Момина крепост
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.081900 E 25.661123
 
  • Ориентировачна надморска височина: 250 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, черен път
  • Паркинг: На околните поляни
 
 

Късноантична и средновековна крепост Момина крепост (Девинград, Къзхисар) се намира на по-малко от километър източно по права линия от крепостта Царевец в град Велико Търново от другата страна на река Янтра. До мястото се достига най-лесно в западна посока от село Шереметя, след около 2,5км по добър черен път. Има и пешеходен маршрут с дължина около 2,5км, северно от село Малки чифлик.

По информация на Т.Овчаров (Старините във Великотърновска община, 2006г.), природната защитеност на хълма привлича вниманието на ранновизантийските стратези и те го превръщат в яка стратегическа крепост, предназначена да защитава отклонение от пътя Никополис ад Иструм- Кабиле към ранновизантийският град на хълма Царевец.
Хълмът е на три тераси, като северозападната е най-ниска. Тя има формата на неправилен триъгълник. Средната тераса е равна, със слаб наклон на северозапад и удобна за укрепяване и обитаване, понеже е защитена от юг, запад и север с висок скален венец. По този скален венец е направена крепостна стена. Теренът е достъпен от изток, където също е направена крепостна стена.
Първите теренни наблюдения на тази крепост прави К. Шкорпил и обнародва нейния план. През 1942 и 1943г. археологически разкопки на хълма извършва д-р Иван Велков. През 1963г. разкопки там провежда и Богдан Сулов от Великотърновския музей, но не обнародва резултатите. По теренни наблюдения Е.Дерменджиев от Районен исторически музей, предлага нова информация за ранновизантийската крепост.
Укреплението на третата най- горна тераса на хълма Момина крепост не е доказано за ранновизантийската епоха, макар че терасата също е ограничена откъм изток с крепостна стена дълга 350м. Фактически тази крепостна стена прегражда цялото пространство между скалните очертания на хълма към югозапад, изток и североизток. Пред нея още си личат беглите останки от ров. На 790м, от тази крепостна стена има още една. Тя прегражда най-тясното място на хълма и е дълга само 18м. Поради прекалено тясното място, стената е изградена по диагонал. На нея Ив Велков разкопава крепостна порта с три кули, които не са свързани по между си със стена, за която няма пространство на това тясно място. Според него в горната си част във височина са били свързани по между си за по-голяма маневреност на бранителите. От тук в северозападна посока започва цитаделата на крепостта, която е дълга около 300м. и широка около 30-40м. с обща площ от около 9 декара. След нея в северозападна посока започва третата укрепена и най-ниска част от крепостта. Тя има формата на неправилен триъгълник с дължина около 280м. и широчина около 310м. Тук крепостния зид, ограждащ пространството е почти напълно разрушен. На места се вижда част от основата му, широка 2.6м според К.Шкорпил. Изграждането на крепостта се отнася към края на V век, но е ползвана до края на VI или началото на VII век от византийците. През Второто българско царство е била част от Търновград.

Средновековното име на хълма е известно от надпис върху мраморна плоча. Археолозите я намерили при разкопките на Патриаршията на хълма Царевец. Надписът на нея гласял: „Този камък на Девин град… от благоверния родител на царството му и… приснодева Богородица Мария и от…”. Надписът е публикуван от Никола Ангелов, а с неговото разчитане и обяснение се занимава Иван Гълъбов. Той се сеща за крепостта, която стои източно от хълма Царевец и смята, че топонимът се отнася към Момина крепост.
Според проф. Велизар Вълков името може да идва още от тракийското име на града. Траките използвали думата „дева” в смисъл на „град”. На гръцки е „дава”, на латински е „дева”, но смисълът е за добре укрепено място. Славяните превеждат думата като „девойка”, а турците като „Къзхисар”- „Къз” е „момиче”, а „хисар” е „крепост”. След Освобождението остава с популярното име Момина крепост.

Името на местността е свързано с няколко легенди за девойки (Легенди за търновското царство).

В едната от тях се говори за красивата дъщеря на болярина Страшимир- Велислава, която била влюбена в обикновения войник Боримир. Младежът бил юначен и красив, но беден българин. Страшимир обаче търсел за дъщеря си богат и знатен зет и го открил в сина на друг болярин- бледия и малодушен Светослав.
В онези времена бащината воля била закон и дъщерята не можела да се противи.
Дошъл ден, в който глашатаите известили, че към Търново настъпват гърците и войски от всички краища на царството пристигали да бранят столицата. На бой тръгнал и Боримир. Той си мислел, че ако се отличи в битките, боляринът Страшимир може да промени мнението си.
Българските войски постигнали победа и се завърнали в Търново с много трофеи. Но нямало кой да посрещне Боримир с китка- в това време Велислава седяла до баща си на пира в царския дворец.
Щом се възцарил мирът, боляринът Страшимир започнал да стяга сватбата. Велислава ходела с тъжно лице и разплакани очи. Вечерта преди сватбата не я открили- само луната видял сянката й, надвесена от кулата на крепостта срещу Царевец. На сутринта намерили студеното й тяло край Янтра, облечена в булчинската си рокля. А войникът Боримир се изгубил и никой повече не го видял.

Втора легенда разказва за Малина, любимата на войводата Вълкан, който се опълчил срещу омразния цар на българите. (Вероятно става дума за Борил и събитията около свалянето му от престола от законните наследници на стария Асен– Иван Асен II и Александър). Царят бил безжалостен потисник и докато царувал, навсякъде имало само сълзи и мъка.
Войводата Вълкан събирал хора и оръжие и когато дошъл удобния момент, дружината му се скрила в горските долове около Търново. Вълкан тръгнал с любимата си Малина. да дадат знак, че въстанието започва. Изкачили се на високия хълм източно от Царевец. Малина завързала на прът червената си кърпа от главата, а Вълкан я вдигнал високо за уречения знак.
Тогава от храстите изсвистяла стрела и ударила Вълкан в гърдите. Той паднал, а Малина вместо да избяга хванала здраво импровизираното знаме и го издигнала отново.
Изсвистяла втора стрела и този път улучила сърцето на девойката. Малина паднала до любимия си Вълкан, но успяла да задържи знамето, градът видял знака и въстанал.
После преданието разказва, че Малина станала невидима. И нощем, щом вятърът повее, а луната освети хълма, отново се виждало нейното знаме.
Тази легенда е възпята и от Иван Вазов в поемата "Момата на Къз-Хисар".

Трето предание мълви за една от дъщерите на Иван Асен ІІ, която не искала да стане съпруга на знатен болярин, основала манастир в подножието на хълма, а един ден била намерена удавена в реката. Няма подобни исторически данни за никоя от дъщерите на Иван Асен II, но в северозаподното подножие на хълма са разкривани останки от храмови постройки, преди да се унижожат от разширението на фабрика.

Има и легенда е за две търновски моми, които скочили от високите скали в Янтра, защото не искали да се потурчат.

Естествено не може да се мине и без легендите за съкровища. Според тях подземието под Момина крепост било на две нива, а съкровището било най-долу. Входа бил дълбок и голям геран (кладенец) с вода на дъното. По стъпала се слизало до долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли при нашествията на варварите, сложили отгоре каменна плоча и я засипали. Втори вход имало и в ниското, а нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре ...

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17048
Брой видеоклипове: 162
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1648
Регистрирани потребители: 312

Реклама