Паметник на Иларион Драгостинов
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: с. Арбанаси
  • GPS: N 43.097807 E 25.668058
 
  • Ориентировачна надморска височина: 370 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Geocachingpistolet i kamaПаметникът на Иларион Драгостинов се намира в центъра на село Арбанаси, на около 20м западно от Пазарската чешма, в началото на парка и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

Иларион Иванов Драгостинов (Арбанасчето) е роден към 1852 г. в село Арбанаси, Търновско. Той е второто дете в семейството на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки език в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението. През 1868г. завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно също румънски, немски и италиански.

В Търново Иларион учи и се сближава с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспелия бунт на хаджи Ставри през 1862г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата. През 1868г. Иларион заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, Иларион Драгостинов развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.

Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През 1871г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тодор Кърджиев, Р. Иванов, Георги Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно Дунав, самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК.

Две години по-късно комитетът го изпраща в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в град Стара Загора, в село Черна гора, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център град Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Васил Левски.

Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево Драгостинов пише до приятелите си:
„Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…“

С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, той преминава в България. На 21 март е в Свищов. Прощава се с близките си в Арбанасии с верен на делото водач, през Елена прехвърля Балкана на юг. В село Кортен той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Георги Обретенов.

С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1875г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Иларион Драгостинов заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. В прокламацията си от 4 април 1876 г. той пише:
„Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си…“

Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последват Драгостинов и Обретенов.

Началото на въстанието в Сливенски революционен окръг започва на 3-ти май, когато в дома на братя Кутеви се събира малка група от просветените в революционното дело сливенци. Част, от които се: Андон Кутев, Петър Банов, Ставри Ненчов, Г.Колев, П. Гиндев и др.
След като целуват знамето, развяно от Иларион Драгостинов, въстаниците се отправят за Клуцохор, където от градината на Нено Господинов изравят скритото оръжие на апостолите. След това по обиколни пътища, като се срещат със Стоил войвода достигат до „Куш Бунар". Тук групата престоява няколко дена в очакване на други въстаници. Само петима революционери от Ямбол начело с енергичния Георги Дражев и водени от изпратения от Сливен Ст. Серткосов успяват да достигнат до сборния пункт.
На „Куш Бунар" събралите се четници остават няколко дена в очакване на още въстаници от градовете и полските села. Но такива не се явяват въпреки изпратеното от Драгостинов писмо.
Ръководителите на въстаническата група, събрана на „Куш Бунар", Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Обретенов и Г.Дражев решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план за обиколка и вдигане въстание в балканските села из Котелския край.
На 7-ми май четата, строена пред развятото знаме на зелен копринен плат, с изправен златошит лъв и с надпис: „Свобода или смърт!", връчено на новоизбрания знаменосец Стефан Серткосов, изслушва пламенните думи на Драгостинов, който има припомня свещения дълг да отдадат живота си за свободата на отечеството. Пред кръстосаната сабя на Драгостинов и пушката на Стоил войвода четниците минават един по един с клетвени думи, целуват развятото знаме и запяват песента „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари", изпълнени с решимост да удържат думата си.
В своя път напред четата се отправя към село Нейково. Тя заема селото настъпвайки в две колони и пеейки бунтовни песни. Тук тя е посрещната радушно от населението и към нея се присъединяват около 30 момци, а между тях и 60-годишният патриот Ради Мухтаров - Дели Ради. На селския площад местният свещеник освещава въстаническото знаме.
Оттам четата се отправя към Жеравна , където прогонва заптиетата и турци търговци, дошли в селото. От Жеравна се изпращат известия до околните села- тамошните въстаници да се отправят към новия сборен пункт връх Разбойна.
Нарасналата до към 70 души въстаническа чета се насочва към върха, откъдето уголемените сили на въстаниците трябвало да нападнат Котел. Но започналият дъжд, който се превръща в сняг, попречва на четниците и те не достигат определеното място. Крайно лошото време разколебава мнозина. Войводата изпраща И.Жеков за Градец, П. Гендов за Катунище и В. Желчев за Медвен с известия тамошните въстаници да се съберат на връх Развойна.
Междувременно турската власт, уведомена вече за действията на четата, изпраща по дирите й башибозушки потери и редовните войски. Военните и административните власти в околните райони вземат мерки за бързо мобилизиране на башибозуци и заедно с наличните войскови части ги изпращат на местата, на които се намира четата. На 7-ми и 8-ми май каймакаминът от Осман пазар (град Омуртаг) известява телеграфически мютесарифите в околните градове за появата на въстаници и моли за съдействието има за бързо изпращане на войски и башибозуци за унищожаване им.
Опитвайки се да се върне към село Нейково за храна, при местността „Кадън кория" четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттегля, четата води бой с преследващите я турски части и се отправя към село Кипилово. Над село Раково тя отново води лют и неравен бой, в който загива безстрашният революционер, военният инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. Гибелта му се явява тежък удар за четата, която се лишава от смел и опитен във военното дело ръководител.
Силите на въстаниците бързо намаляват, мнозина от тях за ранени, пушките им стават негодни за водене на стрелба при неблагоприятните атмосферни условия. Скоро след това край местността „Соук бунар" падат убити Кръстю Кючуков, Дели Ради и други четници.
Отскубвайки се от потерите и засадите, останалите малцина въстаници се добират до местността „Кална усоя" и изворите на река Луда Камчия. Тук четата дава нови жертви и фактически се разпада на няколко по-малки групи. Иларион Драгостинов, Стоил войвода и десетина четници се насочват към прохода Демир капия (Вратник), където влизат в сражение с преследващата ги потеря на Осман Бюлюкбаши. В тази схватка четата дава нова скъпа жертва - загива главният апостол на Сливенския революционен окръг - Иларион Драгостинов. Падат убити още няколко четници, между които и знаменосецът Ст. Серткосов. Останалите живи четници, водени от Стоил войвода, си проправят път през Балкана и се отправят на изток. Всички са заловени и избити.
Озверелите и тържествуващи от победата си башибозуци мародерстват над труповете на загиналите въстаници и разнасят набучени на колове главата на апостола и други четници, за да всяват страх и покорство у населението.

Същия ден 10 май турците донесли в Жеравна набити на колове главите на 7 момчета: на Иларион Драгостинов, на сина на баба Тонка – Георги Обретенов, на легендарния нейковчанин Дели Ради и на четири жеравненчета: Руско Жейнов, Райно Люцканов, Вендю Цонков и Иван Хаджи Вълков. Турците насила накарали населението да минава покрай зловещите колове, за да разберат кои са близките им. Случката е обесмъртена в народната памет и от разказа на Йордан Йовков "Юнашки глави".
Сега костите на Иларион Драгостинов почиват в Пантеона на Възрожденците в град Русе .

Източник: Р.Стоянова, "История на родината"; Н.Генчев, "История на априлското въстание 1876"; Ана Нягулова, "Родовата памет на Жеравна"

В парка зад паметника е скрит и Геокеш The Crossroad Cache (GC1WNE7).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Новини

Дата на новината: 10.05.1876
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2406
Регистрирани потребители: 353

Реклама