Храм
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: Благоевград
  • Община: Разлог
  • Селище: с. Добърско
  • GPS: N 41.970064 E 23.477204
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1614 (1122)
  • Ориентировачна надморска височина: 1070 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

GeocachingNational Museum of History100Hristianskite mesta na vyarataTodor Tiron

Teodor Stratilat

 

 

 


Храм "Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"
се намира на центъра на село Добърско. Той е филиал на Национален исторически музей и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Мястото е едно от християнските места на вярата, местата свързани със Свети Тeодор Тирон и местата свързани със Свети Теодор Стратилат.

Зад масивната каменна ограда, сред нацъфтелите дървета се крие на пръв поглед малка, вкопана  сграда с дължина 8,37 м., ширина 6,50 м. и височина 5,20 м. над терена. Изградена е като жилищна сграда от местен ломен камък с двускатен покрив и с малки като бойници прозорчета. В хоросановата фуга между каменните блокове се забелязва издълбана свастика- символ на Слънцето и благоденствието при прабългарите, като потомци на иранските племена. На масивен каменен блок под стрехата в югоизточния ъгъл е изсечен кръст. Допълнително в средата на XX век е изграден притвор в същия стил от западната страна за запазване на стенописите по западната фасада, където е и входът. Той е нисък и принуждава странниците да се наведат (поклонят) при слизане по трите каменни стъпала в храма.

Официалната година на построяването (изписването) на сегашния храм е 1614. В пода на най-силно енергийното място в средата на храма обаче има вграден масивен, бял мраморен блок с гравиран двуглав орел- символ на Вселенската патриаршия. В ограждащия го кръг в горния ляв ъгъл на гравюрата, се разчита цифрата 1122. Възможно е и това да е времето на съграждане на храма посветен на двамата популярни военни светци. По доказването на тази версия все още се работи. Това обаче е твърде вероятно, предвид и местните легенди, че през 1014 г. в района са дошли част от ослепените воини на цар Самуил, след разгрома им в битката при село Ключ. Те търсели облекчение (изцеление) от чудодейните води на аязмото, което още извира от основите на храма.
Преданието  разказва, че на път от Беласица планина (където са били ослепени) към Рилския манастир по тогавашния път, ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето и решили да пренощуват до него. През ноща обаче навалял дебел сняг и те решили да останат да презимуват в тогавашното селище. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но според легендата някой от тях дори успели да прогледнат.
Според друга версия на преданието към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий II Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната история е твърде възможно да е смесица от горните две ...
По това време пътят от Егейско море през Рилски манастир за София, като и през Самоков за Тракия е минавал по тези места. Хилядите ослепени войници, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгнали да търсят изцеление в мощите на свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите войници тръгнали да търсят препитанието си. А когато човек бъде лишен от някои сетива (зрението), за да оцелее по неволя развива други такива (слуха). Много от слепите войници се върнали край лечебното изворче и заразказвали, че са оцелявали с просия, а който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век.
Водата в аязмото никога не пресъхва, не замръзва, не променя дебита и температурата си и измиването с нея все още носи облекчение при проблеми с очите.

Влизайки в Храм "Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", странникът попада в необичайно вътрешно, архитектурно разпределение- вместо обичайното за епохата на турското робство еднокорабно пространство, строителите са изградили сложна трикорабна базилика със сводова носеща конструкция. Този тип храмове са характерни за Първото българско царство (IX-XI век) и не са намирани по балканските земи след XII век.
Веднага в дясно от входа в храма, на западната стена в южния кораб са зографисани строителите (Станко, Смилен, Спас) и ктиторите (Богдан, Хасия, Спас) на храма- всичките в облекло, по-характерно за времето на българските царства, отколкото за турското робство.

