Лозенски манастир „Св.Спас”
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на с. Лозен
  • GPS: N 42.588090 E 23.521770
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XIII век
  • Ориентировачна надморска височина: 1000 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, черен път
  • Паркинг: Пред манастира
 
 

GeocachingSofia Little Mount Athospistolet i kamaЛозенският манастир „Св.Спас” се намира на около 5 км. югоизточно от софийското село Лозен, върху естествена тераса на Лозенска планина под връх Половрак. От мястото се открива прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле.
Лозенският манастир е съграден най-вероятно през епохата на Второто Българско Царство и е бил най-източната обител от основания през XIII век грандиозен манастирски комплекс, известен като Софийска (Мала) Света Гора.

Към края на XIV век, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под метежа на Османската инвазия, Лозенският манастир е разрушен и запустява. Но през XVII век се възражда отново. За това свидетелстват достигнали до днес писмени източници, като според най-старият от тях от 1671г, в манастира се е намирало училище с даскал Яким, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки се разбира, че в периода 1671-1694 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школи.

При въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско против турските поробители от 1737г Самоковския митрополит Симеон Попович (Самоковски) и организираната от него завера използват манастира “Св. Спас” като щаб. Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни. Симеон Самоковски е заловен от турците и е обесен на 21 август 1737г в София зад храм "Света София". По заповед на Али паша Кюпрюлюоглу манастира е разрушен и са избити към 350 свещеници, монаси и хора от София и околните села. Сред избитите са: свещеник Йоан и иподякона Атанасий от храм "Св. Петка Самарджийска", предстоятелят на храма "Св. Николай" иконом Георги, свещеника Димитър и игумена на Кладнишкия манастир (случайно оказал се там), предстоятелят на "Света Параскева" поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, книжовника Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, игумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, монаха от Драгалевския манастир Евтимий, поп Стоица от село Хрельово, брат му Петър и още 8 други селяни. Въстанието на българите е смазано и много семейства от Западните български земи заедно с патриарх Арсений ІV бягат в Банат. Според някои сведения Симеон Самоковски е погребан при Бельовата черква в град Самоков и затова се предполага че открития там гроб с останки от архиерейски одежди е именно негов. Обявен е за светец и сега частица от мощите на Св. Симеон Самоковски се съхранява в манастира.

Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

През 1821 г. обителта е изградена отново върху старите и основи. Изграден е едноапсиден, еднокорабен манастирски храм (католикон) с размери 7 x 14 м., посветен на Възнесение Господне. За това и за следващите преустроявания на манастирския храм през XIX век свидетелства надписа над главната врата на храма:
Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето”.

Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно стоят до днес непокътнати и са били нещо твърде необичайно за тогавашнота сакрална архитектура по нашите земи.

От друг надпис по-долу се разбира, че през 1869 г. самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за втори път храма и трите купола. Стенописите, голяма част от които са в относително добро състояние, привличат поклонници и посетители с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което пък от своя страна прави манастира изключително ценен паметник на българската култура и изкуство. Интересен факт свързан със стенописите е, че никаде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци, войни и исторически личности. Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на Светиите Кирил и Методий Просветители Български, Михаил Воин Български, Ангел Войн Български, епископ Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на свързаните с живота на българите Св. Петка и Св. Неделя.

Интерес предствялва и стенописа на Св. Йоан Владимир Цар Български. Всъщност Иван Владимир (Дуклянски) е княз на Дукля с главен град Бар (днес в Черна Гора), пленен от цар Самуил, а по късно негов зет и български васал. Последният владетел от Първата българска държава - цар Иван Владислав, възцарил се чрез убийство на законния наследник на цар Самуил, счита сръбския княз за потенциален претендент за престола и нарежда обезглавяването му. Според легендата то е извършено в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”, като князът успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и там да издъхне. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован "Цар български". Днес мощите му се намират в манастира "Свети Йон Владимир" край град Елбасан, Албания.

Според преданията манастират „Св. Спас” е бил средище на националноосвободителното движение, като в него е отсядал дори и Васил Левски. Около Освобождението към него е било изградено училище с няколко големи стаи и отделно помещение за учителя. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в женски.

В последните години са реставрирани едно от жилищните крила, монашеските килии и двуетажната гостоприемница, а един от съществувалите по-рано няколко параклиси се възстановява. На реставрираният и отново поставен в храма стар олтар могат да се видят възстановените оригинални икони от периода 1850 – 1890 г. Стенописите намиращи се в трите купола също са реставрирани. Цялата външна западна фасада е била покрита с фрески, които за съжаление са почти напълно заличени.

Лозенският мананстир „Св. Спас” се намира сред гъста дъбова гора, в близост до него има няколко извора със студена, планинска вода, а от двора му, обсипан през топлите сезони с цветя, се открива прекрасна панорамна гледка към Софийското поле.
От манастира започва и пътека (Алея Тодор Каблешков) към Отшелническата пещера, Мемориалния комплекс и връх Половрак.

В района на манастира е скрит и Геокеш St. Spas Monastery (GC3M7Z8).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Храна

Категория - звезди: Без категоризация
Вид обслужване: Самообслужване

Календар

Начална дата на събитието: 13.06.2018
Крайна дата на събитието: 13.06.2018
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17034
Брой видеоклипове: 162
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1461
Регистрирани потребители: 306

Реклама