Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник, Пернишка област. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци.До манастира води черен път от село Билинци, втората част от който е трудно проходим за ниска кола. Пътят, обаче, минава през широколистна гора и е приятен за кратка разходка пеш.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Архангел Михаил.

Според едно древно предание Билинският манастир бил основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци, който измолил разрешение за това лично от Византийския император. Следователно, първите страници от историята на манастира би следвало да се търсят някъде през XI - XII век - времето на византийското владичество върху тези български земи. Многобройните археологически останки из двора и около него показват, че през XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от храма, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула.
До храма някога е имало и чешма, която е каптирана под олтарното й пространство. Явно възникването на манастира е във връзка със свещен извор, почитан навярно още от езически времена. Днес този извор е пресъхнал. Може би с него по някакъв ритуален начин са били свързани и близките до манастира Русалимски побити камъни (Русалимски гробища).
Манастирът представлява комплекс от храм, жилищни и стопански сгради. Построен е върху наклонен терасовиден терен, като манастирските сгради са разположени според четирите посоки на света и затварят един правилен четириъгълник. До към 2000г манастирският комплекс е бил обхванат от полуразрушен зид и се е състоял от изоставена, сравнително нова жилищна сграда и манастирски храм. Днес оградният зид е възстановен, а от старите стопански и жилищни сгради няма и следа. Единствено манастирският храм е останал непроменен от времето на запустение на обителта.
Храмът  е еднокорабен, едноапсиден, с чувствително удължен кораб. Входът е на западната фасада. Вход има и от юг. Храмът е изграден от ломен камък с хоросанова спойка, като на места са употребени и тухли (при тухлените пояси и при арките) и дървени сантрачи. Храмът се осветлява от малки, амбразурни прозорчета — едно в апсидата, едно на северната стена и две на южната стена. В апсидата и на южната стена има по един отдушник. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. На източната фасада над апсидата като арка е изявена дъгата на полуцилиндричния свод от покритието на кораба на храма. Тя е оформена от редуващи се тухли и каменни блокчета.
Плановото решение на Билинския манастирски храм се различава от синхроничното му храмово строителство. Сегашният  храм стъпва върху северната част на средновековния. Запазени са част от първоначалните му зидове, от които се вижда, че това е била кръстокупулна сграда с достигащи до пода протезисна и диакониконна ниши. Прави впечатление на разширена на запад малка, еднокорабна, едноапсидна сграда, но видими данни за такова преустройство няма. Като период в строителството на храма се налагат пиластрите от вътрешното му пространство, изградени в ъглите на кораба и по надлъжните стени. На южната стена отвън, като пандан на вътрешния пиластър, е изграден контрафорс. Това подсилване на надлъжните стени на храма е наложено от теренната даденост.
Стенописите на храма също разкриват два периода на изписване, макар и близки един до друг. При стенописите на храма в Билинския манастир е застъпен разширеният декоративен регистър. И тук в основата първият декоративен пояс е цокълът, изписан с мраморировка. На източната стена в олтарното пространство над цокъла са изписани в апсидната ниша четири фигури на правостоящи църковни отци, по две от двете страни на прозорчето. Орнаментален фриз отделя тяхното поле от полето, заето с изображението на Богородица Ширшая Небес с бюста на Христос. В ляво от апсидата в проскомидийната ниша е изобразен Св. Стефан, а вдясно — Св. Атанасий. Третият пояс, с изображения на бюстове на светци, преминава над дъгата на апсидната арка, а от двете страни на апсидната конха са изписани архангел Гавраил и Богородица от Благовещение. Люнетата на източната стена е заета от Възнесение Христово, като медалионът с изображението на Христос е изписан в зенита на свода над олтарното пространство.
На южната стена, над цокъл с различна интерпретация — редуващи се пана с линеарни мотиви и с палмети, в нишите под арките, образувани от пиластрите, са изписани Св. Козма и Св. Дамян, в първата ниша, и Св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат — във втората ниша. В третата ниша, в дясно от южния вход, са изписани Св. Мина, Св. Николай и Св. Атанасий. В люнетата на първата ниша са изобразени светци в три медалиона, а в третата — отново Козма и Дамян. На пиластрите между арките в олтарното пространство е изписан неизвестен светец, на втория пиластър — Св. Георги, вляво от входа — женски ктиторски портрет, а вдясно — Ангел тръби в морето. Над двете първи арки е изписан поясът с изображения на светци в медалиони, а над третата арка — декоративен орнамент. Над този пояс следват празничните сцени и Страстите Христови. В олтарното пространство, до отдушника, е изписан Св. Сава, а до него — Умиване на нозете и Тайната вечеря (над втория пиластър), Предателството на Юда и две неизвестни сцени (над втория пиластър и над третата арка). На стените на свода, като втори пояс с изобразени сцени, са изписани от изток на запад Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Лазарово възкресение и Влизане в Ерусалим, а над тях — в правоъгълни полета, са поместени допоясните изображения на старозаветните пророци. Фриз от палмети отделя сцените от зенита на свода, където след Христос от Възнесение са изписани Бог Саваот, Христос Вседержител и архангел Михаил.
На северната стена стенописите са чувствително повредени. Тук цокълът и голямата част от пояса с изображенията на правостоящите светци са фрагментарно запазени. В кораба до иконостаса е изписано Аврамово гостоприемство (в люнетата), а под него, пред олтара — Ангел и Светец. Във втората ниша над изображенията на две неизвестни правостоящи фигури следва пояс с три медалиона, в люнетата са изписани Богородица Оранта, а от двете й страни ангели и Лествица Накова. В третата ниша на северната стена е изобразен Св. Тодор Тирон, Св. Тодор Стратилат и Св. Прокопий, а в люнетата — в центъра, са два медалиона с изображения на светци, фланкирани от декоративни мотиви. На първия пиластър от изток на запад е изписан Св. Димитър, на втория — Св. Стефан Нови, а на последния — сцена от Страшния съд — Ангел тръби на земята. Над първата и втората арка преминава поясът с изображения на светци в медалиони, а в олтарното пространство над тях е изписан Тома Неверни. В кораба, над първия пиластър, е Отричането на Петър, над третия Поругание Христово и неизвестна сцена. Останалата част от стенописите на северната стена е разрушена. От втория пояс със сцени от Страстите са запазени от запад на изток, Съдът на Пилат (над третия пиластър). Разпятие, Оплакване на Христос, Жените на гроба Господен и Възкресение (над олтарното пространство). Над Страстите следва поясът с допоясните изображения на старозаветните пророци, изписани в правоъгълни полета, а над тях - фриз от декоративни палмети, отделя зенита на свода.
При стенописите на Билинския манастир ясно се открояват два периода, близки един до друг по стил и по време. Те са изпълнени в смесена живописна техника. Над хоросановата мазилка е нанесен фин грунд, върху който е положен живописният слой. Стенописите на Билинския манастир имат своя специфика. Те са изписани от майстори зографи, принадлежащи към западната българска живописна школа от късното средновековие — XV — XVI в. Тази дата се потвърждава и от преписките, които доказват, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал отдавна.През 1587 г. отец Стефан е представлявал обителта в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия.
Към Билинския манастир е създадено едно от най-ранните килийни училища и то е между най-големите просветни огнища от епохата на турското робство. Манастират играл значителна роля в духовния и културния живот на западнобългарските земи, но след Освобождението постепенно угаснал.
Манастирът е обявен за паметник на културата.

