Входът към крад Видин е познато под името Чобан Кюприя. Малко хора обръщат внимание от колите си на стария каменен мост под съвременния такъв. Всъщносто точно старият каменен мост е Чобан Кюприя, изграден над река Тополовец преди да се влее в река Дунав.

Мостът е от камък и се намира на стария път при влизане в град Видин от град Дунавци. Изграден е от български майстори и е обявен за паметник на културата.

Надписът на моста гласи:
"1734 година. В името на преблагия Господ през годината на царуването на великия султан Махмуд се осъществи и твърде щедрият Ахмед паша, внук на везира Кюпрюлю, с течение на времето направи мост. Оня величествен цар успя да направи едно благодеяние и всички същества в света благоговееха и се помолиха държавата и славата му да бъдат и пребъдат. Сабята му да бъда остра. Бог да съкруши всеки неприятел на държавата му. Вдъхновен от хубостта и радостта, аз казах датата му. Султан Махмуд създаде новия мост."

Народното предание е запазило историята на създаването на моста Чобан Кюприя.
След няколко дневни обиколки из владенията си, в китната пролет, управителят на Видинския вилает се завръщал в града с дъщеря си- красивата Сефаде (в някои варианти Сабие). На влизане в града трябвало да преминат по брода през река Тополовец. Файтонът на пашата обаче поднесъл в придошлите води и затънал в дълбокото.
На помощ на пашата и дъщеря му се притекъл млад български овчар, който пасял стадото си наблизо. Запретнал момъкът ръкави, подхванал файтона и само го изтеглил на отсрещния бряг под изумения поглед на пашата и блесналите очи на дъщеря му.
Доволнен, пашата попитал овчаря колко пари иска за награда за помощта си. Якият българи не поискал нито пари, нито имоти. Поискал обаче за един месец да бъде управител на вилаета, за да може да облекчи положението на раята. Турчинът естествено не се съгласил, но склонил да му отстъпи управлението за времето, за което очарят ще хвърли гегата си във въздуха и тя ще падне обратно на земята.
За това време обаче, овчарят издал заповед на мястото да бъде изграден мост. Пашата бил много доволен от мъдрото управленско решение и веднага осигурил средства и добри български майстори за изграждане на моста.
Красивата дъщеря на пашата обаче се влюбила в българския момък и започнала всеки ден да идва край моста под предлог, че го наглежда, а на практика за да се среща с овчаря. Уговорили се дори да избягат заедно, когато моста бъде завършен. Тези срещи не останали скрити от доверените хора на пашата и той наредил тайно от дъщеря си капиите на крепостта да бъдат затворени в последните три дни, а в последния ден овчаря да бъде обезглавен и главата му да бъде зазидана в моста. Моста нарекли Чобан Кюприя (Мостът на овчаря).
Едва дочакала да отворят отново вратите на крепостта, красивата Сефаде полетяла с файтона си и с предварително приготвена торба жълтици, към своя любим, за да избягат надалеч. Но достигайки моста разбрала жестоката истина. Сломена, Сефаде шибнала коня да върви, където му видят очите и той полетял с файтона към Балкана. Привечер минала покрай Караула, и стигнала до придошлата от скорошния дъжд и буйна планинска река Керачица, която минава западно от село Белотинци. Там беловлас старец се опитал да спре неразумната девойка, канеща се да премине с файтона през реката. Тя обаче му дала торбата със жълтици със заръка с половината от тях да построи мост, а другата половина да остави за децата си и се хвърлила с файтона в буйните води. Течението ги повлякло, файтонът се бърнал и красивата Сефаде се удавила. Мястото, където се удавила кадъната и сега се казва Дави вир, а мостът, който старецът направил на реката кръстили Кадънин мост

Мостът Чобан Кюприя привлича най-много с близостта до град Видин и спокойните води. Тук риболовците хвърлят основно за дребни риби, среща се уклей, попче, бобой, дребна каракуда и други, но предвид вече изброените майсторите могат да случат на щука.
На мястото може да се практикува риболов и по време на забраната за риболов от моста Чобан Кюприя срещу течението до моста на село Новоселци.

След моста е входната табела към града. На нея по стара традиция на влизане пише "Добре дошли във Видин", а на излизане пише "Видин ви очаква отново".