Вековен бряст - Дървото на желанията
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Русе
  • Община: Иваново
  • Селище:
  • в околностите на с. Нисово
  • GPS: N 43.661902 E 26.086578
 
  • Ориентировачна надморска височина: 100 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: В село Нисово
 
 

Rusenski Lom Nature ParkВековният бял бряст наричан от местните хора "Дървото на желанията" се намира на брега по течението на река Бели Лом в Природен парк "Русенски лом", на около 2 километра североизточно от село Нисово. Дървото е високо над 18м, има обиколка на дънера над 5,50м и със своите над 700 години вероятно е най-старото в Русенска област. Белият бряст е представител на хигрофитната (влаголюбива) крайречна растителност. Образува екосистема заедно с върбите, черния бъз, мекиша, полския клен, полския бряст и др.

В околността на бряста е местността на изоставеното селище Галица, унищожено през 1836-1837 година от чума. Оцелелите хора се преселили в село Кадъкьой (днес село Щръклево), и били наричани „галчетата”.

Днес мястото на старото селище е гола поляна известна с името си Галица, а край река Бели Лом все още се различават руините на старата воденица на хаджи Добрил - Одалийка.
Малко по-надолу, от очертаващите се темели расте гордият и величествен огромен бряст, жив и единствен свидетел на 7-вековна история.

От всичко, което е запазено в преданията, най-вълнуваща е легендата за една сляпа танцьорка, внучка на воденичаря хаджи Добрил, останал след страшната чума сам с малката Златица в своята воденица. Внучката израснала красива девойка, с пъргава и гъвкава снага. Харесал я турчина Кадир Кърджията, приятел на хаджи Добрил и я отвел в Русчук, където Златица веселяла ханъмите в харема на бея с танците си. Станала истинска одалиска.

Но един ден до хаджи Добрил достигнала лоша вест – момичето паднало, ударило се и ослепяло. Върнала се във воденицата внучката. Мливарите идвали хем да смелят брашното, хем да погледат сляпата танцьорка, за която се говорело в цялата околия. Като самодива с разпилени смолисти коси, танцувала Златица своя дива и неудържима ръченица, с която възпламенявала сърцата на българите - сякаш не била сляпа.

Било на Гергьовден. След поредния красив танц Златица полегнала да си почине край бряста. От разранената от въжетата на гергьовденската люлка кора потекъл сок. Яно, чиракът на дядо Добрил, събрал „сълзите” на вековното дърво и намокрил невиждащите очи на девойката.
Пробола я пареща болка, но тя не се оплакала - с вярата си чувствала, че е за добро. На сутринта щастливата Златица обгърнала ствола на величественото дърво и цялата долина заехтяла от нейния глас: „Виждам! Виждам!”

Всеки път, вървейки по обраслата с треви и лиани пътека през каньона на река Бели Лом, в далечината по поречието още може да чуете гласа на Златица и да усетите стъпките й в танца.
Не пропускайте и да си наречете и желание при вековния бряст- според местно поверие, желанията записани на хартийка и пуснати във водите на реката на това място се сбъдват.

Красивият разказ на цялата история е в книгата Легенди от Поломието.

До бряста може да се достигно от село Нисово. Върви се в източна посока към старото гробище. От там странника трябва да се качи на скалния венец в източна посока (с разкошни гледки). Върви се по скалния венец, докато се обиколи низината с лозята под него, след което пътеката се спуска към долината на реката право към бряста.

В началото на 2013 г. природните стихии успяха да изкоренят "Дървото на желанията", но красивата история за одалиската Златица остава в душите на хората.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17052
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1884
Регистрирани потребители: 329

Реклама