Тъкачката Юлка Игнатова
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северозападен
  • Област: Монтана
  • Община: Чипровци
  • Селище: гр. Чипровци
  • GPS: N 43.383008 E 22.886919
 
  • Ориентировачна надморска височина: 500 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Вертикални станове, пъстробагрени килими, канатица ... 

Неизменни асоциации, когато споменем исторически славното Чипровци. За съвременниците ни обаче, които са имали време и интерес за майсторлъка на чипровските килимарки и за духа на северозападното българско градче, към свързаните образи се добавя още един – на Юлия Игнатова.

Леля Юлка, както мнозина с обич и признателност я наричат, е една от най-колоритните, словоохотливи и атрактивни личности в Чипровци. Потомствена килимарка, израснала заедно със сестра си край майчиния стан, тя знае всичко за чипровския килим и неизчерпаемо разказва, показва, обучава...

Знаят я и в България, и по света. През годините е обучила дами от Япония, САЩ, Великобритания, Испания, Скандинавия да тъкат на прочутия вертикален чипровски стан и  да сътворяват с вълнена нишка характерните фигури на чипровския килим: „канатица”, „окца”, „кръстачка”, „каракачка”, „макас”, „дърво” и др., и да си имат „килими, които ще ги надживеят.“
Нейна българска ученичка Донка Трифонова пък тъче на чипровския стан, ръчно произведен в Сан Диего по чертежи от България, и пленява погледите с наученото от славната си учителка.

Юлка Игнатова словоохотливо разказва най-различни случки с нейни последователки от близо и далеч, които веднъж усетили удоволствието от тъкането на чипровски килим, остават завинаги отдадени на желанието да създават красота с ръцете си, с кросно, с тупица и вътък.
„Килимът е магия! Почнеш ли да го създаваш, не ти се оставя! Искаш да направиш и тази фигура, и другата, искаш да видиш как ще се завърши композицията, искаш да видиш готово, това, което тъчеш.” 

В началото на новото хилядолетие Игнатовата къща беше една от първите къщи за гости в Чипровци. И тогава леля Юлка посрещаше със сърце и ентусиазъм гости – някои предпочели домашния уют и традициите на чипровската къща, други дошли специално да се докоснат до магията на килимарството.
Какъвто и път, и повод да довежда хората в дома на Юлия Игнатова, неизменно на тръгване отнасят в душата си частица от любовта и вещината на домакинята в килимарския занаят и към родния й край. И кой би могал да забрави пременяването си в местна народна носия и песните на леля Юлка, изпети на торлашки (местно наречие, чийто колорит напомня звученето на сръбския език)? Или пък импровизираното участие в чипровска седянка с влачене на вълна, предене, тъкане? За прясното козе сиренце и вкусната-превкусна чипровска баница с печени на плоча над жив огън кори пък никой няма насита!
И всичко това сред интересните бликащи от остроумия разкази на тъкачката за традициите на занаята в града, за символите на шарките и цветовете в чипровския килим, за славата му по света.

„Пред стан в лошо настроение не се сяда! Когато се започва нов килим се отваря входната врата на къщата, та килимът бързо да се довърши и да се продаде – да излезе от къщата. Много е важно кой ще те споходи по това време. Ако те споходи добър човек, на който „поднята му е лека”, както казват по нашия край, работата ще е спорна. Ако те споходи човек с „тежка подня” след него се хвърля „трупяшката” (дървено парче) - лошото, тежкото да си отиде с него.
Когато пък килимът е готов, дотъкан, в него се залюлява малко момиченце и се пее песен, за да е здрав килимът, а момиченцето да стане добра тъкачка, която да ражда още по-сръчни тъкачки от нея”

От няколко години Юлия Игнатова дарява с всеотдайността си децата в кръжока по килимарство, който тя води в прочутото в миналото училище по килимарство „Петър Парчевич” в Чипровци. Тя ги посвещава в тънкостите на многовековния занаят с целия си опит, но и по увлекателен и достъпен начин – с приказки за килима, някогашния бит, чипровската история, с песни, съпровождащи тъкането на килими от незапомнени времена, с игри, в които всяко от децата може да изяви с ентусиазъм и гордост научено в кръжока. По-големите правят пана, килимчета, малките изучават символи, избират модели, учат се да соват, казано по чипровски. Попиват смисъла на песента: тупиците (набивачките) тупат, тупат и не спират...

А песните са стихия на леля Юлка. С тях на уста тъче килими, с тях украсява празниците и ритуалите в дома й, те я сбират с женската певчевска група към читалището в Чипровци. 

Песни пее и станът на леля Юлка Игнатова и разказва за килимарката, която втъкава сърце и душа в чипровски килими, за да останат те живи и ярки, да съхранят духа и облика на родния й град Чипровци.

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • GSM: +359888127478
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама