Паметникът на подводничарите се намира при устието на река Камчия, на около 4км южно от село Близнаци. Издигнат е в памет на загиналите в района руски и български подводничари и е един от Паметниците на класовата борба в България и един от Паметниците от Отечествената война.

Историята е следната:
В средата на юли 1941 г. във вила "Омега", разположена на едноименния черноморски залив до град Севастопол, се събира група от български емигранти в Съветския съюз. Предназначението й е прехвърляне в България, с цел организиране на съпротивително движение.
Провежда се интензивна подготовка и на 3 август първата част, начело с Иван Винаров е изпратена за България.
На 5 август втора група, състояща се от 14 души, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров, се качва на моторница, която навлиза на 3 км навътре в морето и спира. След изплуването на подводницата "Щука - 211" българите са прехвърлени на нея.
На 07.08.1941 г. подводницата е в български води и до 11 август се търси безопасно място за дебаркиране, като се изучават постове, застави, брегова охрана.
На разсъмване на 11 август подводницата приближава устието на река Камчия и ляга на дъното на дълбочина около 30 м.
Към 21 часа изплава и в тъмнинаета се доближава на 500 м от брега.
Десантът се осъществява с гумени лодки, с по двама или трима човека във всяка. Мястото е било на два км по на юг от това, на което е бил построен паметникът - северно от нос Караборун.
Подводничарите са Цвятко Радойнов, Съби Димитров, Симеон Славов /капитан Рак/, д-р Иван Маринов, Кирил Видински, Коста Лагадинов, Антон Бекяров, Тодор Гърланов, Ангел Ников, Димитър Илиев, Иван Петров, Васил, Цаков, Трифон Георгиев, Йосиф Байер - радист.
Почти всички са заловени и разстреляни. Живи остават само д-р Иван Маринов, Кирил Видински и Коста Лагадинов.

На 28.08.1941 г. в устието на река Камчия пристига втора подводница "С-32" с 9 политемигранти. Ръководители на групата са Мирко Станков и Аврам Стоянов. Всички са заловени и разстреляни.

Според руски и украински изследователи и според данни от българските архиви на морското дъно край българския бряг се намират пет потопени съветски подводници. Една от тях е Щ-211.

Подводната лодка Щ-211 е поръчана в Николаевския корабостроителен завод през 1934 г. След две години е пусната на вода, а след още две е зачислена в състава на Черноморския флот на Съветския съюз. На 7 юли 1941 г. под командването на капитан Александър Девятко Щ-211 прави първия си боен поход. След разтоварването на българските подводничари на 11.08.1941г, Щ-211 се премества на север от нос Емине, където пет дни по- късно с две торпеда потапя немския транспортен кораб Пелес. Плавателният съд бил натоварен с боеприпаси и плавал от Бургас за румънското пристанище Констанца.
На следващия ден Щ-211 отново се отправя в атака. На прицел бил италианският танкер Суперга. Този ден обаче моряците му имали късмет - торпедото, изстреляно от Щ-211, пропуска целта. За екипажа на Суперга часът на фаталната втора среща с подводницата удря на 29 септември 1941 г. Подводницата изплува между танкера и конвоя и пуска торпедо от кърмовия апарат. Взривът разкъсал "Суперга" на две части. Българският конвой, който придружавал Суперга, решил, че съдът е попаднал на мина и не предприел мерки. Заради унищожаването на два големи противникови транспортера командирът на Щ-211 капитан-лейтенант Девятко бил награден с орден "Червено знаме", но така и не успял да го получи.
На 14 ноември 1941 г. подводницата излиза на пореден боен поход. Той се оказва и последен. Причината за гибелта на 44-членния екипаж на Щ-211 дълги години остава тайна. До края на експедицията, водена от кап. Гевшеков, съветските военни предполагали, че лодката е потопена от българска мина в района на нос Шабла.
Във фаталния есенен ден на 14 ноември „Щуката" засича румънския миноносец Крал Карол. Предприетата атака обаче се оказва неуспешна и вражеският кораб успява да съобщи за нападението. От немска военновъздушна база, разположена на българското крайбрежие, излита подкрепление. В същото това време обаче Щ-211 атакува отново Крал Карол. Торпеден залп потапя кораба на 5 мили от град Варна. След атаката екипажът на подводницата се опитал да напусне мястото на боя, но не успял. Времето, необходимо за потапянето й, се оказало прекалено дълго. След обстрела от страна на немските самолети корпусът й бил сериозно повреден.
Последните минути, преди Щ-211 да изчезне „безследно", са документирани с немска прецизност в дневниците на Вермахта за полетите, извършени от военновъздушната база на Германия на българското Черноморие.
Подводницата потъва на дълбочина около 25м.
През март 1942 г. вълните изхвърлят при Обзор труп, престоял дълго време във водата. По запазените металически части на дрехите било установено, че това е помощник командирът старши лейтенант Павел Борисенко. Бинокълът, който все още бил на врата му, потвърждавал, че подводницата се е натъкнала на мина при надводно положение. Подводницата е открита от водолази през 2000 г. и е обследвана през 2003 г.
От 46 членния екипаж остава жив само титулярният помощник командир Григорий Ефимович Рядовой, който е в болница по време на отплаването. Всички останали моряци, начело с командира Александър Данилович Девятко загиват.

Легендарната подводница е обявена от България и Русия за морско гробище от времето на Втората световна война и всякакъв досег до нея е забранен.

Посещението на паметника може да се съчетае и с разходка с лодки по река Камчия.