Разбоишки манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София
  • Община: Драгоман
  • Селище:
  • в околностите на с. Беренде
  • GPS: N 43.016146 E 22.940810
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: IV-VI век
  • Ориентировачна надморска височина: 550 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, черен път
  • Паркинг: Пред манастира или в село Разбоище
 
 

pistolet i kamaHristianskite mesta na vyarataBogorodicaМежду селата Разбоище и Чепърлинци, там където река Нишава е разсякла варовиковите скали и във внушителния пролом се е завъртяла в красив завой, Света Богородица е белязала мястото където трябва да се заселят монаси и да се съгради Разбоишки манастир „Въведение Богородично”. Заедно с Бесарбовския скален манастир, това са двата действащи скални манастира в България. Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

От лявата страна на реката, забодена в небето са отвесните скали на рида Тупаница (на местен диалект Тупанъц). В долината някога се е водила битка (тупаник) между сръбски и български войски и събитието се е съхранило като име в скалите. Още от римско време по долината на река Нишава е минавал военен път.
В недрата им има множесто пещери. Има сведения, че в тях са се заселили монаси и са основали скална обител още през IV-VI век, когато император Константин Велики въвежда християнството като официална религия.
През 1235г, след възстановяването на българската патриаршия мястото се оформя и като манастир. Сградите някога са били изцяло прикрити в отвесните скали на левия бряг на реката. Впоследствие манастирските сгради са били изнесени на слънчевата поляна на десния бряг на реката. Оформен бил двор с площ около 2 декара с два входа от изток и запад. Сградите са чардачен тип. Интерсна в архитектурно отношение е сградата на килийното училище. Партера е без прозорци, само с тесни процепи (амбразури), който са давали чудесна възможност за защита при нападение. Горният етаж е с разкошен чардак, а зад него стаи (килии). В тях и до сега се съхраняват, макар и в доста занемарено състояние мебели (дивани, столове, легло), дарени на манастира от царския дворец на княз Фердинанд.
На около 50м над реката в една от пещерите е израден първоначално като параклис храмът „Въведение Богородично”. Той е уникален, не само защото е скален (такива има и други), но и защото е извън пределите на манастирския комплекс. В пещерата над храма и сега могат да се видят (ако човек смирено се провре през тесния и кален ходник) останки от оброчни кръстове и кандило. А от тавана в метална паница продължава да капе смятаната за лековите вода. В малката пещера, около която е изграден храма, е прекарал 40 дни в пости популярният Свети Сава – смятан за закрилник на сръбския народ и погребан в храм „Свети 40 мъченици” във Велико Търново.  Според мълвата, когато светецът тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и затова той прекарал именно тук 40 дни. Първоначално самата пещера е служела за храм. През XIII-XIV век е изграден параклисът като е зографисан и отвън и отвътре.

Спорен преданията манастира е унищожен до основи от Драгомански васал на султана (който по народност е черкезин) заради хората от съседно несъществуващо сега селище Куржиловци, които нападали керваните му (до 1957 г. Разбоишкият манастир се е водил като Куржиловски манастир заради отдавна унищоженото селище). През през 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през село Калотина, село Беренде извор, село Липинци, село Чипърленци след което унищожава Чипърленския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива и и след като е превзето бива изравнено със земята. В манастира тогава е имало един монах, който унищожава дървената тогава стълба и се скрива в пещерите зад манастира. Башибозука след като не може да достигне до манастира продължава пътя си като унищожава Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир. Има данни че Разбоишкия манастир е оплячкосван няколко пъти и след това е бил възстановяван. Черкезите изклали братята, плячкосали каквото могли и подпалили манастира. Само един брат се спасил в дълбоките пещери на Тупаница. После засънувал поръка от Света Богородица да съгради наново храма. Захванал се той със селяните да градят нов храм на поляната. Но каквото денем съграждали, нощем по неведом начин било разрушавано и материалите били изнасяни горе пред пещерата. След третия път изградили храма на сегашното му място – пред пещерата, която отколе служела за храм.
Сегашният храм е еднокорабен, едноабсиден и полуцилиндрично засводен. В началото се е състоял от две помещения – наос (основно помещение) и олтар. През 1950г е правен голям ремонт, пристроен е притвор. Поради невежество при ремонта, за да хване новата мазилка, майсторите ндарали старите стенописи. Но на един засек отвън на храма са останали част от оргиналните стенописи изобразяващи Страшния съд.
Една от пещерите до храма също е била изписана. Откроявал се портрета на монах с пищови на кръста, за когото се смята, че бил Йоан Тотю (племенник на Филип Тотю) – дългогодишен игумен, подръжник на манастира и закрилник на местното население от турците. По време на Руско-турската освободителна война от тук минала руска казашка част. Войниците изумени от героичния вид на монаха и разказите за подвизите му, отдали чест чрез салют с пушките си. По-късно тази пещера е затрупана.

