ХАРЕСАН ОТ СТРАННИК
Елешнишки манастир “Света Богородица”
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София
  • Община: Елин Пелин
  • Селище:
  • в околностите на с. Елешница
  • GPS: N 42.771986 E 23.650972
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: IX век
  • Ориентировачна надморска височина: 790 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Пред манастира
 
 

GeocachingSofia Little Mount AthosPetolachkapistolet i kamaHristianskite mesta na vyarataBogorodica

 

 

 

 


Елешнишки манастир “Света Богородица”
се намира на около пет километра северно от село Елешница и на около тридесет километра североизточно от град София.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

Скътан е високо в подножието на старопланинския връх Мургаш (от тук е и най-късият път за пешеходен достъп до върха). Заобиколен е и от върховете Бабяк, Клопеци и Камико, а под него тече малката рекичка Яковищица, наричана още Манастирската река – прекрасно място за пикник. Манастирът е наричан и „Пречиста", а по името на рекичката и „Яковски манастир" или „Яковищица Пречиста". Манастирът е споменат като „Св. Богородица Елешнишка" от Константин Иречек в пътеписите му за България. Елешнишкият манастир е един от Софийска (Мала) Света Гора и е обявен за паметници на културата и архитектурата.

Още римляните обръщат голямо внимание на пътя в североизточна посока от Сердика към прохода под връх Мургаш. Тук те издигат две крепости - Сперла, позната и като Кулата, при която възниква Сеславският манастир, и друга крепост, източно от софийското село Елешница. Местните хора наричат останките от римския кастел „Прекопа" или „Дупките", поради състоянието, в което многобройните иманярски набези са ги оставили.
Кога точно е възникнал манастирът и каква е била съдбата му, засега не е изяснено. Предполага се, че той датира вероятно от IX век и бил обитаван от монаси отшелници.
Според преданието Елешнишкият манастир най-напред се е намирал на запад от село Потоп над сегашното параклисче "Рождество Богородично". Вследствие на проливни дъждове цялата площ, върху която е бил манастира, се е свлякла в реката. Селото по-късно нарекли село Потоп. След това манастирът е останал един век в забвение.

През 1499г манастирът е бил възстановен с направата на храма на сегашното му място от основоположника му Иван Кръчмаря (Ракиджията). Това се узнава от надписа сложен на бяла мраморна плоча с размери 60-60 см. със следният текст: "ЙОАН ТАКЪЛ РАКИДЖИ АПТУ" на 4.VII.1499г
При възникването на обителта са издигнати храмът и малки жилищни постройки в североизточната част на днешния манастир. Има данни за сграда, която се намирала в югозападната част на двора.
Манастирът е обновен и възстановен през ХVІ-ХVІІ век. През XVII век, когато са препотвърдени някои от старите привилегии на оцелелите след идването на османците манастири из Софийско, Елешнишкият манастир получил права над близките села Потоп и Чурек.
През 1793г манастирът става жертва на кърджалийските набези в региона и е разрушен. През 1799г обителта отново е възстановена, а после пак разграбена и опустошена. Едва през 1820г игумен Даниил започва обновяването й, като възстановява манастирският храм, за което, свидетелства надписът: „Храм сей обновися в лето 1820".

През време на игумена на манастира на име Йеромонах Данаил от 1848 г. до 1862 г., в манастира е имало килийно училище. След закриването му то е било преместено в село Елешница. Като пръв учител тук е бил Игнат Младенов (дядо Нато). Манастирът е имал доста добитък - около 400 овце, 300 кози, 90 глави едър рогат добитък и 30 коне.
По това време манастирският комплекс се състоял с квадратура 60 кв.м. с две разделения, притвор и храм. Северното крило се било от 12 стаи с мазета. Стаите служели за посрещане на гости от съседните 12 села. Южното крило било дълго 50 метра в ъгъл с 8 стаи, от които 4 са унищожени. До игуменската стая на балкона се намирала камбанарията с четири камбани. На долното южно крило до самата южна порта се намирала до 1935г килията на Васил Левски, в която той през 1872г е утвърдил чрез клетва комитет от село Елешница, състоящ се от Стоил Величков (Комитата), Стойко Белков (кръчмар), поп Величко Петков и Станоя Свръдлянов в присъствието на игумена на манастира Мелети Дечанец. Под същата килия, където е станало утвърждаването на комитета, се намирало скривалището за комити c отвор през зида до самата южна порта на манастира. Турските заптиета, когато са влизали в манастира, комитите, ако е имало такива, са излизали от скривалището в обратна посока. През 1935г скривалището е било разрушено, но мястото си остава един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

