На около километър източно от село Нисово в Природен парк "Русенски лом", местност Мандилка, на поляна в ляво край пътя водещ към лозята на винарска изба „Райнов и синове” се виждат надгробните камъни на старо обрасло гробище. През гробището минава и пътеката към вековния бряст „Дървото на желанията” в местността Одалийката.
Гробището е известно сред местните жители като „Конското гробище”, защото някога по тези ливади хората пасяли конете си.
От направено етнологическо изследване на района и разчитане на посланията върху камъните, от намерени предмети (керамика, вещи от бита и монети) в гробовете, специалистите от Регионален исторически музей, Русе датират некропола към XVIII - XIX век. Според местните предания гробовете най-вероятно са на жителите от някогашно селище на това място (с предполагаемо име Белица). По същото време има сведения за масов мор и в преданията за близкото тогавашно село Галица в местност Одалийката.

При разкопки е установено, че почти за всеки от гробовете е била спазена традицията в ръката или на гърдите на мъртвеца да се слага монета. Под черепите на четири от телата в гробовете са намерени сгъваеми бръсначи. Според традицията - това се е правело, за да бъде прерязана нишката на живота, за да бъдат защитени мъртъвците от вампирясване. Рисунките на всеки от гробовете са посочвали с какво се е занимавал човекът приживе.
В единия от гробовете са намерени скелети на майка и дете, които са разположени така, че да наподобяват позата на Богородица с Младенеца.
На надгробните камъни има кръстове и интересни означения за възрастта, социалното положение и дори професията на починалия. На задната страна на женски паметник има плитка, при мъжките често са изобразени рало или колан. В началото надгробията нямали надписи, но хората са познавали кой къде е погребан, защото структурата на гробището повтаря тази на селото - съседите по дом са и съседи по гроб.
Мъжките и женските надгробия се различават – мъжките са във форма на кръст, а на женските горната част от кръста е във формата на кръг.
Каменоделската традиция в русенско датира от Средновековието и това е доказано от русенските археолозите. Формата и украсите на надгробните плочи в целия регион са едни и същи, естествено и паметниците на хората от са в духа на тази традиция на каменоделската школа. Характерно за каменоделците от района е използването на белия варовик - т. нар. красенски или русенски варовик. Камъкът е мек, реже се лесно с трион и се оформя с длето.

През 2007 г. професор Николай Овчаров вдига медиен шум като изказва теорията, че гробищата може да са на рицари тамплиери и започва бързо проучване. Твърденията му за следи от рицарите у нас се основават върху вида на някои от кръстовете върху каменните надгробни плочи, които са „досущ” като тези върху белите плащове на тамплиерите.
Всъщност най-малкото странно е да има гробове на тамплиери от XVI-XVIII в., след като орденът е разтурен от папа Климент Пети още в началото на XIV в., а рицарите начело с великия магистър Жак дьо Моле са обвинени в ерес, содомия, манихейство и изгорени на клада.
От изследването "Български погребални обичаи" става ясно, че въпросните кръстове в региона са изследвани дори от Карел Шкорпил - един от създателите на Българската археологическа наука, който макар и роден в Австро-Унгария, въобще не е съзрял рицарско-тамплиерска символика в тях.
Наистина сред орнаментите по надгробията присъства т.нар. триъгълно-вдлъбнат елемент, който се забелязва и в кръста, подобен на тамплиерския. Той обаче се среща в много части на Северна и Западна България. Вписаните в окръжност кръстове се срещат в много райони (не само) на Русе, те се правят лесно с пергел, тъй като обработваният камък е мек.
Освен това предположеният за "тамплиерски" кръст е само върху женските надгробия! А в ордена на тамлиерите не са се допускали жени ...
Пък и ако по тези места са се подвизавали рицари-тамплиери, това неминуемо би оставило неизличим спомен в местния фолклор, предания, наименования на местности. А от такива няма и следа.

Още по въпроса в доклада на Регионален исторически музей, Русе

Разходката до мястото си заслужава обаче най-малкото и заради огромния и многогласен птичи хор, на който странника може да се наслади в долината. В близките рибарници и околността може да се види и местният символ – черният щъркел.