През годините обителта е развивала богата духовна, просветителска и бунтовническа дейност. В килийното училище се подхотвяли образовани хора за учители. В годините на турското робство тук са намирали подслон не малко известни народни бранители. Тук отсядали много мъже тръгнали към легията на Раковски в Белград или връщащи се от там. Голяма слава добила обителта, когато от легията на Раковски тук дошъл Йоан Тотю, известен и като монах Йовчо. 25 години той покровителствал манастира и въртял хайдушка сабя. В манастира организирал и производство на барут в пещера Барутарницата – всъщност огромна част от барута за българските хайдути е идвала от тук. През 1860г турците отново нападнали манастира и го опожарили. Йоан Тотю го възстановил през 1861г, но не можел да остане повече, защото турците го издирвали. Заместил го Исай от Годеч.
През лятото на 1863г Йоан Тотю се завърнал заедно с Матей Преображенски и предвожданата от тях чета. Турците ги проследили и край манастира се завързало люто сражение. Загинали 4-ма турци. Четата се изтеглила, но Йоан се върнал да предупреди да се затвори здраво портата. На излизане при засада бил убит. Матей Преображенски видял, върнал се в манастира и поръчал да сложат камък на гроба му.
Горните събития са описани в църкованата книга от монахът Димитрий: „Лето 1863 да се знае кога турците нападнаха манастира. Тогава беше капидан Матейче отец, та утрепа 4 турци и турчино не можа да го фане и другите също. Ох, запалих вощеничка, свети Тодор, ради душеспасение. И тогава турците много зло учиниха на ристяните, громеха сос пушки и Матей проводи Йовчу, та Йовчу им рече: убаво да затворите – да вика некой, да не отворите. А турците вардили и го хватили и му рекли: ти си от хасиите. А Асан баши го ударил с пищов в гърдите и тамо представиля сего же лета м’ца август 16 лето 1863. Между това време възврати се капидан Матейче, син Пенчув, не на портата, а от тайника, та ми рече: Вземи на Йовчу пищова и му тури камик да се знае, и пак рече: Ох, дърво на дърво се обляга и человек на человек. Рука Димитрия”.
Преживе Йоан Тотю заръчал на монасите, когато умре да го погребат под пътеката (сега под стълбите) която води към храма – да го тъпчат хората, като минават върху него, за да си изплати греха, че не е избил още турци.
Твърди се и че Васил Левски, който бил раняван в легията на Раковски, се лекувал тук повече от месец. А негов верен болногледач и лечител бил Матей Преображенски.
По старите врати и дървения на манастирските сгради още личат издълбани с нож надписи от пребивавали тук хайдути. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

В началото манастирът е бил мъжки. От 1944г манастирът става женски. От 1946г монахиня става игуменка Зиновия (Богдана Иванова Арабаджиева). Цели 61 години майка Зиновия запазва обителта действаща. Умира през 2007г. Гробът й се намира в подножието до каменната стълба към храма. Хората от околните села още помнят службите и курбаните за празниците в манастира.

Източник: Разбоишки манастир "Въведение Богородично"

Край манастира е имало и плаж до вира край реката.
След смъртта на майка Зиновия следват няколко смутни и разграбващи години за обителта.

От май 2012г манастирът се стопанисва от архимандрит Йосиф, който има амбицията да го превърно отново в желано за поклонение място. Мястото има нужда от сериозна подръжка и възстановяване. Архимандрит Йосиф би се радвал на всяка помощ оказана му от местни и преминаващи хора – ако някой има възможност и желание нека се свърже с него на телефона по-долу.

Манастирът е обявен за национален паметник на културата от архитектурно значение.

Основният празник на храма е на 21 ноември (Въведение Богородично). По същият начин се честват и другите дни на Богородица.

До Разбоишки манастир може да се достигне от село Разбоище – паркира се в края на селото в западна посока и следва около 1,5 км ходене в т.ч. спускане по скална пътека.
Друг начин е с автомобил през село Чепърлинци – от центъра при старата чешма се тръгва наляво, следва спускане около 2,5 км по черен път до Чепърлински манастир, а от там в ляво на още около 1,5 км се достига до Разбоишки манастир.

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • GSM: +359877964600 - архимандрит Йосиф
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Календар

Начална дата на събитието: 21.11.2024
Крайна дата на събитието: 21.11.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама