Крепост
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на с. Кокаляне
  • GPS: N 42.558089 E 23.424441
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: IX-X век
  • Ориентировачна надморска височина: 700 м.
  • Вид достъп: Пешеходен, автомобилен, за високопроходим джип
  • Паркинг: При паметника на трудоваците
 
 

Sofia Little Mount AthosGeocachingHristianskite mesta na vyarataSveti Prorok IliaКрепостта Кокалянски Урвич се намира на стръмния десен бряг на река Искър, в Лозенската планина, на върха на рида Средобърдие, между селата Кокаляне и Долни Пасарел по пътя София-Самоков. В този район реката образува живописна извивка около рида Средобърдие в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост река Ягуля (Ведена) се влива в Искъра.
Крепостта със своя крепостен храм „Св.Пророк Илия”, заедно с Урвичкия манастир „Свети Никола Летни“ и Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“, образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс - част от Софийска (Мала) Света гора.
Мястото е едно от местата свързани със Свети Пророк Илия и едно от християнските места на вярата.

Създаването на крепостта вероятно е още по времето на хан Крум, който присъединява Средец към България. Споменава се обаче най-често през XIII-XIV век по време на Втората българска държава, във връзка с последните продължителни битки срещу Османските нашественици при отбраната на Средец.
По времето на цар Самуил се споменава с името Ескумане, т.е крепост на река Ескус (река Искър), когато при отбраната на Средец византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода Траянови врата до Ихтиман понесли тежко поражение от войските на цар Самуил.

Крепостта имала стратегическо значение за отбраната на София. При необходимост водите на река Искър лесно били отбивани чрез подвижен вал в доловете около Средобърдие и крепостта ставала непристъпна. Тогава достъпа до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над река Искър, който свързвал крепостта с местността “Самодивска градина”, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през “Василица” и към Железница, по долината река Ведена. Освен стражеви кули, съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и в местността Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и моста бил вдиган. От височината на Царичина скала също има прекрасна видимост във всички посоки.

Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността, освен малък участък от източната й страна край алеята за достъп до мястото. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м и широко до 150м От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена на височина до 7-8м с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за XIII-XIV век.
Кокалянски урвич е и единствената средновековна българска крепост, която е спомената от Паисий Хилендарски в История славянобългарска:
И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците.
Когато турците превзели от крал Вукашин охридската земя и го поробили и надвили, и тук окончателно заробили и погубили цар Шишман и войската и търновските и българските велможи”.

Има и много местни легенди и предания свързващи я с името на цар Иван Александър и неговите синове Иван Шишман и Иван Асен. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Вече е доказано, че става въпрос за цар Иван Асен V (Йоан Асен -> Ясен), най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Той е изобразен в една прочута миниатюра от Лондонското четвероевангелие - като по-малък брат на престолонаследника Иван Шишман. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар.
Легендите разказват и за съкровището и библиотеката на цар Иван Шишман, скрити в този район.

Цар Ясен прокарал и на него е кръстен панорамния път в подножието на Витоша през Бояна, Симеоново, Драгалевци, Бистрица, Панчарево, през Кокаляне и местността "Просеченик", до устието на река Ведена при вливането ѝ в река Искър - „Цар Ясенов път“, чрез който крепостта Кокалянски Урвич е установявала постоянна връзка с витошките крепости „Бистрица“ и „Батил (Бояна)“.

Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от Йоан Палеолог, срещу войските на византийския император Йоан Кантакузин и повиканите от него на помощ турски войски. Гърците и сърбите били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Кокалянски Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле сега на дъното на язовир Искър) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Въпреки това на този етап турците били спрени и временно отстъпили. Предполага се, че името на село Кокаляне произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. След падането си крепостта била срината от турците.

