Насекомото Чернокрака голямокрилка (Sialis nigripes Pictet, 1865), спада към разред Голямокрилки (Megaloptera), семейство Кални мухи (Sialidae).

В България е известно само едно негово местообитание в езерото Синовище, югоизточно от село Деветаки, Ловешко, в Туристически регион Деветашко плато. Ограничените размери на единственото находище свидетелстват за вероятно твърде малобройна популация.

Възрастните насекоми са активни през деня, почти не се хранят и се срещат от април до към края на юни. Снасят около 900 яйца по сухи треви и тънки клонки на 0,5 до 3 m над повърхността на водата, но не и по зелената крайбрежна растителност. Излюпените ларви падат във водата. Младите ларви плуват свободно, а по-възрастните живеят в тинята на дъното на стоящи водоеми, като са активни през нощта. Хранят се с червеи, мекотели и ларви на насекоми. Броят на ларвните възрасти е около 10. Възрастните ларви излизат на сушата, където какавидират. Цикълът на развитие трае две години с двукратно зимуване на ларвите.

Среща се и в Ирландия, Великобритания, Белгия, Холандия, Германия, Дания, Полша, Испания, Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия и Гърция.

Насекомото е описано от Алекси Попов и е включено в Червената книга на България като критично застрашен вид. Отрицателно действащи фактори са заблатяване на карстовото езеро, замърсяване на водите от животновъдство. Водните ларви на Sialis nigripes са силно уязвими при замърсяване на ограничения по площ водоем, в който единствено се срещат в България.