Зад името Марко Тотев, станало нарицателно за неудачност, несполука и лош късмет, се крие високоинтелигентна, интересна и емблематична за град Велико Търново личност. Да се самоиронизираш, да променяш знака на съдбата, и то само с помощта на шегата, е качество, достойно за възхищение. По-популярната страна от живота на Марко Тотев е свързана с какви ли не анекдоти, с които той битува в съзнанието на своите сънародници и съграждани. Но не по-малко съдържателна и интересна е неговата дейност на общественик, адвокат, народен представител.

Животът на Марко Тотев (1857-1936г.) съвпада с онези бурни и съдбовни следосвобожденски времена, към които не остава равнодушен. Роден е през декември 1857г. в Търново, но родът му е от Трявна. Баща му Тотю има хан, от който печели добре. При избирането на Александър Батенберг за български княз от фойерверките в Търново пламват няколко пожара и един от тях изпепелява хана. За беда под руините остава и тайно скътаното сандъче със златни наполеони, които майка му Кръстина навремето донесла като чейз. Мълви се, че никой не го е намерил и до днес. Още оттук обаче личи, че съдбата на родата е белязана от неудачи.

Благодарение на полученото най-високо за времето си образование, Марко Тотев започва работа като писар в съда и бързо се издига до поста секретар на руския губернатор. Кариерата му продължава като мирови съдия в село Паскалевец, член-съдия на Окръжния съд в град Севлиево в продължение на 14 г., а през 1900г. е назначен за управител на град Бургас. Но най-дълго работи в адвокатската кантора в родния си град Търново, отдавайки се в служба на закона.
Прославя се като един от търсените адвокати без загубено дело, като приоритетно се занимава с граждански дела. Пледоариите си изпипва до най-малките тънкости и даже ги връчва отпечатани на всеки от съдиите – да не кажат после, че нещо не са чули или разбрали. Изучава френски и турски език, ползва свободно френска юридическа и художествена литература в оригинал и макар самоообразовал се в правната наука, постига завидни професионални резултати. Известен е с перфекционизма и педантичността си относно работата. Дори осъжда тогавашното Народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.
Заради изключителната си компетентност е поканен от представители на международната параходна компания “Холанд Америка” да защитава интересите й в България.
Сега адвокатската чанта и други лични вещи на Марко Тотев са сред експонатите на Регионален исторически музей. Сред тях са и около 130 тома книги от личната библиотека на великотърновеца, върху които ясно личи печата му.

Марко Тотев участва активно в политическия и културен живот на старопрестолния град. Членува в Стамболовата партия и е дежурният оратор на събранията й в Търново. За известно време е председател на Окръжния съвет в града. Избран е за народен представител в Четвъртото Велико народно събрание през 1893г., като развива успешна парламентарна дейност.

Но най-голямата гордост на Марко Тотев е многолюдното му и сплотено семейство. Личният му живот е заобиколен от щастлива и авторитетна фамилия. През 1884г. се оженил за Поликсени Кабакчиева, дъщеря на заможния търновски кожухар Георги Кабакчиев, а по майка произхожда от рода на Янко Славчев, първи кмет на Варна, и на известния търновски гинеколог д-р Славчев, прототип на героя на Емилиян Станев в "Търновската царица". Неин брат е Никола Кабакчиев - военен, достигнал чин полковник, а племенник й е търновския художник Христо Кабакчиев.
Марко и Поликсена Тотеви се радват на двама синове и една дъщеря. Семейството имало още едно дете – Анастасия, която умир от туберкулоза още като малка. В семейството израстват трима висши военни - български генерали. Най-големият син - Георги Марков, е произведен в чин генерал-лейтенант на 06.05.1939г. Другият син Никола Марков също достига до званието генерал-лейтенант през 1940г., а съпруг на дъщеря им Кръстинка Маркова е генерал Рашко Атанасов. Същият се издига в кариерата си до министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на А. Тошев (1935г.). Имената на ген. Георги Марков, ген. Никола Марков и ген. Рашко Атанасов признателното търновско гражданство изписва в тържествено откритата паметна арка на търновските генерали на парадния вход на бившето Военно училище.
Семейството на ген. Рашко Атанасов и Кръстинка Тотева даряват на известното търновско семейство две внучета, които в знак на голямо уважение наричат Поликсена и Марко.

Бай Марко, както обичали да го наричат съгражданите му, бил „благородна душа, добряк, веселяк, галант, всички много го обичаха заради веселия му нрав” - пише Сава Русев в „Спомени и анекдоти за великотърновци". Той притежавал една от най-хубавите и модерни за това време вили извън града (намирала се вдясно от днешния пазар), където си почивал от напрегнатото ежедневие.
Обичал да посещава и търновските кафенета, пословичен бил с голямата си страст към играта на покер, при което все губел. От една таква игра тръгва и най-популярният анекдот, свързан с лошия му късмет: и до днес се използва фразата:"На Марко Тотев все тъй ще се случи!".
Тя е свързана със следния факт: Веднъж в любимото му кафене „Дарданели” на главната улица пред конака, държано от топчестия арменец Киркор, съдбата му се усмихнала. В ръцете си стискал поредица карти "кент флош роял" и непрекъснато увеличавал мизата. На масата се струпва купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Гръмнала траурната музика, всички наскачали да гледат кой е умрял и играта се развалила. Марко Тотев останал като гръмнат сам на масата, стискал вече ненужния му "кент флош роял" и тъжно отронил знаменитата и до днес фраза.
Сред най-големите му загуби е проиграването на покер на семейната воденица край Търново.

Парите не били цел за Марко Тотев, а средство и най-вече заради това му отношение произлязло името му на несретник. Ако се захванел с нещо, то твърде често не успявал и претърпявал финансови загуби, но пък с философска примиреност, достойна за възвишените умове, които стоят над нещата, отсичал: "Няма зарар (загуба)." Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене." В Търново и до ден-днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия – чантата, бастунът и шапката му.

При постоянните пътувания често се случвало да чува от съвсем случайни хора израза „На Марко Тотев все тъй ще се случи". Тогава с удоволствие се запознавал и с усмивка показвал паспорта си с което ставал още по-симпатичен и интересен за непознатата компания. Така с чест носил кръста си и не се измъчвал от славата на човек без какъвто и да било късмет, защото зад гърба си имал един достоен за уважение живот.

Една от почти неизвестните страни от живота на Марко Тотев е дейността му като председател на най-старата културно-просветна институция в Търново - възрожденското читалище „Надежда". Този подобаващ за личността му обществен пост той заема на 5 февруари 1895г. в резултат на проведеното годишно отчетно-изборно събрание. В протоколната книга на читалището е запазена много ценна информация. Тя е красноречиво доказателство за интелекта, ораганизационните качества, ентусиазма и добрата финансова политика на настоятелството на читалището под ръководството на Марко Тотев. Воден от грижата за престижа и авторитета на културната институция, още в първия протокол след избирането му за председател (24 февруари 1895г.) е решено: „1. Уволнява се неграмотният писар Никола Панчев и се назначава интелигентният Димитър Марков. 2. Да се достави за библиотеката Български алманах За 1895 г."

Най-впечатляващата страна от председателството на бележития търновец е икономическото стабилизиране и далновидната стопанска политика на народното читалище. Благодарение на неговия професионализъм и авторитет прочутият търновски адвокат успява да събере до стотинка дълговете на институцията и от частни лица, и от обществени организации. Изпращат се писма до всички длъжници, поставят им се срокове, следи се за движението на сумите.
Нещо повече, благодарение на настойчивостта на председателя читалището успява да си получи дължимата субсидия от търновската градска община, и то за изминалата 1894г., както и за 1895г. в размер на 2000 лв. Далновидният председател дори постига разрешение в качеството си на адвокат по съдебен ред да изисква дължимите към читалището суми, както и следното решение: „Дава се правото на читалищното настоятелство да сключи ипотечен заем за читалищните интереси”, който успешно се използва за належащи ремонти. Преразглежда се устава на читалището и за всичко се въвеждат инвентарни книги за „цялата читалищна покъщнина”. Цялото читалище се застрахова срещу пожар, а читалищната кореспонденция се освобобдава от пощенски такси.
През мандата на Марко Тотев значително се обогатява библиотечният фонд, усъвършенстват се сценичните декори за театралния състав, провеждате се конкурси за артисти, гостува държавната трупа „Сълза и смях".
Верен на своята голяма страст към хазарта, Марко Тотев не пропуска и факта, че от тази слабост на някои наши съграждани читалището може да извлича единствено дивиденти. По тази причина четем в Протокол № 16 от 28 декември следното решение на настоятелството: „Упълномощава се секретарят на читалището Васил Кочев да сключи условие с онова лице, което иска да посрещне Новата 1896г. играейки хазартна игра, като се определя, щото най-долнята цена, която ще позволи игранието, да е 100 лв. Ако не се даде тая дума, да не се позволява никому да играе хазартна игра в читалището".
Ползотворното председателстване на колоритния Марко Тотев е до 11 май 1897г., когато се провежда поредното отчетно-изборно събрание на читалище „Надежда". Тогава начело на настоятелството на читалището застава Атанас Стамболов, по-малкия брат на Стефан Стамболов.

През 1913 г. Марко Тотев се премества в София, където и до днес живеят негови потомци, един от които е археологът Николай Марков.

Лошия му късмет не го оставил дори и след смъртта му на 26 юли 1936г. Столичен вестник писал, че на погребението валял дъжд. Всъщност било такава жега, че едвам се дишало... Но това породило анекдота:
- Кога на Марко Тотев му провървяло?
- Когато починал. Валяло дъжд – всички били на дъжда, а той на сухо в ковчега.
А пък завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"

За бележитият търновчанин се разказват много анекдоти, част от които са:

По време на негово дело адвокатът на ответната страна бил неподготвен и се чудел как да отложи заседанието. Той започнал да фъфли пред съдията, че си е забравил изкуственото чене и не може да каже пледоарията си. Марко Тотев станал, извадил изкуствените си зъби, сложил ги пред съдията и обявил: "Е, сега сме при еднакви условия. Няма проблем делото да продължи."

* * *

Веднъж Марко Тотев спешно трябвало да пътува през нощта с влак, защото рано на другия ден имал дело в Апелативния съд в Русе. Отишъл да си вземе билет, но жп чиновникът вдигнал рамене безпомощно:
- Нали знаете - рекъл, - такива места се ангажират по-рано. Какво да ви правя, на Марко Тотев все тъй ще се случи.
- Наистина - отвърнал злощастният пътник. И понечил да си тръгне, добавяйки - Марко Тотев съм аз.
- Тъй ли? - подал глава от гишето чиновникът. Aз пък мислех, че тоя човек не съществува.
- Съществува, съществува, ама защо? Гледайте! - и възрастният мъж показал личната си карта.
- Чакайте - скокнал железничарят, разтропал се и на бърза ръка уредил място в спалния вагон.
Сетне Марко Тотев разправял, че само тогава за пръв и единствен път имал слука в живота с името си.

* * *

Един ден Марко Тотев влязъл в кафенето на търновеца Сава Савов и казал, че черпи всичките си колеги адвокати, които в момента били насядали около масите.
- Че защо, бай Марко? - запитали го те.
- Днес спечелих, хем сто лева спечелих.
- Че как тъй, още е рано за покера...
- Не, не на карти. Един ми поиска двеста лева, пък аз му дадох сто. Знам го, че е батакчия и нищо не връща... Затуй черпя.

* * *

Марко Тотев става ловец. За първи път отива на лов за патици и по-стари ловци му дават един бретон-шпаньол, отлично обучен, да вдига патиците от шаварите.
Вечерта Марко се връща без нищо, носейки на рамо полуживото куче.
- Какъв е този твой кутсузлук! - чудят се колегите му.
- Само едно не можах да разбера - патиците ли летяха високо или аз ниско подхвърлях кучето- самоиронично отвръща пишман ловецът Марко.

Източник: Катя Митова-Ганева, Споменъ за Търново