доведат в общината. От там 10 човека (в т.ч. трима ученици) са подкарани с удари на приклади към местността Бряста под предлог да покажат на полицията къде са се укривали партизаните и къде предния ден е убит полицейския началник на село Крушево в първия ден на започналата Балванска битка. Достигайки до предварително набелязаното място, полицаите откриват огън в гърба на вървящите отпред ятаци и ги избиват на място. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. На полицаите участвали в акцията впоследствие са раздадени парични награди. Както е било обикновено за тогава в полицейския доклад за акцията е записано, че задържаните за застреляни при опит за бягство. Копие от акта за разстрела е изложено в музея на читалището.
След като в селото чуват стрелбата и разбират за убийството, почти цялото село се изсипва в местността - бедата е за всички. Всичко наоколо е обляно в кръв. Околностите се огласят от плача на роднините - някои са загубили по няколко близки. Полицаите забраняват да се бие камбаната и убитите да се приберат по къщите. В началото нареждането е и да не се погребват в гробищата и цялото село настръхва - мъжете си говорят, че не могат да избият всички. После нареждането е да се закарат направо в гробищата. Избите са натоварени на волски каруци, от тях по пътя в кашкавия сняг капе кръв и хората се пазят да не я газят. Цялото село се стича да изпрати избитите до гробищата. На гробищата са умити и облечени за погребение още топли.

Днес на мястото, където са разстреляни ятаците се издига и паметник на загиналите антифашисти от село Крушево.
Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточяват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.

Разстреляните ятаци са:
Илия Ненков Вълчев, 42г, /27.07.1901-29.03.1944/
Илия Ненков е баща на ремсовия деятел и партизанин Ненко Илиев /Лазар/. В редовете на РП влиза през 1941 г. и става ятак на партизаните. В дома му за известно време е циклостилната печатница. Многократно е арестуван, инквизиран и интерниран, но продължава да подпомага партизаните. В първия ден на Балванската битка загива сина му. На следващия ден, заедно с двамата братя на жена му, Илия и Христо, са разстреляни край селото без съд и присъда.
Илия Петров Димов, 36г, /13.01.1908-29.03.1944/
Под влияние на своя брат Харалан Петров Димов /Асен/, Илия Димов влиза в РП. Става ятак и отговорник на партийна група в селото. Неговият дом е главна снабдителна база на партизаните. През 1943 г. е интерниран за шест месеца. Завърнал се, отново подпомага партизанското движение. При блокадата на селото на 29 март 1944г. е арестуван и разстрелян с групата ятаци край селото.
Христо Петров Димов, 44г, /02.09.1899-29.03.1944/
Най-старият от разстреляните ятаци произхожда от бедно селско семейство. Негов брат е партизанина Харалан Петров Димов /Асен/. Като член на РП от 1941 г. той посвещава живота си на антифашистката борба. Арестуван и интернирван, но не престава да подпомага партизаните. Заподозрян от полицията, той е арестуван на 29 март 1944г. и разстрелян с другите ятаци край селото.
Къньо Христов Колев, 41г, /21.04.1903-29.03.1944/
Къньо Колев е земеделски стопанин. През 1941 г. е приет за член на РП и се включва в борбата като ятак на партизаните. Заподозрян от полицията, че има връзки с нелегалните, е арестуван и на 29 март 1944г. разстрелян с другите ятаци край селото.
Трифон Христов Станев, 34г, /17.12.1909-29.03.1944/
Трифон Станев е земеделски стопанин. Зет е на основателя на комунистическата организация в селото Иван Попов /Московеца/. През 1942 г. е приет за член на РП. Става верен ятак на партизаните и в най-трудните моменти ги снабдява с храна. Заедно с Атанас Хараланов копаят скривалище в лозята. Заради антифашистката си дейност е арестуван с другите ятаци на 29 март 1944г. и разстрелян край селото.
Атанас Хараланов Попов, 23г, /31.01.1921-29.03.1944/
Атанас Хараланов завършва прогимназия в родното си село и продължава да се занимава със земеделие и строителство. Участвува активно в читалищната дейност. През 1942 г. е приет за член на РМС и се включва в събирането на храна, дрехи и оръжие за партизаните. Участва в подготовката на партизанско скривалище. Заедно с другите ятаци на 29 март 1944г. е разстрелян в края на селото.
Иван Минков Иванов, 18г, /11.11.1925-29.03.1944/
Иван Иванов израства в бедно селско семейство. След завършване на прогимназия става шивашки работник в Севлиево. В града попада в средите на прогресивни младежи и с радост приема социалистическите идеи. Като член на РМС активно подпомага нелегалните, събира храна и пари, шие дрехи за партизаните. За тази дейност е интернирван, а на 29 март 1944г. е арестуван и разстрелян край селото.
Иван Христов Влаев, 19г, /22.04.1924-29.03.1944/
След завършване на прогимназия Иван Влаев продължава да учи в гимназията в Севлиево. Там е приет за член на РМС и работи с младежки жар за масовизиране на организацията. Подпомага активно партизаните, участвува в срещи, изнася храна и продукти. На 29 март 1944г. е арестуван с останалите ятаци и разстрелян край селото.
Хубан Първов Хубанов, 18г, /13.04.1925-29.03.1944/
След завършване на прогимназия в Крушево продължава да учи в гимназията в Севлиево. Става член на РМС и се поставя в разположение на организацията. Подпомага партизаните всеотдайно, като ги снабдява с дрехи и храна. През лятото на 1943 г. е задържан в полицията в Севлиево. Арестуван отново на 29 март 1944г. и разстрелян заедно с другите ятаци край селото.
Стефан Цвятков Станев, 16г, /29.07.1927-29.03.1944/
Стефан Станев е най-малкият от групата разстреляни ятаци. Син е на каменоделец. Израсъл в немотия, едва завършил прогимназия, той се включва в антифашистката борба с цялото си семейство като ятак. Макар и съвсем млад, изпълнява поставените му задачи. Смело довежда и извежда от техния дом партизани, носи храна, изпълнява поръчения. За тази дейност е арестуван на 29 март 1944г. и разстрелян с останалите ятаци край селото.

Източник: "История на село Крушево"