Източник: Свети места

Около 2000г манастира е обитаван няколко години от отец Партений и две млади послушнички.
Те неуморно мъкнели с раници камъни, керемиди и тирби с цимент нагоре по планинския път пък манастира. С материалите и с личния им труд са подновени оградата и покрива на храма. На ръка избирали цветни камъчета, с които наредили мозайките украсяващи входа на манастира.
За съжаление се заели и с живописна реставрационна дейност според собствените си разбирания на стенописите вътре в храма. Средновековните образи на светци в храма им се видели твърде „дебели, грозни и мрачни” и тримата с голямо старание започнали да ги прерисуват. Новите са „фини, нежни, тънки”. Светиците вече са с манекенски мерки, прекрасни коси и красиви лица.
Сегашната жилищна килия е достойна за отшелнически живот. Стаята е с размери около 2 на 3м и височина 2м. Пода е от утъпкана пръст. Направо на пода е положен нар застлан с вехт дюшек и одеяло. Над главата има разпятие, а в малка ниша изображение на Христос. В ъгъла има малка печка на дърва (и борови шишарки). Масата е ниска трикрака тип синия. Килията се осветява от прозорец в тавана.
В манастира няма ток и вода. Някога е имало чешма от извор до пътя над манастира, която е пресъхнала и разрушена. Сега вода се взима от потока на последния завой 50м преди манастира.

Странник видя, че към декември 2011г манастирът е необитаем. Около него са разчистени храсталаците и дърветата, но дворът му е запуснат

Храмов празник - 8 ноември, Архангеловден