Първа легенда за създаването на град Ахтопол
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Бургас
  • Община: Царево
  • Селище: гр. Ахтопол
  • в околностите на гр. Ахтопол
  • GPS: N 42.099496 E 27.939649
 
 
 

На съвет на боговете на Олимп, Посейдон пристигнал първи, придружен от синовете си. Когато застанали пред Зевс, синовете на Посейдон приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин.

Младежите тръгнали да се разходят и на огряна от слънцето поляна видели три девойки в три златни люлки. Делфин се приближил до тази, чиято усмивка греела като слънце и стоплила сърцето му.
Заговорил я:
- Коя си ти, красива девойко? Ти, най-красивата от всички и най-милата на Олимп.
С усмивка девойката му отговорила:
 - Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?
- Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.

Така пламнал огънят на голяма любов. Момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Когато сватовниците казали на Зевс, гръм и мълнии разтърсили Олимп, и те били изгонени.

Помръкнали Агата и Делфин, но любовта им не угаснаснала. 

Много дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея.
Огромни вълни вилнеели и се биела в скалите край брега. Моряците не смеела да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).

Агата по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица – кукумявката Агао.

Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея.

Изпратила и Агата любимата си птица - кукумявката Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него.

Долетяла кукумявката край брега на морето. Кацнала на крайбрежните скали и започнала да го зове с всичка сила.
 - Защо така крещтиш, зловеща птицо? – Чула тя глас да идва от морето.
 - Кои си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.
 - Аз съм Делфин. Горко ми?
 - Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката и не се побират на Олимп.
 - Ще я открадна? – решил Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя приспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.

Така и станало. Майката на Агата – Хера, която познавала земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс, той заспал дълбоко и спал дълго.

Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон.
На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима.

Събудил се Зевс и като разбрал измамата изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ, и закряскала зловещо и предупредително.

Събудил се Делфин упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победила любовта.

Заживело щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нарекли го Агапи-полис (град на любовта).  Най-почитана  в този град между птиците била кукумявката Агао (символ на щастието в град Ахтопол и до днес).

Слънцето кротко галело с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос (гостоприемно море).

АХТОПОЛ

На юг, където в утринна позлата
се къпе полуостров от назъбени скали,
богинята на любовта Агата
решила град на любовта да построи.
Израснал град, могъщ, красив и светъл.
С дворци от мрамор, арки и цветя.
Певци прочути, с арфи и тромпети
възпяли в химн градът на любовта.
И в тоя град под нарциси, смокини,
на пъстрия килим от лавър и цветя
поспряла в своя път да си почини
и веч не си отишла пролетта.
Това е приказка, легенда стара.
Предание за моя древен град.
Но в спор историята страници разтваря
и връща ни столетия назад.
В далечно време, повече от двайсет века,
на древните милетци синовете,
кръстосвайки със своите кораби морето
достигнали до Понт Евксински бреговете.
Строили градове край заливите тихи
Одесос, Истра, Талес, Аполон,
на юг извисил стан върху скалите
посрещаше ги Тахос Авликон.
За него дълго робите безправни
с ръце разкъртвали скалите сиви.
Редили камък върху камък бавно,
издигали стени, дворци красиви.
Три хиляди години под звездите
разкош и робство този град познавал,
и в заливчето малко всред скалите
пристигал кораб, друг си заминавал.
По стръмните скали пълзяли "гости"
и римски легиони той познавал.
Вилняли в него кърджалии проклети
и полумесец турски се развявал.
Но все така на пост във вековете
величествен и горд градът оставал,
и сменял той владетел след владетел,
разсипван бил, отново се изправял.
И днеска пак Ахтопол стан изправя
като гигантска птица над скалите.
За блясъка и древната му слава
нашепват само през ноща вълните.

Източник: "Ахтопол - мит, история, природа и икономика до края на ХХ век"

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2125
Регистрирани потребители: 342

Реклама