Тъкачница Чаталови се намира в западният край на култовата за град Велико Търново улица на занаятите Самоводска чаршия, на двадесетина метра в ляво след хан „Хаджи Николи”.

Ателието се отличава от околните весели дюкянчета с цветните дипли на красиво подредените български черги, овчарски торбички, рисуваните копринени шалове и множеството художествено изрисувани стъклени съдове.
Странниците отбили се в него се посрещат с усмивка от майстор Миглена Чаталова. Тя е човек от поредното поколение седнало зад стана да подържа с любов този вече изчезващ занаят.

Преди време майстор Миглена Чаталова правела черги. В последно време прави повече ажурни шалове, в чиято изработка е виртуоз. Те са много по-различни и специални от всичко, което може да се види по пазара. Работи изцяло с естествени материали, предимно с памук и лен, а цветове са сякаш взети от дъгата и престоят в ателието въздейства като цветотерапия.

Всички творби са направени изцяло ръчно с много положителна енергия и всеки един е уникален- в тях е втъкано това, което майсторката му е почувствала през деня. Станът не е променил особено конструкцията и технологията си от XVII век насам. Поради тези причини ателието е маркирано със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”.

В ателието има още един стан, който е музеен експонат на над 120г. но още може да се работи на него. На него всеки може да се запознае с частите на традиционния българския стан (совалка, бърдо, кросно, скрипци, педали, нищелки).

Тъкаческия занаят Миглена поела от майка си Надежда Чаталова, която започнала работа като помощник (калфа) при тогавашната тъкачка леля Марче в китното дюкянче на чаршията през 1984г. Знае се, че и бабата и прабабата на Миглена били ненадминати майсторки в тъкането.
Натрупаните с годините знания и непрестанното проучване на опита в различни краища на България (в т.ч. музеи, частни колекции, читалищни експозиции ...), позволяват сега в ателието да се раждат истински красиви и уникални произведения.
Болшинството от възпроизвежданите мотиви по чергите са класически- такива които носят магически кодове от древността, а комбинациите на цветовете са чисто балкански. Може да се види и характерната търновска червена черга, както и по-обикновената сива нейна посестрима, използвана от болярките за всекидневно застилане на пода.
Характерни са студените цветове- синьо и зелено изпъстрени през равни интервали от тънка топлоцветна линия (жълто, червено или розово). Широко е използван и черния цвят като фон, на който по-добре се подчертават и изпъкват разцъфналите флорални мотиви.
С времето майстор Надежда Чаталова оставила тъкачеството изцяло на дъщеря си Миглена, а тя се е отдала  на рисуването върху текстил, порцелан и стъкло- тези творби също могат да се видят в ателието. В последните години и най-малкият последовател на занаята, Симона се навърта около тях сред конците и четките ...
Артистичните дами от три поколения имат вече и няколко изложби на рисувано стъкло, както и на уникалните тъкани.

Ако човек иска да се докосне до тайните на тъкаческия занаят, непременно трябва да посети  тъкачницата. Там ще го посрещнат с усмивка и ще му отговорят на въпросите почти на всички говорими европейски езици.