Жидов гроб
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.091125 E 25.633077
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1393г.
  • Ориентировачна надморска височина: 340 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: По улиците в кв.Варуша
 
 

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I поверил главното командване на похода срещу Търновград на сина си Сюлейман Челеби и му заповядал да превземе града на всяка цена. Изненаданият цар Иван Шишман се оттегля в град Никопол, като преди това пророкува кога ще възкръсне България според легендарното дърво, останало известно като Шишманов бряст. Населението, водено от Патриарх Евтимий се съпротивлявало, но накрая след тримесечна обсада, градът е завладян след атака през Френкхисарската порта на крепостта Царевец на 17 юли 1393г.

Според преданията Сюлейман Челеби разположил стана си на Гарга баир и обсаждал града три месеца, като обявил голяма награда от пет магарета натоварени със злато, за оня, който му помогне да превземе крепостта. Според една от версиите успял да превземе града след предателство от местен еврейн (жид). През XIV век в Търново имало силно еврейско присъствие с цял еврейски квартал западно под хълма Трапезица. Най-често те практикували най-мръсната професия- тази на палача.

Един ден къщите в крепостта Царевец били подпалени и докато хората тичали да гасят пожара, някой пуснал турците през портата. Когато предателят жид се явил при Сюлейман, за да получи наградата си, турчинът наредил да му отсекат главата: „Такава е наградата на предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш. Нека орли разнасят месата му по скали и самотни върхари! Предателят не заслужава друга участ”.
След това наредил да захвърлят тялото на сегашния връх Картала, за да могат птиците да изкълват плътта му.
Според друг вариант на легендата обезглавеният труп внезапно скочил, защурал се по баири и урви, докато паднал. И дори и земята не искала да го приеме, ами се разтворила, та там където паднал (или бил изхвърлен) трупа се образувала яма. А отсечената глава се затресла, очите замигали като живи и тя се понесла да дири трупа си.
Долетели на ята орли и със стръв зараскъсвали тялото. Оттогава този хълм турците наричали Картал баир, а българите му казвали Орлов връх или Орловец. С времето е останал като връх Картала.

Мястото останало известно като Жидов гроб. До Освобождението от турско робство се запазил обичаят българите да хвърлят камъни върху мястото, като проклинали предателя. И понеже около мястото няма камъни, хората ги слагали в джобовете си още на излизане нагоре по склона над Варуша. А турците изхвърляли там карантия от заклани животни, та птиците да продължават да разнасят плът.

За наличието на Жидов гроб  свидетелства Петко Р. Славейков в спомените за детските си години в Търново в статията „Как се превзело Търново без цар”, публикувана през 1894г.:
„Този гроб, който по български се казва Жидов гроб или Житов гроб, лежи на Карталета, или Орлиния баир, както е другаде писано, но не на всичкото отделение, а на края към реката Янтра (Етър), пак нависоко, но пo-равно от другаде, към северозапад от Търново 15 или 20 минути, дълъг е до шест метра и по-широк от метър. Ние, кат минувахме край този гроб, вземахме си камъче отстрана и го хвърляхме на гроба. Знам, че казваха за проклетия, но тогаз каква проклетия казвахме, не ми е известно. Никой от момчетата ми другари не можеше да ни разправи какво бе - един едно разказваше, а друг друго. Знам добре, че един път сварили бяхме кадията и мюдюрина с други пет-шест турци, с един овен бяха дошли там на Жидов гроб, та го заклаха там и го оставиха и си отидоха. А два или три път сме намервали там кадъни, че носят от касапницата дробове, глави та ги оставят там, а орлите от търновските боази идеха, та ги вземаха и ги отнасяха на гнездата си.
Едни от момчетата казваха, че когато турците нападнали и Търново, имало един жид, правел нещо предателство на турците, го усетили българите, та го ранили, а той бягал, бягал, че тук дошел и се спънал у една къпина и паднал, та умрял и нарекли гроба Жидов гроб. Оттогаз и досега хвърляли и турци, и българи по едно камъче за провала.”

За наличието на Жидов гроб свидетелства и Иван Вазов след негово посещение в Търново през 1902 и 1905г: „А Жидов гроб на върха Картал-баир, дето обезглавеният труп на издайника-евреин отива да легне в трапа си ... На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник”. Поетът го увековечава и в поемата „Жидов гроб”.

Точното място на Жидов гроб постепенно е забравено. Посоченото тук място е „около” описаното от Петко Р. Славейков като непосредствен свидетел на мястото.
Но въпреки това трябва да се помни, че предателството се „възнаграждава” еднакво и от победители и от победени.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17052
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1873
Регистрирани потребители: 328

Реклама