Мястото на днешния Чепърлински манастир “Света Петка” на около 2,5км югоизточно от село Чепърлинци от край време е известно на местното население като „Църквището”.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Петка Българска.
Не се знае кога на мястото се е зародила обител. Знае се обаче че там е имало римско селище с военен пост няблюдаващ и охраняващ римския военен път по долината на река Нишава. Мястото е известно и с името „Римските гробища”. В някогашното римско селище вероятно е имало и християни, които са построили храм. Доказателство за това са двете намерени византийски погребални плочи датирани от VI-VIII век. На едната от тях ясно си личи кръст.
Известно е също така от хорските предания, че е имало попътно унищожаване на манастирска обител на това място при един погромаджийски поход от черкези през 1570г при наказетелен поход из долината и най-вече към Разбоишки манастир "Въведение Богородично" и жителите на тогавашното селище там.

Официално е известно, че първият монах в сегашния Чепърлински манастир “Света Петка” е известният в околността Дядо Андрей, който е роден на 6 февруари 1880г. Той бил на 38 години, средно заможен селянин, когато през 1918г насън му се явява Света Петка и му казва: „На теб сме сложили ръка и трябва да отидеш в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов”.  Той обаче бил непросветен духовено, не възприел сериозно посланието и Света Петка му се явява отново със същата заръка. На третото си явяване светицата му казва: „ Ако не изпълниш тази заръка, ще изгубиш трима от семейството си”. Той пак не послушал заръката и един понеделник съпругата му се разболява и след два дни умира. След още два дни пък умира 14 годишното му дете. За да спаси новороденото си бебе Дядо Андрей го харизва на бай Станко от село Чепърлинци, като този акт е запазен и е с дата от 1918г. По този начин спасява детето си, но за да се изпълни пророчеството умира коня му.

След като се случва всичко това, Дядо Андрей отива на посоченото място и започва да прави всичко според съновиденията – намира основите на стария храм и започва да гради сегашния. Там намира и двете византийски погребални плочи. След това изгражда камбанарията и Офицерската стая и в този завършен вид манастира е осветен през 1942г от екзарх Стефан.

През 1933г Дядо Андрей сънува, че трябва да се поклони на Светите места. Връщайки се от Гроба Господен получава свише умения и и придобива пророчески способности. Отива при дядо Мито – собственик на нивата пред манастира, и му казва, че трябва да даде нивата си в полза на манастира. Но дядо Мито отказва да я даде. Дядо Андрей е бил убеден, че ще се случи нещо лошо на човека, защото е изпитал божия гняв върху гърба си. Наказанието действително не закъснява – след около два месеца дядо Мито започва да губи зрение и напълно ослепява. След като дядо Мито ослепял повикал Дядо Андрей и подарил нивата си на манастира. След около половин година Дядо Андрей сънува, че ослепелият старец трябва да престои в манастира две седмици. Идвайки в манастира зрението му се възвръща до такава степен, че да може да се движи без придружител.

Особеното в манастирския храм е, че храмовата икона е най-вдясно на царския ред. Другото, което я отличава, е поставеното на видно място свидетелство за хаджийство от 1933 г, принадлежало на откривателя на обителта хаджи Андрей Манов от, донесъл от посещението си на Божи Гроб и голяма черно-бяла литография на Йерусалим.

От няколко години, по Божията воля, светата Литургия и освещаването на водата, хлябовете и курбана на храмовия празник в Чепърлинския манастир (14 октомври – Петковден) се отслужва от свещеници от храм „Свети Седмочисленици”.

Манастира към 2012г се стопанисва от бай Богдан (Боби), който без да е духовно лице и с помоща на хора от село Чепърлинци се грижи с много любов за мястото. Странниците дошли да запалят свещичка в храма винаги ще бъдат посрещнати от Боби с благи думи и с разказ за житието и чудесата на Света Петка Българска.

До манастира се достига с кола по черен път в дясно от старата чешма на центъра на село Чепърлинци.
Може да се достигне и пеша от село Разбоище --> на около 1,5км пеша се достига до Разбоишки манастир, от където следва още около 1,5км пеша по черен път до Чепърлинския манастир.
Може да се достигне пеша и от село Беренде по пътя в северна посока край стопанския двор - около 4км пеша.