Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм (което в превод значи "Град на победата на Дунав") се намира на 20 км северно от град Велико Търново и като археологически резерват е част от експозициите на Регионален исторически музей. Градът е разположен върху невисоко плато на левия бряг на река Росица. До него може да се достигне по асфалтиран път на около 3,5км югоизточно от центъра на село Никюп или на около 2км по отбивка в западна посока от средата на пътя между село Поликраище и село Куцина по главния път между град Велико Търново и град Полски Тръмбеш.

Град Никополис е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 - 117г.) в чест на победата му над даките (106г.) Интересни легенди свързват града и с крепостта Царевец в град Велико Търново.

Стратегическото значение на града се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.

Първоначално Никополис ад Иструм е в границите на провинция Тракия. В началото на 193г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.
Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.

Етническият състав на населението е пъстър. В града живеят преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани. Официалният език е старогръцкият. Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III век). Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети. В градската монетарница са отсечени и пуснати в обръщение над 1000 типа бронзови монети. Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове, обществени сгради, фортификационни съоръжения.

Никополис ад Иструм е планиран по “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновенно с размери 30 х 70 м. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.

Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172г. Крепостните стени са били високи 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти.
Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. При официално посещение през тази порта в града влизал императорът или други видни представители на имперската или провинциалната администрации. Има сведения, че двама императори – Септимий Север и синът му Каракала (111-117г.), неколкократно са посещавали града. Твърде вероятно е да е бил посетен и от основателя, император Траян, както и от наследникът му император Хадриан (117-138г.), при когото се слага началото на мащабните строежи в Никополис и около него.

От портите към градския площад водят улици, наслани с големи каменни плочи и ограничени с бордюри. В средата под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Дъното на каналите е застлано с тухли, а стените са изградени от ломени камъни с хоросанова спойка. Покрити са с най-големите по размер плочи от уличната настилка. На места били оформени водоприемни шахти.
Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод идвал от запад, от каптаж при Мусинската пещера и е с обща дължина 26 км, в т.ч. около село Дичин е имало изграден и акведукт с височина 17 м и дължина около 3 км. По него водата е достигала специално изграден воден резервоар, разположен до западната крепостна стена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.

Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града.
В центъра се е издигала конна статуя на императора.
Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани.
На северната страна на ареата се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди- търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини.
В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон).
Извън комплекса на агората, от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня.

Некрополът на града е разположен от двете страни на пътя водещ към Нове и около комуникацията водеща в западна посока. От него са запазени 121 могили. Починалите са погребвани в зидани тухлени и каменни гробници и саркофази.

Никополис ад Иструм е известен и с превода на библията на готски през IV век от вестготския епископ Вулфила (311-383г.), живял в околностите му. Тук Вулфила създал готската азбука, а с това и германския литературен език, ползвайки латински и гръцки букви, както и рунни знаци. Впоследствие е търсена и връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата. Има предположения, че в последствие мощите на епископ Вулфила са се намирали за известно време в саркофаг в центъра на града.

По време на готското възстание през IV век пострадал и самия град Никополис ад Иструм, което е установено по археологически път. При разкопките навсякъде се откриват следите на опустошителен пожар, в който загинало почти всичко, изграждано в продължение на два и половина века. Градът бил тотално разорен и вече никога не достигнал предишният си блясък и величие. Дори настъпил период от 50-70 години, през който Никополис не е съществувал като селище от градски тип. Интересен факт е, че точно тогава селището на хълма Царевец в град Велико Търново започва динамично да се развива, като през втората половина на V век естествената му защита е подсилена с мощни крепостни стени. Една от легендите за основаването на Търновград го свързва точно с Никополис ад Иструм.

Последното споменаване на града е от византийския историк Теофилакт Симоката в “История” (VІІ, 13) във връзка с похода на пълководеца Коментиол срещу аварите при управлението на император Маврикий (582-602 г.). Малко по-късно Никополис ад Иструм бил окончателно унищожен под ударите на авари и славяни.

В градската територия на Никополис ад Иструм са проучени и няколко вили, и центрове за керамично производство. Югозападно от града, на брега на река Росица са наблюдавани останки от пристан. В Никополис ад Иструм е намерена и статуя на Асклепий. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. В момента статуята, както и повечето намерени експонати са изложени в Регионален археологически музей. Още екпонати от града могат да се видят и в лапидариума в село Никюп.

На обекта има и печат, с който можете да заверите своя "Дневник на моите странствания".

SPQR - Всички обекти от римско време в Странник

Всички обекти от римско време на карта