Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Русе
  • Община: Русе
  • Селище: гр. Русе
  • GPS: N 43.848581 E 25.947832
 
  • Ориентировачна надморска височина: 40 м.
  • Вид достъп: Автомобилем, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Hristianskite mesta na vyarataSv.NikolaiХрам “Свети Николай Чудотворец” е третият православен храм построен в град Русе, след “Света Троица” и “Свети Георги”. Намира се срещу Католически храм "Свети Павел от Кръста". Мястото е едно от християнските места на вярата, както и едно от местата свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Макар да е по-късен и по-малък от предните два православни храма, неговата история е много интересна, защото изграждането му е пряко свързано с борбите за църковна независимост, добили популярност като “Българският Великден”. Именно в този период храмът, известен на русенци като “Руската църква”, е построен като гръцки параклис.
В годините на Българското национално възраждане в Русчук живеят няколкостотин гърци. Те се черкуват в двата православни храма на космополитния град. Но след издаването на султанския ферман от 28 февруари 1870 г., с който се дава независимост на Българската църква, отношенията им с българите се изострят. Идеята да си построят отделен молитвен дом възниква още с началото на борбите за независима българска църква.

Първи сведения за гръцка черква и читалище намираме в Славейковия вестник “Македония” от 19 декември 1869 г., но не се съобщава къде са се намирали. Напрежението продължава да ескалира след като Поместният събор на Цариградската патриаршия на 16 септември 1872 г. обявява Бъргарската църква за схизматична, т.е. отпаднала от Вселенското православие. Подтиквани от Патриаршията да не влизат в църковно общение със схизматиците-българи, гърците в Русчук правят постъпки да си построят самостоятелен молитвен дом. За целта в края на 1872 г. купуват къщата на Абаджи Алекси в махала Бахче (дн. ул. “Църковна независимост”) и я преустрояват на параклис. Той е осветен на Васильовден – 1 януари 1873 г. от гръцкия архимандрит Игнатий. Специално пратен за тази цел от Цариградския патриарх Антим VI (Куталянос), той идва от Гюргево в отсъствие на Доростоло-Червенския митрополит Григорий, който е на обиколка из обширната си епархия. Провокирани от това, българите устройват голяма демонстрация пред валията Ахмед Хамди паша, като настояват параклисът да бъде закрит. Валията го закрива, но на свой ред гърците протестират пред Патриаршията и под опеката на турския министър на външните работи Халил Шериф паша си издействат разрешение за свещенодействие в него. Реакцията на българското население е много остра и довежда до намесата на военни части и на чуждите консули (по това време консулства в Русчук имат Австро-Унгария, Прусия, Англия, Франция, Русия, Италия, Белгия, Холандия, Испания, Гърция). Само така бива предотвратено разрастването на конфликта. Впоследствие е изпратена и специална правителствена комисия, ръководена от Али Шевка бей, със задача да разследва случая с гръцкия параклис и с тайно указание да действа в полза на Патриаршията. Тя пристига в града на 27 януари 1873 г. Повикан телеграфически от валията, на същия ден митрополит Григорий се завръща от Тулча в Русе. Със съдействието на руския консул Александър Мошнин той се заема да разреши конфликта в полза на българската общност. Заради активната си дейност е заплашен с уволнение от митрополитската катедра. През цялото време на конфликта той е в непрекъсната връзка с Екзарх Антим I, от когото получава сведения за развоя на църковните борби и за отношението на високите етажи на църковната и светската власт към русенските размирици. Екзархът съветва Григорий да бъде много дипломатичен и, ако валията на Дунавския вилает даде разрешение за гръцки параклис, да въздържа паството си от демонстрации. Действайки в този дух, Владиката успява да убеди русенския управител да затвори параклиса, тъй като се намира в чисто българска махала, с което се нарушават правителствените закони. На 2 април 1873 г. гръцкият параклис е затворен. За компенсация на гърците вилаетската управа отстъпва свое собствено място в махалата Хиндан (дн. ул. “Епископ Босилков”), далеч от българските махали, “за да направят привременно една барака, молитвен дом, за да четат правило”, както пише Григорий в писмо до Екзарха. Според друга версия, посочена в писмо на свещеник Христо Попов от 1920 г., мястото, върху което е построен параклисът е дарено от Николай Свищовлията, който имал жена гъркиня. Молитвеният дом е построен от дърво, но след Освобождението във вътрешното пространство “тайно” били иззидани днешните тухлени стени, след което дървените били съборени. По спомени на стари русенци в храма са се черкували Баба Тонка и семейството й́ и други поборници, за да не събуждат съмнения в турската власт за бунтовническата си дейност. След балканските войни от началото на миналия век числеността на гръцкия етнос в града намалява и по тази причина параклисът минава към българската църква. Това става с акт от 1 юни 1914 г., подписан от членовете на старото гръцко настоятелство Тодори Петру, Михалаки Бебис и Яни Воци. Избрано било ново църковно настоятелство с председател свещеник Христо Попов и членове д-р Недев, д-р Златаров и П. Заралиев. При направения опис на имуществото се оказало, че църковната утвар /богослужебните съсъди/ е отнесена от бившия гръцки свещеник в Румъния. Възникнала идея за преименуване на храма, но християните не я подкрепили. При предаването олтарната стена била силно пропукана, а през 1916 г. част от църквата е съборена от бомбардировките, но скоро след това възстановена. Средствата за това постъпили от наемите от двете църковни къщи. Едната се намирала в двора на църквата и била използвана под наем от девическата гимназия. Другата първоначално се ползвала за гръцко училище, а по-късно била преустроена в жилищна. Няколко години по-късно в България, в това число и в Русе, се установяват много бежанци от гражданската война, последвала болшевишката революция в Русия. Митрополията предоставя храма за верските нужди на руските имигранти. Те донасят свои икони и книги, идват руски свещеници, сформират руско настоятелство, което функционира паралелно с българското. Така добива популярност в града като “Руската църква”, както е известна и до днес, макар руският елемент сред богомолците вече да е почти изчезнал. Първият руски свещеник, служил в храма е Иларион Титов. Все още е жив споменът за “руския поп” Виктор Иванович. След установяването на комунизма той бил изпратен в лагер и скоро след това починал. До неотдавна тук служи “руския дякон” Александър Шабанов. По това време храмът няма самостоятелна енория, а е филиал на катедралата “Света Троица”. Обособяването му като самостоятелна градска енория става през 1957 г. Стенописите са дело на русенските художници Ясен Янков, Иво Йотовски и Пейно Пейнов. Kамбанарията е построена през 1999г и е поставена 240-килограмовата камбана. През 2002г в църковния двор е погребан Проватският епископ Антоний. Без да е архитектурна забележителност, през 1973 г. храмът е обявен за паметник на културата, именно заради интересната си съдба, пряко преплетена с драматичната българска история.

Богослужения в храма:
Утреня: 8:00ч.
Света литургия: 9:00ч.
Вечерня - зимен сезон: 16:00ч.
             - летен сезон: 17:00ч.
Света литургия се служи всеки четвъртък, събота, неделя и на всички празници

 
  • Адрес: гр. Русе, ул. Епископ Босилков 7
  • Интернет: Не
  • web: http://www.svnikolay.diocese-ruse.org
  • Е-поща: presv_stefan@abv.bg, iskren_k@yahoo.com
  • Телефон: +35982834680
  • GSM: +359888908230, +359888976878
 

Култура

Спец. туризъм

Календар

Начална дата на събитието: 06.12.2019
Крайна дата на събитието: 06.12.2019
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17052
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1809
Регистрирани потребители: 324

Реклама