Много вероятно е около XV-XVI век около крепостният храм “Св.Пророк Илия”, във връзка с близките Урвички манастир „Свети Никола Летни“ и Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ да се е оформил манастир. В тази посока водят археологическите находки на екипа на проф. Николай Овчаров и доц. Бони Петрунова, които работят от доста години на терен.
От северната страна на храма са разкрити останки от ограда, а под него останки от помещение, за което се предполага, че е било жилищно. На запад е разположена магерницата с кухня с огнище и голяма трапезария за около 40 човека.
При проучването на храма и пространството южно от него са намерени сребърни пръстени, сребърни обеци, лични вещи от бронз и желязо.
При разкопките през 70-те години на XX век са намерените фрагменти от евангелски сцени, които са реставрирани с много труд парче по парче и са експонирани в залите на Националния исторически музей. Оказва се че стенописите от крепостният храм “Св.Пророк Илия” са в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос. Ранно Палеологовия стил се счита за най-голямото постижение във византийското изкуство, което се е разпростирало далеч извън пределите на Византия.
През 1979 година на Национален археологически институт с музей при БАН е дарено и открито в крепостта златно съкровище с много накити.
През 2011 е открита находка от сребърни монети. Около царската глава, изобразена на някои от монетите пише „Шм", което е доказателство, че находките са от годините на управлението на цар Иван Шишман. Проф. Овчаров пояснява, че по многократното орязване на ръбовете на монетите, може да се съди, че и в Средновековието е имало инфлация.
В притвора на църквата е имало и няколко богати гроба, разграбени от иманяри – останали са само кости.
Кокалянски Урвич е имал две отбранителни зони – външна и вътрешна, като в най-високата част се очаква да бъде открита и цитаделата – вътрешния замък. Археолозите предполагат, че във вътрешността на крепостта ще се открият и много сгради.

Странник видя, че разкопките продължават и през 2012г. От северната страна на храма са разкрити останки от ограда, а под него останки от помещение, за което се предполага, че е било жилищно. На запад е разположена магерницата с кухня с огнище и голяма трапезария за около 40 човека.
При проучването на храма и пространството южно от него са намерени сребърни пръстени, сребърни обеци, лични вещи от бронз и желязо, монети.
По сведения от проф. Овчаров особено важна е една монета намерена под отломките от пожара, при който са разрушени трапезарията и целия манастир. Монетата е от времето на султан Сюлейман Втори, управлявал империята в периода 1687-91г и е много важна защото указва времето на края на манастира. Това е времето на голямата война между Османската и Австрийската империи, при която австрийските войски стигат на около 50 километра от София. Тогава избухват и много въстания, които са зверски потушени от турците, а районите са опожарени и опустушени.

 

Брошура "Урвич - Между легендите и историческата истина"

За достигане до мястото се тръгва по пътя София-Самоков. На няколко километра след Панчарево и Кокаляне, по пътя за Самоков отляво се намира Паметникът на трудовака с малък паркинг пред него и автобусна спирка. В ляво от паркинга се тръгва надолу по стръмна павирана алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. След около 800м се стига разклон с табела надясно за манастир "Св. Николай Летни", а десетина метра след нея наляво с почти обратен завой върви алеята и за крепостта Урвич. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от източната крепостна стена (вдясно) и руините на бойна кула (вляво) се достига до разклон, от където надясно се отделя тясна пътека, която извежда на територията на крепостта, при археологическите разкопки на храм “Св.Пророк Илия”. Ако се продължи през гората нагоре по хребета странникът може да достигне и до Царичина скала.

Широката алея води до намираща се в района частна постройка в средновековен стил, която няма историческа стойност. Към 2012г все още единствено тя се вижда от шосето за Самоков, и често обърква минувачите, но истинската крепост започва петдесетина метра по на север, назад по хълма. През 1942 г. меценатът Ботьо Бараков купува 6 декара от бай Йордан от Панчарево и построява върху голата скала тази къща с идеята да я превърне в дом на изкуствата. Използва само това място, като останалия терен оставя на произвола на съдбата. През 1990г той продава имота си на инженер-геолога Владимир Живков.

 

Разказ на Ботьо Бараков за създаването на къщата на Урвич

В близост до крепостта са скрити и няколко геокеша:
- Геокеш Fortress Urvich (GC42WFE);
- Геокеш Urvich fortress 2 (GC488XX).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!



 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17034
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1584
Регистрирани потребители: 308

Реклама