Царев камък (Махмудова колона)
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Русе
  • Община: Русе
  • Селище: гр. Русе
  • GPS: N 43.858957 E 25.969908
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1837
  • Ориентировачна надморска височина: 40 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт. Пешеходен
  • Паркинг: В околните улици
 
 

Известният в град Русе паметник Царев камък (Махмудова колона) се намира в Парка на Младежта на около 60м от храм "Успение на Пресвета Богородица" и е най-старият запазен паметник в града.

Паметникът няма нищо общо с българските царе. Той е издигнат през 1837 г., след като градът е посетен от 30-ият владетел на Османската империя султан Махмуд II, при инспекция на военните съоръжения по дунавските селища. Според запазени спомени на очевидци посещението е станало през последната събота (дата 28) на месец май 1836 г.
Мястото на паметника все още е там, където някога русенци са посрещнали султана. По-късно мястото е било и градска градина на Саид паша в местността Туна Баалар.

В историята на еврейската община в град Русе е записано, че за тържественото събитие градът е бил празнично украсен. Топовни гърмежи и един конник оповестяват пристигането на султана, който се появява по пътя от към град Силистра на кон, придружаван от свитата си и акламиран от насъбралото се население. Посрещането станало на „Ун мегдан” в югозападната част на града, сравнително близо до пристанището. За всяка общност е имало определено място на тържеството начело с духовниците. Еврейските ученици били със специално ушити за целта униформи и знамена.
Султан Махмуд II престоява в град Русе шест дни. Инспектира казарми, погреби, крепостни съоръжения, училища, джамии, болници. Изслушва оплаквания на граждани от различните народности и се информира за нуждите на населението.
Накрая се оповестява негов ферман, в който се декларира желанието на падишаха в империята да зацари мир и разбирателство между всички поданици без разлика на произход и вероизповедание.
Ферманът звучи така, сякаш султанът е „забравил” кървавото потушаване на опита за въстание в Североизточна България през 1835 г., известен като Велчовата завера, и на селските въстания в Нишко, Пиротско, Берковско и Белоградчишко.
Преди да отпътува султан Махмуд II инспектира и маневрите на войската. На мястото, където стреля с пушка, общината издига мраморна възпоминателна колона с надпис разказващ за неговото посещение. Паметникът, известен и като Махмудова колона е една от Колоните на Султан Махмуд II.
Представлява мраморна цилиндрична колона с надписи на арабски. Думите, изсечени върху камъка от несравнимия по своето майсторство калиграф Мустафа Иззет, са заредени с ритъм и музика и са образец на висока поезия.

Според Димо Смядовски текстът гласи:
Най-способния, любимия и умен цар Султан Махмуд, цар на всички ханове.
С милия си характер и прехвален с добрини и правосъдие напълни всички небеса и най-малките хълмове. Всевишният дългогодишен живот да дари нему, докато е жив, за даровете и милостта, проявени към тия, които му се покоряват.
Желанието му от години и месеци да посети Русчука се изпълни, както на атлета Рустем.
На тази страна той даде светлина, както светлото слънце.
Безподобният наш Султан ревизира артилерийските войски, за което се въздига този паметник. Това място на милостивата особа на Султана стана свещено прибежище. Какво би било да не се радват враговете му от неговото щастие? Той похвали редът на войската си и упоен от възторг, направи големи дарения. От тия дарения на царя има ли някой, който да не се радва от сърце?
Подаръка на Султан Махмуд насити всички и даде светлина и величие на тази земя, за която написах тази история, там, гдето стъпи Султана.

Иесари Зааде Мустафа Изет
Бог да прости!
По арабски 1235. По Юлианския календар 1836."

Цитат за Царев камък от "Разчоплени сантименти" на Велимир Петров:

"... ето го Царев камък! След години прочетох някъде, че се казвал Махмудовата колона и какъв му е произходът:

През 1836 година Султан Махмуд Втори посетил Русчук — при една обиколка на военните съоръжения по дунавските селища. Посрещнали го пищно: построени: турският аскер, градските първенци и пъстрото многонационално население — съответно с церемониалните шарении при такива случаи. Султанът огледал и в знак на доволство си хвърлил пушката на земята. Там, където паднала, този жест определил мястото на паметника. Това е мраморен цилиндър, като двуметрова папироса, издълбана с арабски писмена, на подходящ орнаментиран куб — пиедестал; всичко — около три метра. Твърдостта на материала го е пощадила във времето. Станал символ на Султанщината и място за паради и екзекуции.

— На това място — каза мама, докато закрепваше цветята на една изпъкналост — щяла да се скъса нишката на нашия род. Майка ми, баба ти Туцка (почина три години преди да се родиш), вече голяма и ученичка, е водена тука, да я колят. Навързани като добитък: мъже, жени и деца — наказателна мярка за нещо си. Имало още само пет човека до баба ми, когато пристигнал… на запенен кон, прашен, с голяма чалма и ферман от Султана за помилване, вестоносец… Да помним!"

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Новини

Дата на новината: 30.05.1836
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама