Мидата каменопробивач
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Бургас
  • Община: Приморско
  • Селище:
  • в околностите на гр. Приморско
 
 
 

"Малко, зелено, яде камъни - що е то?" - много хора помнят тази шеговита гатанка, чийто също толкова шеговит отговор е "Малък, зелен каменояд". Всъщност, шегата настрана, но такова уникално животинче наистина съществува и при това живее и по нашия черноморски бряг. Много от любителите на девствени плажовете дори не подозират, че се намират в неговите местообитания. А доста тях са намирали и ползвали за плажни накити и спомен от лятото, естествено прибити камъчета с идеално кръгли отвори в тях.

Мистериозното животинче е мидата каменопробивач. Всъщност дори са два различни вида - Малък каменоприбивач (Petricola lithophaga) и Голям каменопробивач (Pholas dactylus). 

Мидата малък каменопробивач (Petricola lithophaga) е с установени местообитания във варовиковите скали на района от Маслен нос (северно от Приморско), през залива Света Параскева, до устието на река Ропотамо. Двуделната й черупка е с овална форма и големина до 2-3 см.

Мидата голям каменопробивач (Pholas dactylus или Common piddock) обитава подводните мергелни скали в района на нос Емине, нос Кочан, плажовете Иракли, през Бели нос, Бяла река, Карадере, Шкорпиловци, до устието на река Камчия. Черупката й също е двуделна, но силно издължена, и може да достигне дължина до 12 см.
В зависимост от местобитанията си около бреговете на Европа, може да се намери и под имената: Gewone boormossel, Pholade, gite, Grande pholade, Dattelmuschel, Grose bohrmuschel, Dattero bianco. Видът е разпространен от Британия на юг до Иберийския полуостров, Средиземно море, Черно море и Атлантическия бряг на Мароко. Обитава дълбочина до около 35 м.

Мидите се вдълбават дълбоко в скалите чрез отделяне на химически вещества и въртеливи движения на назъбените си черупки. Всъщност те не ядат скалата, а се вкопават в нея, като естествено укритие от хищници, които не могат да ги достигнат там. Живеят до 15 години и тъй като растат, постоянно дълбаят, разширяват отворите и влизат все по-навътре в скалата - могат да издълбаят канали достигащи няколко пъти дължината на тялото им. 

Много трудно е да се намери здрава черупка от тези мистериозни създания. А под вода е почти невъзможно да се открият, тъй като от отвора в скалата се подава леко само смукателното им хоботче. След умирането им, черупката остава в дупката и тъй като с изключение на назъбената дълбаеща "глава" всъщност е доста крехка, е почти невъзможно да се извади цяла. Единственият начин е с много внимателно разчупване на скалата.

Както и останалите миди, каменопробивачите се хранят с фитопланктон и носени от водата органични частици, който филтрират от водата през засмукващото си хоботче.

За Големия каменопробивач е характерно и свойството биолуминисценция, с което привлича фитопланктона към тъмните си местообитания със синьо-зелена светлина. Самата мида е чувствителна към светлината и се затваря в черупката си при осветяване. 

В далечното минало Големият каменопробивач е била високо ценена (владетелска) храна в древна Европа. Римският учен Гай Плиний Секунд (Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (Plinius maior), живял през I век, в природонаучния си труд от 37 тома „Естествена история“ (Naturalis historia), описва тази мида и говори за луминисценця и в устите на хората, които я използват за храна. Запазена е дори легендата, че първият владетел на Шотландия, е придобил и подържал "божествения" произход на властта си, чрез ораторстване пред поданиците си след хранене с мидата. За древните хора вероятно е било доста мистична гледка.

Видовете са включени в списъка на строго защитените животински видове на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, което определя местообитанията на каменопробивача като приоритетни за опазване. Основни заплахи са замърсяването и фрагментацията на местообитанията чрез изграждане на крайбрежни съоръжения, или засипване с пясък за изкуствени плажове.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6005
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16997
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1338
Регистрирани потребители: 295

Реклама