- Държава: България
- Регион: Северен централен
- Област: Велико Търново
- Община: Велико Търново
- Селище:
- в околностите на с. Долен Еневец
- GPS: N 42.931982 E 25.566228
- Ориентировачна надморска височина: 400 м.
- Вид достъп: Пешеходен
- Паркинг: На пътя в Долен Еневец
Няма да намерите Горни Дупини и Долни Дупини на картата. По социалистическо време махаличките Дупини били прекръстени на Горен Еневец и Долен Еневец, но вече не това което е горе в планината, а долу в равното – скоро след това изгубили и население, и име, а местоположението им останало скрито сред избуялата гора.
На около 20км южно от Велико Търново и на около 8км югозападно от Килифарево асфалтецът полека изчезва. По-нататък с кола не може да се продължи. Паркира се пред вилите в Долен Еневец в равното покрай реката. И трябва да знаеш коя пътека да хванеш сред храстите и треволяка. Тъкмо се чудиш накъде си тръгнал и - пътят в тази прилична на джунгла гора изведнъж се показва в бившата си калдъръмена хубост.
Тогава се забелязва, че е бил не по-лош от калдаръма по улица "Генерал Гурко" във Велико Търново. Майсторски наредените плочи се белеят тук-там, затрупани от пръст, обрасли с цялата флора на региона. А и не само флора има там. Пътя ви може да пресече шарен смок а гъмжи и от всякъкъв вид гущери, съсели, насекоми. Но пеперудите и цветята са много и красиви.
Неусетно около странника се появяват и първите каменни дувари, които прерастват във високи каменни зидове. Улицата върви на зиг-заг, а по високите стени има амбразури.
Самото село е артефакт - къщите са така, както са оставени преди десетилетия. Всичко си е на място, съдините, играчките, застлано легло, прашасал статив на художник ... дори останки от хляб по масите, окаменял от времето. Имате чувството, че някой току що е станал– стига да не е дебелият слой прах.
Къщите са градени като за векове. Дюлгерите, които са ги обитавали, са иззидали с изумителен майсторлък огромни и премерени като с компютър каменни стени. Градежите са изключително стабилни откъм камък, само тук-там гредите поддават. Джамалите за отопление на къщите са готови отново да забумтят в студените зимни дни.
Препитанието било такова: лете мъжете отивали на гурбет като майстори по строежите, семействата оставали да земеделстват. Били сравнително заможни хора - запазени спомени и писма свидетелстват, че всяка къща е имала поне два вола, два коня, две магарета, овце и птици. Големите обори също говорят за това. Под някои сайванти, още зеят с гърла към небето огромни плетени кошове. Вероятно там са събирали почти ендемичните местни сливи и ги сушели за пестил.
В махалата има и чешма и кладенец, но водата не е добра за пиене.
Според преданието преди много, много години, в Тревненския Балкан живеели две надарени сестри. Били със силно изразени рубенсови форми, особено в долната част на гърба. Сестрите се омъжили и заживели в две съседни махали. Лека-полека хората почнали да наричат едното село Горни Дупини, а другото Долни Дупини - според съответната денивелация и специфичните им рубенсови забележителности. Били чудни дюлгерски селища – майсторите каменоделци сътворили такива градежи, че стените стоят здраво и до днес. Селата били скрити в Балкана, а високите и здрави каменни стени с амбразури пазели обитателите им от нахлуващи врагове. После живота се успокоил, хората слезли в равнините и селата западнали. Сега в тях не живее никой. Само творците от арт група Дупини вдъхват живот на махалата Долни Дупини, когато организират там своите пленери.