С погрома на Априлското въстани и гибелта на Ботевата чета през 1876г и тук в манастира обстановката се е влошила. 300 души турски заптиета били дадени от Софийския паша на разположение на неговите преки помощници, Мечо Билюк Баши със седалище Долни Богров – Кациляне, и Малич Билюкбаши със седалище в село Сегарлиево. Те са били натоварени със заповед отгоре да охраняват пътя по протежението от село Сеславци до село Саранци (Ташкесен). Малич Билюкбаши назначил братанеца си Амзъ Ага за охрана на Елешнишкия манастир. Игуменът на манастира в това време е бил йеромонах Мелети Дечанец от село Дечане - Македония. Магер на манастира е бил Иван Христов Колчаря и Величко Граваликата - говедар на манастира, и двамата родом от село Елешница. Спред записките на учителя Петър Ганев от село Чурек двама Ботеви четници в това време са били заловени в кошарите на местността "Торището" около 15 до 17.VI.1876 г., осъдени на смърт от Малич Билюкбаши в село Долни Богров и върнати към Елешнишкия манастир за привеждане на присъдата в изпълнение. Друг четник, също от Ботевата чета, болен от пневмония и изтощен, пристига в манастира и бил приет и настанен в мазето под магерницата от ратая и магера на манастира, защото игуменът в този момент не е бил в манастира - той не е смеел да стои дълго време там, защото е бил преследван от Амзъ ага, като приемник на комити в манастира. По същото това време игуменът пристига от София в село Елешница с цел да замине за манастира, но се натъква на заптиета на Амзъ ага, които го придружават до манастира с цел да направят проверка дали няма комити. При пристигането им, магерът и говедарят съобщават на игумена за комитата, който те са настанили в мазето, а той ги посъветвал, като казал: "Като започнем да се храним със заптиетата, вие веднага осведомете комитата да избяга през южната врата”. Така те и сторили. Но комитата не е искал да напусне манастира. Турците съобщили на игумена, че преди да напуснат манастира, ще го обискират и ако намерят укрити комити, ще обезглавят него, магера и говедаря на манастира, а самият манастир ще запалят. Тогава магерът и говедарят молили за последен път комитата да напусне манастира, но той пак отказал поради болезненото му състояние. Те като видели, че се намират в безизходно положение, съобщили на турския аскер точно когато се хранели, че един комита е влязъл в манастира и се намира в мазето под магерницата. Турците не смеели да влизат при комитата, а задължили говедаря и магера да го вържат и да им го предадат а те така и сторили. Ботевият четник веднага бил откаран от манастира до местността "Каменният мост", където станала срещата с другите двама осъдени четници, идващи от село Долни Богров, карани от Малич Билюкбаши. В момента на изпълнението на смъртната присъда на докарания комита от манастира и другите двама докарани от село Долни Богров пристигат две волски коли с дърва от село Потоп. Към тези дървари са се присъединили двама комити с цел като дървари да могат да преминат пътя до град София и да се укрият в града. Тук те били хванати и един е бил откаран в село Сеславци, където е бил убит, а другият е бил убит тук в местността "Камен мост". Така в тази местност са били убити 4 Ботеви четници, от които на двама от тях се знаят имената Тодор и Ленко, които са били хванати в кошарата на манастира и осъдени в Долни Богров, а на другите двама не се знаят имената. В тяхна чест там им е издигнат паметник.

Манастирският храм не е достигнал до наши дни в първоначалния си вид. Днес той е типична за късното средновековие еднокорабна, едноапсидна сграда, с непретенциозен външен вид, с размери 6,80 м х 14, 50 м, с преддверие от запад и открита галерия от южната страна. Сградата е от две части, където личат многократни поправки. Притворът е допълнително добавен и изографисан. Сводът на наоса е подпрян и укрепен с дъски. Над вратата на западната стена в наоса има ктиторски надпис, в който се съобщава, че храмът е съграден и изписан в XVI век, но точната година не се чете.
В средата на XIX век, през 1864г храмът е ремонтиран и изографисан в апсидата от самоковски зографи. На някои изследователи е направило впечатление, че по иконите, по фреските в храма и по приписки в църковни книги, много често се среща датата 1864г, което ги кара да я приемат като година на едно от обновяванията на манастира. Типично за всички манастири от този период в Софийско е ктитори и приложници да са селяните от околните селища - в случая от селата Елешница, Столник и Негушево. Има надпис над олтарната входна врата, съобщаващ за „Ктитор Мелетий през 1877г”.

Забележителни са частично оцелелите стенописи от ХVІ-ХVІІ век. До днес фрагментарно е запазена живописта на южната и западната стена, и много малко от северната стена на храма. По южната стена са изографисани различни сцени от Богородичния акатист и събития от Вселенските събори. Живописта в преддверието е по-добре запазена, и е от два различни периода. Според специалисти, обосноваващи се с калиграфските особености на надписите и на художествения стил на стенописите, най-старата живопис в наоса е от края на XVI век и началото на XVII век, когато манастирът е бил възстановен. Над южната входна врата на притвора е представено Успение Богородично. В олтара е изрисувано Благовещение, а от двете му страни са Св. царе Давид и Соломон. В апсидата е Света Богородица на трон с малкия Исус.
По това време в Софийско по строеж и изографисване на църкви работи Св. Пимен Зографски, и не е изключено и зографията в Елешнишката църква да е негово дело. От този най-стар живописен слой са запазени само четири изображения в медальони, на светите безсребреници и лечители Козма и Дамян, на Св. Симеон Стълпник и на Св. Константин и Св. Елена. На южната стена в църквата са изобразени сцени от живота на Спасителя - Възкресение Лазарово, Умиване нозете на апостолите, Преображение и Възнесение Господне.
Когато специалисти свалят стенописите за съхранение, на източната стена на притвора се разкрива голямата композиция Страшният съд, предадена с ярки, наситени тонове. Макар във възпоменателния надпис от 1864г да не е отбелязано името на зографа, то някои разпознават четката на големия български възрожденски художник от Самоковската школа Никола Образописов. Запазени са и малки икони, а на апостолския фриз личи датата 1795г През XVII век е направено разширение на храма с притвор и външна галерия. В притвора е хвалебственият цикъл за Божията майка, изобразени са и Вселенските събори. От лявата страна на входа е живият образ на св. архангел Михаил, представен според традицията като пазител на храма.

През XIX век църковният храм е разширен чрез колонадна нартика, като така българските строители са успявали да увеличат обема на храмовете, без да дразнят поробителя. Сега там е и гробът на последия игумен на манастира йеромонах Игнати (1873-1959). Всички помнели дядо Игнат го знаят като умен и благочестив човек. По време на борбите за освобождение на Македония от турците той бил свещеник на хайдушка чета. Турците обаче хванали и изклали цялото му семейство, жена и деца и той от мъка се преместил да служи тук.

По време на османското владичество Елешнишкият манастир е бил книжовно средище, в което са създадени множество ръкописи, към него е имало и килийно училище. За нуждата на богослужението тук се пишели книги или се набавяли от други книжовни средища.
В Елешнишкия манастир известният книжовник Байчо Граматик преписва едно Свето Четириевангелие, употребявано по-късно в Етрополския манастир, с приписки от 1577, 1718, 1730г и което днес се намира в библиотеката на Св. Синод. Тук е намерен и Псалтир от XVI век, с полууставно писмо, написан на хартия, в българска редакция. В една от приписките към ръкописа се споменава името на манастира до село Долна Бешовица, в който монах Харитон в 1634г подвързал разпокъсания от употреба псалтир. В края на приписката Харитон призовава „душевадца архангел Михаил и Гавраил да бди на страшното съдилище Христово" при преставянето на всеки, осмелил се в земния си живот да посегне на псалтира. Той стоварва проклятието и на „триста и семнаесе отци" върху онзи, който се опита „да посвои книгата". Намерени са и още доста интересни книги, които сега са в библиотеката на Националния църковен музей на Българската патриаршия.
Книжовните паметници от това средище, дело на грамотни хора, съдържат интересни бележки от ХVІІ-ХІХ век, свидетелстващи за икономическото положение и тежките изпитания на населението по бреме на кърджалийските набези. Съдейки от десетките приписки, Елешнишкият манастир е бил духовно средище и пристан, посещаван от много поклонници през вековете.

Според специалистите-архитекти, ансамбълът от култови жилищни и стопански сгради на Елешнишкия манастир е най-богатият и най-разнообразният с архитектурното си и обемно-пластично решение и пространствено изграждане измежду манастирите на територията на Софийска епархия. Сред софийските манастири не са много тези, при които съществува стилова и пространствена връзка между запазените сгради, строени или преустроявани по различно време. Същевременно в Елешнишкия манастир ниският, типично средновековен храм съществува успоредно с доста по-високи възрожденски жилищни крила.
Сегашният вид на манастирското крило се оформя след Освобождението. Манастирските сгради са двуетажни, като на втория етаж са монашеските килии, а в приземния конюшните и помещенията за добитъка и складове. Днес в комплекса има два самостоятелни двора и две дълги жилищни крила, ограждащи от юг и от север горния двор. Голямата жилищна сграда вдясно е възстановена през 1976г. Във вида си от XVIII век съдържа по две помещения на етаж, разположени зад чардак. В южния приземен етаж има две големи избени помещения, достъпни направо от двора. До входа на манастирския комплекс, като отделен обем е била магерницата на манастира. Наличието на стенописна украса по фасадите на една от сградите в манастира е израз на стремежа на майсторите и обитателите да му придадат представителност и живописност. Вероятно в миналото външното изписване на жилищните части в манастирските комплекси е било честа практика.

Мястото е и един от Паметниците на класовата борба в България. В периода 1943-44 г. манастирът спорадично е бил убежище и на партизаните от отряда „Чавдар”.  При жандармерийска акция в района на 3 май 1944г до манастира е убит Латин Борисов Колев (Тино), роден през юни 1919г в село Требич. На лобното му място непосредствено над манастира до пътеката към аязмото със светената вода сега има мемориална плоча.

След смъртта на последния игумен на манастира йеромонах Игнати през 1959г Елешнишкият манастир запада. Над манастира в местността „Манастирска ливада" през 60-70-те години на миналия век имало секретен военен обект и достъпът до светото място забранен. Известно време тук е имало организиран пионерски лагер. През 1988г е решено да се възстанови манастирът в стария си вид и стил и от началото на 1989г започнали реставрационна работа. След демократичните промени мястото отново се оживява. През 2001г е завършено възстановяването на храма и той е преосветена от епископ Сионий. Пред него е издигната камбанария, в която е окачена старата камбана. Към 2011г Странник видя, че в него няма постоянно живеещи монаси.

Храмовия празник на обителта е Успение Богородично - 15 август.

В района на манастира е скрит и Геокеш Eleshnica monastery (GC3XCGB).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 15.08.2018
Крайна дата на събитието: 15.08.2018
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17007
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1376
Регистрирани потребители: 299

Реклама