Велико Търново е град, който е известен освен със славното си минало на стара българска столица и с колоритните си и неповторими кръчми и механи. Те са били място за общуване, където са ставали задушевни разговори, дълги разпивки, шеги и майтапи, бурни скандали. Кръчмите в старата столица са живата история, носят духа на отминалите времена, пазят спомени за поколения заклети пиячи, веселяци и зевзеци. В старите кръчми търновци са подмладявали духа си.
Наред с новите заведения в града все още съществуват и няколко кръчми, които все още са съхранили атмосферата на отминалите години.

Една от тези култови кръчми от старо време е и механа "Тихият кът". Намира се в самото начало на историческата улица "Генерал Гурко" при слизане към нея от центъра.
Според квартална легенда, когато Апостолът Васил Левски е поведен (вероятно в каруца-клетка) от Търновския затвор към София, привечер на 30 декември 1872г, турците (охраняван е от 20 заптиета) спрели в кафенето на това място да изпият по една ракия (кафе) за кураж преди дългия път и Левски е оставен за няколко минути в клетката пред кръчмата.
Във всеки случай мястото помни стъпките на Васил Левски, който е преминавал тук заедно с отец Матей Светопреображенски и Христо Иванов- Големия. 

Едва ли има друга кръчма в България, на която стените да са изографисани с такива оргинални стенописи.

А тънките табиетлийски мезелъци (включително карантийки) и пивки домашни вина, пелин и ракийка, предлагани с мерак, карат всеки ценител да се задържи за дълго за масата.

Това е и едно от малкото подобни заведения, в които не звучи чалга. Музиката също е подбрана с вкус и е предпоставка за дълго и приятно заседяване, а стопаните с усмивка ще изпълнят всяка кулинарна прищявка на отбилите се странници.

Механа "Тихият кът" е и сборно място на феновете на футболен клуб ЦСКА от град Велико Търново.

В ляво пред входа на механата е издигнат паметник на Иван Панов Семерджиев- герой от националноосвободителното движение на България.