Храм "Свети Спас" или както е бил известен в миналото "Свето Възнесение" е източно-православна църква в град Велико Търново.
Храмът се намира на около 70м западно от Конака (Музей "Възраждане и Учредително събрание"), зад Градската библиотека в старата част на града, която някога се е наричала Халваджи баир. Тук са били занаятчийските работилници на халваджии и бозаджии, откъдето вероятно е дошло и името. Според други, името Халваджи баир идва поради свежия въздух (хава), който идвал от реката и Света гора.

Храм "Свети Спас" е построен от майстор Колю Фичето в периода 1859 - 1862г. Сградата е трикорабна базилика, като под нея имало гробница с вход откъм южната фасада. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи предимно с гръцки надписи, взети от гробищата на стария храм, намиращ се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. Тук е бил погребан и Хаджи Минчо Хаджи Цачев.

При катастрофалното земетресение през 1913г., горната част на храма била разрушена и той все още е в руини.

Източник: Иван Радев, "История на Велико Търново XVIII - XIX век"