Забелязващите се отвън малки, като бойници прозорчета, чрез характерните си уширения в дебелите стени, осигуряват достатъчна приглушена светлина в храма, без да пропускат директно вътре слънчевите лъчи. Комбинирани с дебелите каменни зидове и прекараните в тях вентилационни канали, те осигуряват перфектна естествена климатична система, подържаща почти постоянни температура от 15 градуса и микроклимат вътре в храма. Това е една от причините за съхраняване на уникалните стенописи, които никога не са реставрирани (възстановявани).
През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова се заемат с обновяването на храма и стенописите. От тях само е почистен наслоилият се от времето на палене на свещи в храма слой от сажди, който допълнително ги е консервирал. Как са изглеждали преди почистването може да се види по запазена ивица върху източната стена на северния кораб и върху най-лявата икона с патроните на храма на иконостаса.

Иконостасът на храма е дело на прочутите майстори от Дебърската художествена школа. Иконите в иконостаса са уникални сами за себе си: образът на Богородица с младенеца (в ляво от Царските двери) е един от най-красивите, а Исус Христос (в дясно от Царските двери) е изобразен с коса сплетена на плитка. За популяризирането на мястото огромен принос има Людмила Живкова, с чието съдействие е организирано показването на иконите по цял свят на всички континенти.

Стенописите в Храм "Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" са изследвани и описани в книгата на Елена Флорева, ”Старата църква в Добърско”. Имената на художниците, които са ги рисували за сега не са открити вписани някъде в храма. На изключително малката площ обаче от 160 м2 стенописна повърхност, с голяма вещина и по уникален начин са изографисани 460 светци и библейски сцени, сред които и 30 женски образа (при положение, че в храмовете се рисуват по 3-5-6, най-много 12 жени-светици).
Единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон Св.Георги и Св.Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Традиционният по канона, късноантичен светец Св.Кирил Александрийски е заменен със Св.Кирил Философ- създател на старобългарската азбука. Изобразен е дори най-новият за тогавашното време български светец- загиналият само преди 60 години в София за вярата Св.Георги Нови Софийски. Воиниците в редица сцени са с новото за времето си западно въоръжение (алебарди, шлемове), а корабите са венециански галери. Интересен момент е изобразяването и на католически светци, сред които изпъква римският папа Силвестър.
Над сцената със строителите и ктиторите на храма, много реалистично е изобразена библейската сцена „Жертва Авраамова”- от нея и увлекателния разказ на екскурзовода, непосветените странници ще разберат защо при курбан се коли мъжко агне (овен) и се палят свещи в храма.
Пресъздаден е и сюжет как Господ лекува с вода очите на двама болни, който напомня за аязмото и ослепените Самуиловите воини.
Всички надписи по стенописите и иконите в храм "Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" са на старобългарски език, въпреки, че по това време навсякъде текстовете са били на гръцки!
Най-правокативната сцена от стенописите е „Преображение Христово”, което е популярно и като „Исус Христос в ракета” заради формата в която е изрисуван Спасителя и заради дъгите с черен, сив и бял цвят, в които се оприличават основните атмосферни слоеве на Земята. Аналогична изображение на Исус Христос в „космическа капсула” има и в сцената „Възкресение Христово”. И в двете сцени „лъчите” около „телата”, в които е зографисан Исус Христос могат да се тълкуват като газови струи от соплата на апаратите. На друго място в България няма такива изображения на тези сцени.

В близост до храма е скрит и Геокеш Dobarsko Holy Place (GC406X9).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • GSM: +359896696854, +359886841135
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Цена за практикуване и други такси : Към 2013 г.
* Входни билети за индивидуални посетители :
с беседа – 5.00 лв.
без беседа – 4.00 лв.
* За ученици и студенти – 1.00 лв.
* За посетители с деца:
За възрастни – 3.00 лв.

Предимство имат посетители и групи с предварителна заявка

* ВХОДЪТ Е БЕЗПЛАТЕН:
За хора със специфични потребности
За деца в предучилищна възраст

Период на практикуване :
Работно време: понеделник - неделя
/зимно/, 09:00 –17:30 /каса до 17.00/
/лятно/, 09:30 –18:00 /каса до 17.30/

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 17.02.2019
Крайна дата на събитието: 17.02.2019
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17034
Брой видеоклипове: 162
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1433
Регистрирани потребители: 306

Реклама