Паметник (лобно място) на Димитър Списаревски
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на с. Долни Пасарел
  • GPS: N 42.558290 E 23.487520
 
  • Ориентировачна надморска височина: 780 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: Във вилната зона на Долни Пасарел
 
 

Orden za hrabrostЛобното място на Димитър Списаревски се намира в местността Стражарски дол, на около 2,5км северозападно от село Долни Пасарел и е един от Паметниците на Българската войнска слава.
Там е мястото където пада самолета му след живия таран, който летецът-герой извършва над американски тежък бомбардировач на 20.12.1943г.  На мястото е изграден паметник с възпоминателен кът, параклисче в памет на летеца, заслон и масички с пейки за отмора. От тук минава и еко-пътека „Лозенска планина” към връх Половраг.

Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916г. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Възпитан от дядо си, Димитър Списаревски от малък се запознава с българската история и ясно осъзнава кой има най-голям принос за освобождението ни от османско иго - руският народ. Негов любим герой е подполковник Калитин – спасителят на Самарското знаме от турците при Стара Загора. Затова, когато го питат защо иска да учи в руско училище, Списаревски отговаря: „Защото дядо ми е учил някога в Русия и защото подполковник Калитин е загинал за България”.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой. Завършва с отличен успех немските въздушни школи за висш пилотаж
Знае се, че Димитър Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен.
В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан (и още 5 души с него), който обидил България и нейните летци, наричайки ги "балкански туземци". На другия ден, вместо да го накаже, началникът на школата поздравява пред строя българския офицер за доблестната патриотичната постъпка, а битият немец е изпратен на фронта.
В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец.
В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни.
На летището в Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.

Димитър Списаревски решително не одобрявал войната, започната от Германия срещу СССР и категорично заявява: „Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото сме братя по кръв”. А друг път коментира: „Ще види Хитлер дали славянският колос е с глинени крака! Жалко е, че нашите тъпи управници не виждат истината и водят България към страшна катастрофа”.
Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Поручик Списаревски е буен, неустрашим и дързък и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него". А друг път казва: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”.
Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

На 20 декември 1943г. поредната армада американски тежки бомбардировачи  B-24 Liberator (Б-24 "Либерейтър" – (Освободител)), охранявани от 50 изтребители P-38 Lightning (П-38 "Лайтнинг") (наричани от немците  „дяволът с раздвоена опашка”) се насочва отново да бомбардира София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летището в Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат бомбардировачите преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.
Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин:
Американските бомбардировачи летят към София в клинов строй по тройки, на ешалони подредени в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк 2/6, трябва да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън столицата.
Самолетът на Димитър Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е в разгара си. Със смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя и се  насочва към група от 16 тежки бомбардировача. Но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водещата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен. Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!””
Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища на Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

Може би една от най-точните оценки на извършения от капитан Списаревски военен подвиг са думите на един от спасилите се от боя на 20 декември 1943 г. американски пилоти -  лейтенант Джон Маклендън: „Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно. Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа. Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващата се към земята наша “летяща крепост” и се хвърли с всички сили върху друга и се стовари върху нея. Той откъсна опашката й и „крепостта” се разчупи като голям дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина, страшна смърт даже и за най-смелия пилот!”
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач казва: „Ударът на вашите летци беше много лют“. По-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.
Из спомените на о.з.полк. Петър К. Петров: „Та, като мина известно време и Списаревски се поуспокои, започна да лети често, доби увереност в себе си. А той беше добър летец. Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един "Доган", вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата... А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа... Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната: "Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!" И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше "Летец"... На другия ден го извика при себе си командирът на орляка полковник Сапунов и го наказа - един месец отстраняване от длъжност, като му възложи твърде досадна работа - да извърши проверка на войнишкото оръжие. Един месец Спаича ходи като черен облак насам-натам с папка под мишница, а колчем ни срещнеше, викаше: "И вие си начесахте крастата оня ден, а сега аз няма да летя цял месец!" Нали ни беше командир, всичко се бе струпало върху него.“
Подвигът на Димитър Списаревски е признат и от съветския военен комендант на София. Веднага след 9.ІХ.1944г. някои непроумели истинската героична същност на стореното от Списаревски, като царски офицер, побързват да сложат неговото семейство в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата.
Почему так? - учудил се руснакът. - Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!” (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – назидателно изрича и задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с нарочените за неблагонадеждни.
На 20.12.2012г. с военни почести е открита паметната плоча, която клуб “Един завет” поставя върху фасадата на кооперацията на ул. „Хан Аспарух” 57, където летецът е живял последните 11 години от живота си. Паметна плоча има и в родния му град.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2406
Регистрирани потребители: 353

Реклама