Архитектурно-етнографски комплекс „Самоводската чаршия” се намира в сърцето на град Велико Търново. Изкачва се плавно в квартал „Варуша” от паметника на Стефан Стамболов, преминава пред хан „Хаджи Николи”, покрай поредицата от дюкянчета, занаятчийски работилници, антикварни магазини, малкото площадче с паметника до къща-музей „Емилиян Станев” и се спуска покрай медникарската работилница към площад „Велчова завера” в посока Регионален исторически музей и крепостта „Царевец”.

Самоводската чаршия е възникнала през 60-те години на XIX век, когато старо Търново започнало да се разраства на запад от Баждарлъка и двете тесни калдаръмени улички се превърнали в стопански център на града. Чаршията бързо се превърнала в централно пазарско място и част от чара на старата столица. В началото мястото се наричало Ун (брашнен) пазар. В пазарните дни идвали селяни от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чержета продавали зеленчук. Оттам дошло и сегашното име „Самоводска чаршия”. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от село Беляковец продавли мляко, масло, сирене. Така постепенно около пазара на зеленчуци майсторите и занаятчиите започнали да отварят дюкяни, работилници и ханове. Много занаятчии работели в работилниците си, непосредствено пред очите на минаващите хора. Имало ковач, казанджия, бакърджия, грънчар, оръжейни майстори, ножар, тъкач, сладкар, месар, папукчия, плетач, панталонаджия, кантарджия, бакалин, кафеджия, берберин ...
Уличката се спускала към бившия Дряновския хан (между сегашните паметник на Стефан Стамболов и паметник на Димитър Благоев). Тук били разположени и хаджи Давидовия хан, хаджи Великовия хан, ханът на Атанас Йоноолу, ханът на хаджи Николи (единствен оцелял), бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни. Предните дюкяни на хана на хаджи Николи били заети от дръндарин, бакалин, куюмджия, кафеджия и шекерджия. До 30-те години на XX век срещу хана в дъсчени бараки, боядисани в червено, табаците, цървулджиите и опинчарите от Асенова махала продавли стоката си - камшици, седла, цървули, кундури, всичко, правено от кожа.

В спомените си старите търновски казват: "Това беше улица, на която можеше да се намери всичко. Особено в сряда и петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир - толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне."
„Въпреки ранната сутрин на чаршията цареше голямо оживление, - пише пътешественикът Феликс Каниц. - И българският гражданин тръгва на работа с първите петли. Селяните от близката околност мъкнат на малки магарета всевъзможни хранителни стоки, а между тях тичат продавачи на мляко, плодове, дърва, рекламирайки шумно стоката си...”.
Впечатленията му се допълват и от спомените на търновчанинът Иван Йорданов: „В турско време, както и в първите дни на нашето Освобождение, пазарът беше център на търговията в старопрестолния град. Тук самоводчани продаваха своите произведения, като купуваха от околните дюкяни това, от което имаха нужда. На площада се намираха един срещу други и трите тъй известни хана в града: хаджи Давидовият, Йоньовият и хаджи Данисковият...”.

Днес Архитектурно-етнографски комплекс „Самоводската чаршия” привлича гостите на града с уникалната си автентична атмосфера. Високите каменни дувари на старите къщи с надвесени балкони над чаршията и малките дюкянчета и работилнички оформят архитектурния облик на комплекса.
Съвременните занаятчии работят пред очите на странниците и използват оригинални технологии и инструменти от миналия век. Затова работилниците им са маркирани със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”. Самобитните майстори от Самоводсата чаршия редовно представят българските занаяти и на международни фестивали зад граница.
Многобройните антикварни и сувенирни магазинчета, и няколкото художествени галерии, арт-студия и иконописци, бижутери и реставратори, предлагат уникални парченца изкуство и копия на едновременни бижута, оръжия, керамика и дърворезби, икони.

Странниците, посетили чаршията, непременно трябва да опитат пресните симидчета, шарените захарни петлета и захаросани ябълки или да видят как се приготвя кадаиф. Можете да се сдобият с ръчно изработени ризи, мускалче с розова вода или сувенири от керамика, копия на старинни бижута или дърворезба.
Различните кръчмички, разположени около чаршията, предлагат типично български ястия. Разбира се, не трябва да се пропускат и десертите в уютната шекерджийница с бяло сладко и кафе на пясък.
А на тръгване странника може да си отнесе и пакет пресен кадаиф.