Бункери на позициите на Македонския фронт при Дойран
Местоположение
 
  • Държава: Македония
  • Регион: Югоизточен
  • Област: Югоизточен
  • Община: Дойран
  • Селище:
  • в околностите на с. Стар Дойран
  • GPS: N 41.190866 E 22.686358
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1915
  • Ориентировачна надморска височина: 610 м.
  • Вид достъп: Пеш от Стар Дойран в подножието на връх Кала тепе
  • Паркинг: Паркинг в Стар Дойран
 
 

Orden za hrabrostНад Стар Дойран, в подножието на връх Кала тепе, се намират останки от позициите на Българската армия по време на участието й в Първата световна война (1915 - 1918) - един от Паметниците на Българската войнска слава.

В опита си да продължи реализацията на идеята за обединение на българските земи, особено след Междусъюзническата война от 1913 г. и последвалия гръцки и сръбски тормоз на българското население на места, България влиза в Първата световна война, тогава наричана Европейска, през 1915 година. Българската армия заема позиции на т.нар. Солунски фронт, по-известен у нас като Македонския фронт (още едно свидетелство за идеите, с които България влиза във войната) или още - Южния фронт.
Фронтовата линия е дълга около 120 км и започва от Беласица планина и стига при Орфанския залив. Българското настъпление на юг е спряно, по заповед на германското командване. Войната е позиционна, в продължение на три години - от 1915 - 1918. Българската армия изгражда, под ръководството на германски инженери, изключителна укрепителна линия при Дойран.
Днес там могат да се видят останките от бетонни бункери и подземни галерии. Устояли на бомбардировките след три години позиционна война, ръждясалите железа са изкривени от силата на ударите и все още са запазили формата на изградените бетонни съоръжения.
Сраженията при Дойран или - отбраната на Дойран е известна у нас като Дойранската епопея - пет големи сражения, в които Българската армия удържа позициите срещу настъпващата войска на Антантата. Четвърта пехотна Плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов, удържа опитите на английски и френски войски (дебаркирали в Солун, командвани от генерал Сарай) многократно да пробият българската укрепителна линия.
Въпреки мащабните бомбардировки, за които в литературата се посочват колосални количества муниции, в продължение на дни Българската армия защитава успешно дойранските позиции. Днес районът е залесен и в сравнение с архивните фотографии, липсва широкия поглед от Кала тепе към подножието на върха, фронтовата линия, както и Дойранското езеро и пътните артерии. Има следи от изградени няколко укрепителни линии, през известно разстояние една от друга.
В годините след войната, многократно Дойранските позиции са прочиствани от невзривени боеприпаси. Разкривани са складове, скрито оръжие; има мнения, че много от оръжието е било изсипвано в Дойранското езеро, за да не бъде оставено на настъпващата 22-ра Британска пехотна дивизия. 12 български военни гробища са засвидетелствани в района на Дойран, според популярната литература. Днес остатъци и следи има само от няколко, силно унищожени, разрушени, обрасли с гъсти тръни, храсти и дървета.
След пробива на Добро поле през септември 1918 г., успехът на защитниците на Дойранските позиции и отбраната на позициите става безмислена; това е началото на поражението на Централните сили в Първата световна война и излизането на България от войната. Следите от дойранските позиции могат да се видят и днес, при пешеходен преход от Стар Дойран нагоре към връх Кала тепе. Пътеката води покрай Фердинандова чешма и наблюдателният пункт, известен като "Окото на дявола". По всяка вероятност обаче, при ходене без пътека в гората би могло да се видят още следи от разрушени укрепления. Районът на Дойран обаче е граничен и винаги трябва да се има едно наум, когато се обикаля в подобен граничен район, на гръцко-македонската граница; възможни са срещи с Гранична полиция, както и да нагазите в забранен участък, затова е препоръчително да се спазва пътеката (има достатъчно интересни обекти и по нея).
Препоръчително е разходката да стане с водач от местните, но това е трудно; може да се случи договаряне на място, евентуално. Голямата част от днешното дойранско население са потомци на сръбски колонисти, заселени в тази част на Македония след поражението на България в Първата световна война. Следи от гранични камъни, издигнати по време на Югославия, както и следи от присъствието на югославските гранични войски има над Стар Дойран.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама