Крепост и средновековен Килифаревски манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на с. Нацовци
  • GPS: N 42.956281 E 25.627965
 
  • Ориентировачна надморска височина: 350 м.
  • Вид достъп: Пешеходен
  • Паркинг: При Килифаревски манастир или в околните села
 
 

GeocachingКъсноантична крепост и средновековен Килифаревски манастир се намира на около 600 м., на хълма източно над сегашния Килифаревски манастир "Рождество Богородично" и на около километър южно под пътя между селата Нацовци, Върлинка, Малчовци и Големаните, и около 4,5 км. южно от град Килифарево.

Хълмът на който е изградена крепостта остава на изток от река Белица. Склоновете му от юг, запад и север са много стръмни и подстъпът към билото на хълма е удобен за достъп само от изток. За посетителите на сегашния Килифаревски манастир "Рождество Богородично" има маркирана в синьо пътека започваща от изхода към реката под дървения мост. Пътеката върви покрай манастирската стена срещу реката и в края на стената поема нагоре по склона. Дължината на прехода е около 30 мин.

Доминирането на хълма над околния терен осигурява добра видимост по посока Прохода „Хаинбоаз” (Прохода на Републиката), както и към северния път от отбивката към село Плаково.

Местните хора познават това място с няколко имена и го наричат „Царски пирг”, „Старото манастирище”, „Стражницата” или „Калето”. Разкопки са извършвани от 1974 до 1988 г.

На място върху голяма площ има частичано запазени останки от градежи, следващи очертанията на хълма, като на места е използван и скалния ръб. Върху византийската крепостна стена е надградена крепостната стена от времето на Второто българско царство.
Портата е от източната страна, близо до югоизточния ъгъл на крепостта, където теренът е най-удобен за преминаване. На върха над портата личат останки от крепостна кула, от където стражата е имало просторен обзор във всички посоки

Според историческите данни в ранновизантийската крепост е бил настанен постоянен войскови гарнизон със задачата да наблюдава и охранява пътят преминаващ през прохода.

По археологически данни крепостта вероятно е изградена през VI-VII век. При разширяването на младата Българска държава на юг от река Дунав, крепостта е изоставена. Според И. Загорски старата монашеска обител на това място е основан през първото столетие на Търновското царство. Крепостта около манастира е градена в края на XII век и е използвана със стратегическа цел до средата на XIII век.

Около 1350 г. Св. Теодосий Търновски, заедно със сподвижника си Св. Ромил Бдински, основава с покровителството на българския цар Иван Александър стария Килифаревски манастир „Рождество Пресветия Богородици”. В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на Св. Теодосий Търновски. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на Св. Теодосий на 27 ноември 1363 г. продължил делото му.

Предполага се, че манастирът е оцелял при турското нашествие през 1393 г., тъй като се споменава през 1442 г. През 1596 г., според други документи, от стените му се отбранявали отряди на въстаници от Първо Търновско въстание, ръководени от търновския митрополит Дионисий Рали, никополския първенец Теодор Балина и дубровнишкият търговец Павел Джорджич. Едва тогава, след потушаването на въстанието турците сринали манастирския комплекс.
Манастирът отново е възобновен, но по времето на Второто Търновско въстание от 1686 г., пак е разсипан и след това е изоставен. По време на въстанието, монасите оказва активно съдействие на водача му княз Ростислав Станимирович. След раняването му княз Ростислав бил лекуван в крепостта и с тяхна помощ бил прехвърлен към Рилски манастир. Заради участието си във въстанието, монасите били избите, а крепостта и старият манастир били сринати до основи.

През 1718 г. ниско долу, на източния бряг, в завоя на река Белица е изграден сегашния Килифаревски манастир "Рождество Богородично".

Източник: Т. Овчаров- "Старините във Великотърновска община"; Г.Михайлов- "Килифарево"

През 2012 г. на хълма е направен олтар, посветен на Св.Теодосий Търновски, който се чества на 27 ноември, а старата база на археолозите е превърната в заслон с чудесна гледка към речната долина в подножието. Пред него е изградено и място за палене на огън.

В околностите е скрит и Геокеш Kilifarevo monastery (Old) (GC4A7YA).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Храна

Настаняване

Календар

Начална дата на събитието: 27.11.2024
Крайна дата на събитието: 27.11.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама