Пътешествие до Димотика - столица на три империи
Местоположение
 
  • Държава: Greece
  • Регион: East Makedonia, Thraki
  • Област: Evros
  • Община: Didymoticho
  • Селище: гр. Didymoticho
  • GPS: N 41.350447 E 26.489448
 
  • Ориентировачна надморска височина: 100 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: По улиците на града
 
 

Запознаването с гръцкия град Димотика „на хартия“ беше истинска изненада за всестранната ни любознателност. Толкова много история и следи от различни епохи и личности, а такава слаба известност на това градче в някогашна Беломорска Тракия! Защо гърците са изневерили на „запазената си марка“ да правят от всичко незначително в техните владения велика забележителност?! За разлика от много други случаи, в този има куп реални основания! Тези размишления пулсираха и преди, и след посещението ни в Димотика, конкретен отговор не намерихме, само геополитически предположения…   

А територията около това малко провинциално в днешно време градче е била населявана през различни епохи от траки, византийци, българи, турци, гърци и е била арена на велики битки и победи, коронясвания на владетели и василевси, убежище на шведски крал... И до днес съхранява в учудващо запазен вид следите от превратностите на историята.

На около 70 км югоизточно след българо-гръцката граница при ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион и на 12 км западно от границата с Турция и от бреговете на р. Марица, Димотика попада в най-бедната част на континентална Гърция.
Селскостопанският район с отсъстваща промишлена дейност не е във фокуса на туристическия интерес и често е посещаван мимоходом на път за Александруполис например. 

ВсеСтранници обаче се озоваваме в една зимна събота съвсем преднамерено и планирано в това богато на история градче Димотика заедно с още куп познати и непознати до момента странници. Имаме късмет да ни съпътстват Радослава Найденова-Панайоту, вещ екскурзовод от Мега турс МТ Пловдив и Панайотис Фиданакис, радетел за популяризирането и развитието на родната му Димотика като туристическа дестинация, които ни помагат да опознаем забележителностите и любопитностите в миналото, и в настоящето на градчето.
Попътно, в автобуса, Радослава ни запознава с още интересни забележителности в този най-източен край на Гърция. Обещаваме си скоро да ги навестим заедно.

С пристигането в Димотика правим панорамна автобусна обиколка на стария град с кратка спирка при параклис "Света Марина". Най-нетърпеливите веднага навестяват и първите скални ниши в подножието на хълма.
След обиколката, пешеходният ни обход следва хронологията на епохите в обратна посока – започва от построения в началото на 90-те години на ХХ в. православен храм „Света Богородица Елефтеротрия“ (Св. Богородица Освободителка), наричана още Златната църква – един от най-големите съвременни храмове в Гърция.
Правим си обща снимка и се отправяме по търговската улица към най-старата джамия в Европа - Celebi Sultan Mehmed, известна повече като джамия Баязид, чиито уникални дървен покрив в четвъртита форма и стенописи с нетипични сюжети й отреждат място на забележителен паметник на културата.
След площада, някога мраморен, сега поовехтял, и хаотичен от движение на автомобили и хора, подхващаме улица с примамливи магазинчета за сладкиши, кафе, електротехника, офис консумативи, конфекция, фризьорски салони и традиционни бръснарници. Липсва показност, помпозност, всичко е някак кротко, провинциално… В попътно магазинче цялата група е почерпена с вкусен местен локум

Дори и шведския часовников механизъм, подарен в знак на благодарност от краля на Швеция Карл ХII за гостоприемството на турците по време на пребиваването му в Димотика след разгрома на войската му в битката при Полтава през 1709г., е замрял във висината на часовниковата кула на замъка. Всъщност заглушаването на механизма е направено принудително преди доста време, за да не безпокои той с отмерване на времето днешните жители на стария град.

В пресечка на улицата към хълма Калето и византийската крепост Дидимотихо, накъдето вървим, сред сегашната градска архитектура се е сгушила къща от миналото – някои я сравняват с къщите в Стария Пловдив, други с възрожденската архитектура в много от българските селища.
В друга пресечка по-долу пък откриваме друга стара къща, с дървена обшивка, като от гръцките поселища по крайбрежието на Черно море.
И как да не е такава смесица от култури и влияния, като това са балканските земи –  толкова пъти завладявани, разделяни, газени, обединявани от народи, чиито съдби непрекъснато се вплитат и разплитат! 

Къщата на Общинска художествена галерия „Димитрис Налбантис“ в града е още по-впечатляваща. В залите на някогашната резиденция Вафидеад са представени стенописи и картини, вдъхновени от района на Дидимотихо, от Олимпийските игри, но и от периодите в живота на известния гръцки художник Димитрис Налбантис, роден 1957 г. в Димотика.

Панайотис Фиданакис вдъхновено ни въвежда във философията на Димитрис Налбантис, претворена от художника в различни сюжети на стените-платна. От панорамната площадка на художествената галерия Налбантис с гледка към р. Луда река (Еритропотамос – „Червена река“) и най-стария хамам на европейския континент Оруч паша хамам, погледът се плъзга по течението на реката и по свежо зелените, въпреки че е февруари, хълмове зад нея.
В галерията гостоприемните домакини са организирали и дегустация на местни вкусотии - няколко вида сирене и създърма (която в Гърция наричат кавърма).

Понякога наричат Димотика „обсерватория на балканската култура“, но определението за града като галерия на открито на исторически епохи е още по-красноречиво. Вървим по маршрута си, а край нас се редуват тракийски, византийски, османски, гръцки артефакти…Толкова много на една шепа място, просъществували сякаш без усилие до днес и някак омаловажени от непопулярността си. А историята на Димотика е свързана и с българската! 

Димотика влиза в българска територия при Хан Крум, който пръв от българските владетели превзема византийското по това време селище. Надписът на колона в Плиска е запечатал името на града Дидимотихо. Като българска територия Димотика се увърждава при царуването на Симеон Велики. Няколко века по-късно според историческите хроники, цар Калоян често обсажда Димотика  и през 1206 г. той отново я прави българска, а цар Иван Асен II затвърждава статуквото.
Няколко столетия по-късно, през ХVII в., българинът Маринчо Бимбелов – Страшния, родственик на Момчил войвода, довежда в Димотика като убежище шведския крал Карл XII след поражението му при Полтава във Великата северна война.
Два века по-късно революционерът Начо Димитров, роден през 1838 г. в Димотика и израснал в семейство от местното българско население, се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и загива заедно със събратята си при разгрома й в 1868 г.  
С Димотика е свързано и името на костурската Райна Княгиня - Маслина Грънчарова, която учителства в българското училище в Димотика през 90-те години на ХIХ в. и  именно тук се присъединява към  ВМОРО през 1895 г., когато Димотика и областта са включени в Тракийския революционен окръг.
След 1912 г. Димотика пак за кратко е част от българските земи, но след Гръцко-турската война (1919-1922)  е предаден на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в неутралната зона между България и Турция.
След войната с Парижкия мирен договор от 15 септември 1947 г.заедно с цялата Беломорска област и Димотика  минава в територията на днешна Гърция. 

Това са българските следи в историята на Димотика, но там има още прелюбопитни факти, свързани с византийското владичество и турското нашествие в Европа:
- В Димотика през 1193 г. е роден  бъдещият император Йоан III Ватаци , в съюз с когото българския цар Иван Асен II воюва срещу латинците.
- Край Димотика възстановяват Олимпийските игри през 1332 г.  в чест на раждането на император Йоан V Палеолог. 
- През ХIV в. градът последователно е столица на василевсите Андроник III Палеолог и Йоан VI Кантакузин, коронясан в храм "Свети Георги", върху чиито останки е изграден арменският храм „Сурп Кеворк“ през 1831 г.
- Димотика става първата столица на османците на европейския континент (1361 г.)
- През ХVІІІ в. шведският крал Карл ХІІ попада в плен на Османската империя и живее в града в течение на няколко години. Гърците смятат Димотика за негова "почетна столица".
Ето така излиза, че градчето през вековете е било столица на три империи. 

Недалеч от галерия Налбантис в посока хълма Калето е минаваме покрай новата сграда на митрополията и митрополитския храм „Свети Атанасий“, между които е оцелялата част от византийския гробищен параклис от манастирски комплекс, украсен със средновековни и поствизантийски фрески, изкопи и складови помещения, едно, от които е известно като затвора на шведския крал Карл XII. 

Панайотис и Радослава ни повеждат със сладкодумните си разкази за история и легенди към скалния град на хълма Калето, който местните наричат Четиридесетте камери. Групата ни се пръсва сред многобройните издълбани в скалите помещения, осеяли цялото възвишение и свързани с вкопани в скалите стълби и улици. Всеки открива своя гледка, свое тълкувание на каменните ваяния, своя фантазия... А ВсеСтранници се сдобиваме и с оронил се от скалите пясък за пясъчната си колекция.
От Калето погледът стига и до близкия хълм Светия камък, на който в древността император Траян основал римски град Плотинополис, и където сега се разкриват много интересни мозайки.

Трябват часове, ако човек иска да обходи подробно терена на Четиридесетте камери с оцелелите параклиси, да снима, да се потопи в пластовете на историята. Нашето време обаче е кратко и поемаме надолу към северозападната част на византийската  крепост Дидимотихо. Попътно посещаваме и интересният храм "Христос Спасител".
Оттам се отправяме към съвременния център на Димотика – някои от групата към таверна с местни вкусотии и специалитети. А ВсеСтранници , все още жадни за опознаване на това интересно градче, лъкатушим по уличките, край още скални камери, към първият хамам в Европа - Оруч паша хамам, построен през 1398-1399 г. За съжаление състоянието му е пред разруха – дървено скеле във вътрешността на банята подпира все още стените и тавана, но изглежда скоро дружно всичко ще рухне. Дано по-късно изградените, в края на ХVI в. хамами  - на Фиридун Ахмед Бег и Баните на моста, които не остана време да погледнем, са в по-добро състояние.

Вместо сувенир се сдобиваме с неустоимо вкусната създърма за вкъщи, разделяме се сърдечно с Панайотис Фиданакис с пожелания скоро пак да бродим заедно и потегляме препълнени с впечатления, вкусове и познания обратно към българските земи. 

 
  • Интернет: Не
 

Спец. туризъм

Маршрути

Новини

Дата на новината: 24.02.2018
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама