Земенски манастир ''Св. Йоан Богослов
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: Перник
  • Община: Земен
  • Селище: гр. Земен
  • GPS: N 42.467487 E 22.738261
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XI век
  • Ориентировачна надморска височина: 690 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Около манастира
 
 

GeocachingNational Museum of HistoryЗеменският манастир ''Св. Йоан Богослов" се намира в красива местност в полите на Конявската планина по поречието на река Струма, само на 2,5км от центъра на град Земен и на 36км от град Кюстендил.
Манастирът е съграден през XI век, а през Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом.

Според местните легенди за създаването на манастира майстор-зидар и неговият ученик решили да си устроят състезание - кой ще вдигне по-хубава църква. Условието било никой да не вижда градежа на другия, докато не бъде завършен. Двамата строили храмовете си на разстояние десетина километра един от друг по поречието на Струма. Когато вдигнали градежите се събрало множество начело с местните боляри да ги оцени.
Майсторът видял сградата на своя ученик, ахнал и наредил на чираците си да срутят неговата собствена.

В история на манастира били записани не един погром от времето на битките на Кракра Пернишки с византийците, през Сръбските опустошения от 1189г. Според преданието някъде наблизо е заровено имането и на цар Михаил III Шишман Асен загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград. След набезите на османлиите в края на XIV век обителта запустяла.

Единствената сграда в Земенският манастир оцеляла още от създаването си е манастирският храм. Той представлява триапсидна, кръстокуполна (кръст, вписан в квадрат) сграда, с конусовиден купол, разположен върху висок цилиндричен барабани. Двуметровият купол се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Самият храм има кубична форма със страна около 9м, а стените й са от одялани бигорни блокове на хоросанова спойка. При обновяването на манастира през XIX век храмът се сдобил с директен вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост, чийто под е от разноцветни мраморни и каменни парчета. Според преданията местните жителите, които искали да участват в строителството му носели всякакви камъни от селищата си и с тях бил направен подът.

Пак според предания върху каменният олтар някога може би е била поставен святата реликва на богомилите „Знакът на българина” - ключа за помирението на религиите по света. За да бъде опазена през тъмните векове на Средновековието реликвата била разделена на 3 части и пръсната по света.

Стенописите в храма са от XI и XIVвек и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство. Те не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.
От създаването на храма единственото отчасти оцеляло изображение е на Св. Ана - майката на Богородица.
От по-късните рисунки са запазени образите на Св. Иван Рилски - един от първите известни на светеца, Св. Климент Охридски, Св. Йоаким Осоговски и др.
В малкият храм може се намира самобитна интерпретация на Причастието - в центъра на Тайната вечеря има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият подава къшей хляб на апостол Петър.
Изключително живописни са и сцените на молитвата на Христовите ученици в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съда на Пилат, пътя към Голгота и Успение Богородично.
Сред сюжетите, които не се срещат в оцелелите образци от Средновековието у нас, е изковаването на гвоздеите за Христовото разпятие, Разделянето на дрехите и отричането на Петър, където присъства дори пропелият три пъти петел. От реалистичните образи може да се съди за бита и облеклото на хората от времето на стенописването.
Ктиторските портрети на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя, която е нагиздена с перлени обици и червена дреха са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Севастократор Калоян и Десислава в Боянската църква.

През 1867 година майстор Миленко Велев от близкото село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. От тогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор с народни борби за прослава на светеца. Малко по-късно поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра. Жилищното крило, съвместява монашески килии с огромни одаи за гости. По това време манастира се превърнал вече не само в религиозно и културно, а и в революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си.

След Освобождението единственото, което било добавено към манастирския комплекс, е малка камбанария в двора до жилищното крило. Комплексът сега се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и храм по средата на голям двор. Разбира се и голямата градина с чешма и вековни дървета съвременници на съграждането на манастира и помнещи не една тайна.

Земенският манастир "Св. Йоан Богослов" е бил действащ до 1966г. През последните си десетилетия е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. Тогава откриват и безценните стенописи и лично Людмила Живкова (дъщерята на Тодор Живков) водена от мистичните си занимания се заема трескаво с организиране на реставрирането им.
Сега Земенският манастир не е обитаван от монаси, храмът е обявен за национален паметник на културата, а целият комплекс е филиал на Национален исторически музей.

В гората до манастира е скрит и Геокеш The Zemen Treasure (GC12V5C).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Телефон: +35977412029
  • GSM: +359896720338
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Цена за практикуване и други такси : Към 2012г
ИНДИВИДУАЛНИ ПОСЕЩЕНИЯ:
* Входни билети за индивидуални посетители – 3.00 лв.
* За ученици и студенти – 1.00 лв.
* Комбинирани билети, валидни в рамките на 1месец:
- Боянска църква – НИМ – Земенски манастир – 14.00 лв.

ГРУПОВИ ПОСЕЩЕНИЯ:
* За групи от 10 и повече посетители – 2.00 лв.
* Екскурзоводни беседи:
- На български език – 5.00 лв.
- На чужд езинк – 10.00 лв.
- На български език с превод – 6.00 лв.

Предимство имат посетители и групи с предварителна заявка

ВХОДЪТ Е БЕЗПЛАТЕН:
За хора със специфични потребности

Период на практикуване : Всеки ден от 9:30 до 18:00 часа. Без почивен ден.

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 20.05.2021
Крайна дата на събитието: 20.05.2021
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17052
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1884
Регистрирани потребители: 329

Реклама