Лобно място (паметник) на Стефан Минчев и Йото Иванов се намира на около 2 км. югозападно от центъра на село Младен и е един от Паметниците на класовата борба в България.

Стефан Минчев Стефанов (Мирчо) - 18г, 09.02.1925г - 18.06.1943г.
Стефан Минчев Стефанов (Мирчо) е роден в село Горско Калугерово, община Сухиндол в бедно семейство. През 1939-1941г учи в сухиндолската гимназия. Тук влиза в редовете на РМС. Продължава образованието си в севлиевската гимназия, където става ремсов отговорник на седмите класове. Поради провал в ремсовата организацияна 9 януари 1943г минава в нелегалност и се включва в Крушевската партизанска чета. Участва в походите и акциите на четата.

Йото Иванов Генев (Русчо) - 23г, 22.06.1920г - 18.06.1943г
Йото Иванов Генев (Русчо) е роден в село Букорово (сега село Младен), община Севлиево в бедно семейство. Завършва прогимназия и учи шивашки занаят в дрехарница "Германия" в град Севлиево. През 1938г е приет в РМС. Член на Работническата партия от 1942г. Още от началото на въоръжената антифашистка борба подпомага партизаните. През есента на 1942г се завръща в родното си село. Създава и ръководи местната партийна организация. Партизанин в Крушевската чета от 6 май 1943г.

Проливните дъждове през май и юни 1943г създават големи затруднения на партизаните свързани с прехраната. Стефан Минчев и Йото Иванов са в района на село Младен по изпълнение на задачи. На 18.06,1943г се подслоняват под скалите в местността Кравая, западно от село Младен. Обаче са били забелязани и предадени на полицията, която бързо ги обкръжава. Следва твърде неравна битка на двамата партизани с многократно превъзхождащ ги противник. Стефан Минчев е убит, а Йото Иванов е ранен със седемнадесет куршума и откаран в Севлиевската болница, където умира на следващия ден.

През ноща на 27 юни 1943г предателят на двамата партизани Димитър Музгата от село Букорово (сега село Младен) чува кучетата си да лаят и излиза да посрещне полицаите, които го охраняват всяка нощ. Обаче в тъмното пред него е командира на партизанския отряд Цвятко Иванов (Андрей), който го застрелва на входната врата. Ликвидирането му е за предупреждение към предателите. Партизаните се снабдяват от дома му с храна и дрехи.