- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Павликени
- Селище:
- в околностите на гр. Павликени
- GPS: N 43.249966 E 25.256678
- Година на създаване/откриване на обекта: 1971
- Ориентировачна надморска височина: 200 м.
- Вид достъп: Автомобилен, асфалт
- Паркинг: На обособен паркинг
Античният керамичен център се намира на около 5 км северозападно от град Павликени, и на по-малко от километър северно от пътя в посока към село Върбовка.
През 1971 г. в местността Върбовски ливади от иманяри е разкрита пещ за изпичане на битова керамика от римската епоха. При започналите същата година археологически разкопки са разкрити общо 8 пещи- 4 за строителна и 4 за битова керамика. Още през първото археологическо лято се откриват и части от архитектурен комплекс от същата епоха.
Археологът от Великотърновския исторически музей н.с. Богдан Султов започва проучване на обекта и ръководи археологическите разкопки в продължение на 10 години- от 1971 до 1982г.
Археологическият обект е разположен на площ от приблизително 9900 кв.м., има няколко сектора, намиращи се един от друг на разстояние от 50 до 200 м.
Най-добре проучен и експониран е централният сектор, където е разкрита вила от римската епоха (т.н. вила рустика), създадена към края на І век и съществувала до втората половина на ІІІ век.
В посока запад-северозапад от нея е проучен втори архитектурен комплекс, около който също са регистрирани пещи за изпичане на строителна, битова и художествена керамика.
Трети самостоятелно обособен архитектурен комплекс е разкопан югозападно от централната вила и южно от протичащото наблизо Върбовско дере. В него сред останките от жилищни сгради са проучени още 7 пещи и намерени множество интересни находки- варовиков бюст на император Комод (180-192 г.), мраморна оброчна плочка на Тракийския конник, предмети от метал и кост.
Архитектурният комплекс край град Павликени е създаден още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян. По това време в Нове (при град Свищов) вече е изграден военен лагер, в който е настанен I-ви Италийски легион. След като се уволнят от военна служба, някои от войниците се връщат по родните си места, но други остават в региона и се заселват в плодородната долина на река Росица. Вероятно така се появява и вилата край Павликени, една от многобройните в региона. От тук преминават важни пътища, свързващи провинцията Мизия (по-късно Долна Мизия) с останалите краища на огромната Римска империя. Този факт e причина за наличието на множество пътни станции, селища, вили, светилища и занаятчийски центрове.
Централната вила на комплекса заема площ от 4100 кв.м. и има неправилна правоъгълна форма. Около вътрешен двор с колонада са разкрити верижно разположени помещения, баня с отоплително съоръжение (хипокауст), а в ниската част на двора и до днес се намират два кладенеца, снабдявали сградите с вода.
Това, което прави римската вила край Павликени уникална и единствена по рода си, са разкритите, отлично запазени и експонирани пещи за строителна и битова керамика. Проучени са над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров.
Наличието на множество грънчарски пещи и работилници, намерената в тях продукция и инструменти на старите майстори, предоставят възможността да се проучи античното керамично производство. То представлява дълъг и сложен технологичен процес, обезпечен от естествените находища на подходяща пластична глина в района. При проучванията на комплекса са открити глинени съдове, лампи и теракоти, детски играчки, бронзови апликации, пръстени и гривни, мраморни оброчни плочки, разнообразни земеделски оръдия на труда и др.
Античният керамичен център е най-добре проучения обект в Югоизточна Европа. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Запазени са басейните, в които е била пречиствана глината, направена е възстановка на грънчарска работилница, в която има две грънчарски колелета- крачно и ръчно. По стените на грънчарската работилница могат да се видят графити оставени от бележити личности посетили комплекса.
Археологът бил известен и с пословичната си настойчивост нито едно парченце керамика да не напуска обекта. Всичко, което изваждали от земята, след това било превръщано в строителни материали. Затова и всички сгради в посетителския център сега са напълно автентични и още от негово време. Мечтата на Богдан Султов е центъра да се превърне в научно-практическа база за обучение на студенти и специалисти от цяла Европа по провинциалната римска керамика.
Там, където хората сядали за почивка или да слушат неговите лекции, в стената е вградено голямо пано. На него на латински е изписано „Историята прави живота”, а около него се вижда друго пано- огърлица от гроздове и листа на асми. Идеята му дошла от факта, че при разкопките били намерени много съдове с образа на Дионисий- богът на виното и забалвенията. И двете пана са изработени от керамика и камъни, изкопани при археологическите проучвания. А около сградите вече сянка правят и истински, живи асми.
Към комплекса е изградена и малък музей, в който са експонирани множество от находките в Античния керамичен център. Друга част от тях могат да бъдат видени в Исторически музей, Павликени.
На обекта има и печат, и марки, с които можете да заверите своя "Дневник на моите странствания".
Култура
Спец. туризъм
Цена за практикуване и други такси : Цени към лятото на 2014 г.:
- За възрастни- 2 лева;
- За деца, ученици и пенсионери- 1 лев;
- За беседа- 5 лева
Период на практикуване : От 8:00 до 18:30 ч., без почивен ден