Габренски манастир „Свети Димитър“
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София
  • Община: Елин Пелин
  • Селище:
  • в околностите на с. Габра
  • GPS: N 42.526164 E 23.634074
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1866-1867 г.
  • Ориентировачна надморска височина: 920 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, добър черен път
  • Паркинг: На околните поляни
 
 

Hristianskite mesta na vyarataSveti DimitarБългарският православен Габренски манастир „Свети Димитър“ се намира във Вакарелския дял на Ихтиманска Средна гора, на около 4км по пътя югоизточно от центъра село Габра. Тръгвайки от читалище „Стоян Богданлийски” по асфалтовия път в южна посока след около 2,2 км, косо в ляво тръгва добър черен път (има табелка на стоманен електрически стълб), който води до манастирските поляни.
Манастирът е известен още и като Чукуровски (до 1934 г. селото се е казвало Чукурово), а на местен диалект е "Свети Митър" (от Димитър) или просто "Манастиро".

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Димитър Солунски Чудотворец.

Има сведения, че преди изграждането на сегашния манастир на мястото му е имало малък параклис, посветен на Света Марина, а според други източници на Свети Мина. Има и предания, че тук е имало манастир от времето на Второто българско царство, който бил разрушен при завладяването на региона от турците.
В долът под манастира и сега е запазен стар извор (аязмо) с оброчен кръст, до който се стига по стълби, изкопани е пръстта.

Сегашната света обител е строена през 1866 г., а еднокорабният, едноабсиден храм е зографисан през 1867 г. Зографите му, съгласно ктиторския надпис над вратата са Костантин Геров и ученика му Костакия от Самоков.

Историята на Габренски манастир „Свети Димитър“ започва през 1865 г., когато жителите на село Габра изпратили своя съселянин Иван Чакъров в Цариград, да измоли разрешение от османската власт за градежа на светата обител. Просителят се присъединл към овчари от Панагюрище, слизащи към Бяло море и след тримесечно пътуване се завърнал с жадуваното разрешение. По време на пътуването си и досега с чужденци, Иван Чакъров научил френската дума "пардон", и я използвал доста често. Поради тази причина му бил лепнат прякора "Пардоно”, а той станал родоначалник на големия Пардонски род в селото. Когато починал през 1894 г., признателните му съселяни го погребали до югоизточната стена в дясно от абсидата на храма, където и до сега се намира надгробният му кръст, вече и с паметна плоча. А зад абсидата на храма има още един стар оброчен кръст.

Към манастирските имоти били изградени магерница и отделна сграда за монасите, както и друга за нощуване на поклонници. Манастирът разполагал с 500 декара гора, около 100 декара ниви и ливади, както и 50-60 говеда, и над 100 овце. На сегашната манастирска поляна могат да се видят няколко вековни габъра, които помнят историята на манастира.
Местните миряни, освен щедри дарения за градежа, подарили на манастира и няколко требници, издадени в Киев и Москва, както и "Поучително евангелие" от Софроний Врачански, издадено в Белград през 1868 година в книгопечатницата на Никола Стефанович. Първият свещеник на Габренски манастир „Свети Димитър“ бил Боне Кръстев от съседното село Горни Пасарел (бивше софийско село, изселено, заедно с близките села Шишманово и Калково, поради построяването на язовир Искър). През 1898 година лично софийският митрополит Доситей представя новия свещеник Георги Бързанов.

Странник видя, че към пролетта на 2013г от манастирските сгради е запазен само храмът и основите на магерницата. В близост има изградено място с маси и пейки за почивка. На черният път при отбивката към манастирската поляна има и чешма.
През 60-те години на XX век, в района е имало пионерски лагер, чиито сгради също са в руини.

Габренски манастир „Свети Димитър“ не е действащ, а храмът се отваря на храмовия празник (26 октомври- Димитровден) и на професионалния празник на миньорите (18 август- Ден на миньора), който по традиция се празнува на манастирските ливади.
По иниациатива на свещеника от съседното село Нови хан, както и на местните жители, има планове за възстановяване на манастирския комплекс и превръщането му в действаща света обител.

 
  • Интернет: Не
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Храна

Календар

Начална дата на събитието: 26.10.2019
Крайна дата на събитието: 26.10.2019
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6007
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17051
Брой видеоклипове: 162
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1747
Регистрирани потребители: 321

Реклама