Сеславският манастир “Св. Николай Мирликийски” се намира на около 2,5км северно над Софийския квартал Сеславци и на около 20 км от София. От Сеславци пътя върви нагоре към храм „Свети Георги” (вижда се от далеч), след него продължава нагоре до „Т” кръстовище, на което се тръгва по черен път наляво.
Мястото е едно от християнските места на вярата, както и едно от местата свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Предполага се, че в древността над мястото на манастира се е намирала тракийска крепост  със светилище, посветено на върховно тракийско божество, която съществува и по римско време.
Според преданията боляринът Сеслав стои в основата на създаването на манастира по време на Второто българско царство. Боляринът е владеел крепостта Сеславско кале недалеч от манастира, която при падането на България под турско робство била разрушена заедно с манастира. Възкресяването на святото място през XVI век съвпада с период на просперитет на Османската империя, когато се дават известни свободи на местното християнско население и се разрешава строителството на някои манастири и храмове.
В началото на XIX век Сеславската обител е отново опустошена от кърджалиите, но през 1832г е възстановена от игумена Харитон.

Още с възникването си Сеславският манастир се превърнал в едно от важните духовни огнища в Софийска област като част от Софийска (Мала) Света гора. Неговият ктитор и пръв игумен йеромонах Даниил бил ученик на Пимен Зографски и възпитаник на светогорските манастири. За нуждите на новооснования Сеславски манастир той донесъл от Атон един препис на ноемврийски миней, направен от Пимен Зографски през 1616 г, дoкато последният се е намирал още в Света гора. За активната книжовно-просветна дейност в манастира през епохата на османското владичество свидетелстват и многобройните ръкописни книги, четени от монашеското братство и прибрани в ново време в Софийската народна библиотека „Кирил и Методий" и в Църковния историко-археологически музей.

През 50-те и 60-те години на XX в. на територията на манастира действа уранов рудник, достъпът до него е ограничен и обителта запада.
Дълго време манастирът представлявал комплекс от храм и рухнали жилищни сгради. Към 2012г Странник видя, че рухналите сгради са разчистени, изградени са пътеки около храма и заслон за туристи. Някога старината е била обиколена с двукатни постройки, в които се намирали помещенията на живеещите тук, стаите за нощуване на посетители, магерницата и стопанските сгради. Под жилищната сграда е било запазено скривалище с дебели каменни стени, което в миналото е водило чрез подземен тунел към близката крепост Сеславско кале.

Манастирският храм е с размери 16 / 6,8м. Построен е в унисон с архитектурните традиции по българските земи от XVI-XVII век и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, обширно вътрешно пространство, богата стенописна украса и гладки изчистени фасади.
На каменната арка над входната врата са изсечени от камък три орнаментни розетки.
Според специалисти храмът е бил построен из основи и украсен изцяло със стенописи през 1616 г. при ктиторството на йеромонах Даниил и с участието на околното родолюбиво население.

Храмът изглежда малък отвън, но влезе ли странника през ниската порта сякаш се озовава в огромно пространство благодарение на колоритените стенописи, които покриват плътно стените и свода на двете помещения и малката абсида. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618 г, дело на Св. Пимен Зографски. Характерна за живописта в храма е нейната повествователност. Илюстрирани са много евангелски сюжети и образи на светци. Подробно и по достъпен начин странниците посетили хвама се запознават със сложната и отвлечена евангелска тематика. Представени са и някои по-рядко изобразявани сюжети, каквито са някои от Чудесата Христови, Родословното дърво на Христос, Христос проклина смоковницата да изсъхне, Срещата на Тивериадското море и други.
Сравнително най-добре са запазени стенописите по свода в наоса на храма. Тук монументално въздействие има образът на Христос Вседържител, обкръжен от медалиони с вписани в тях фигури на Богородица, Йоан Предтеча и дванадесет ангели. Ангелите са с нежни, ефирни и изящно моделирани ликове.
Наред със стенописните образи на видните български духовни дейци Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иван Рилски, Прохор Пчински и Гаврил Лесновски, тук са представени образите и на новите български светци Георги Нови Софийски и Никола Нови Софийски като свидетелство за патриотичните чувства, които по това време били обхванали българите в Софийско.
Най-голям интерес предизвиква масовата композиция „Корен Йесеев" (родословното дърво на Исус Христос), която заема цялата западна стена на преддверието над линията на входната врата. Изпълнението й е уникално и се среща само на още само три места в България – Трапезарията в Бачковския манастир, храм  “Рождество Христово” и храм "Свети Димитър" в село Арбанаси.
Бюстовите фигури на старозаветните патриарси са представени в медалиони от стилизирани плетеници.

В близост до манастира е скрит и Геокеш Сеславски манастир (GC40FGC).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!