Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" се намира в закътана сред вековни дървета тиха долина зад хълма Душманица, на около 3,0км североизточно от град Бухово. След изкачване край хълма по пътя към връх Мургаш, има обозначена отбивка в дясно към манастира.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Архангел Михаил.

На мястото от древни времена е съществувало тракийско, а по-късно и римско светилище. По дерето по-надолу от манастира са намерени и останки от римска вила.

При турското нашествие на Балканите, Светата обител е напълно опустoшена, като в хорската памет е останал споменът за много кости и кръв в околностите.
Не може със сигурност да се каже кога е изграден сегашният манастир "Св. Архангел Михаил". Предполага се, че е станало през XVI век - време на сравнителна верска търпимост, когато християните в Османската империя са имали възможност да възстановяват свои храмове. Най-вероятно манастирът е принадлежал към Софийска (Мала) Света гора. Той бил богат и голям манастир с много имоти и над 1000 глави добитък. В околностите му и сега има множество останки от каменни зидове, които дори и така навяват мисли за величието на манастира.

Както в повечето манастири в региона от това време, и в този е съществувало подземно скривалище с тунел водещ извън манастира. На около 150м над храма нагоре в гората има огромна скала, под която според преданието е имало изход от тунела. Всъщност и сега може да се види част от изсечената скала. Другият изход от подземния тунел е бил под манастира - и там може да се види част от отвора в стената. А на мястото за влизане в тунела сега има огнище в манастирския двор пред храма. Пак според преданията в скривалището под гостоприемницата са се укривали манастирските икони, имало и стенописи.

При кърджалийско нападение в региона през XVIII век той отново е напълно разрушен, опожарен и изоставен.
Обителта е възобновявана през 1855 и през 1882 г. При някое от преустройствата му са разрушени стари пристройки пред храма, а пред самия му вход е затрупано древно аязмо.
В манастира се е укривал Васил Левски, гост е бил и Васил Друмев, посещаван е често и от Атанас Буров. По време на Руско-турската освободителна война (1877-78г) в него са приютени руски войници, които подаряват полилей за храма.

След детронирането на княз Александър Батенберг на 9 август 1886г, той е откаран за няколко денонощия в Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" и е настанен в сегашната гостоприемница. След това с конвой е откаран през Враца до Оряхово, къето е качен на параход и отведен в Русия (в град Рени, Бесарабия на територията на днешна Украйна).
Знае се, че към 1933г в манастирската стая, в която е бил затворен князът е имало паметна плоча с надпис: „В тази малка и тъмна стая е престоял един ден и пренощувал две нощи Български[ят] Княз Александр Батемберг при свалянието му от Българския престол през 1886 г. 9 Август. Тук му е свалена и военната форма и от тук направо заминал през Орхание, Вратца за Ромъния. Този незабравим за Българския народ Княз, който прослави Българското оръжие на Сливница, Драгоман, Пирот и който през 1885 г. 8 Ноември [на]чело с Българските офицери и войници посрами крал Милана с неговите генерали и войници”. След 9 септември 1944г тази плоча е изчезнала - най-вероятно е унищожена.
По-късно в манастира е заточен за известно време и братът на княза - Франц-Йосиф. Той е живял известно време в България. Дори участвал в Сръбско-българската война, а след това бил спряган като потенциален кандидат за българския трон. Франц-Йосиф бил настанен в стаичка южно до сегашния храм. В нея той оставил с въглен толкова непристойни надписи по стените, че по-късно монахините изцяло разрушили стаичката, а плочите от нея сега са настлани пред храма.
Мебелите от това време са напълно унищожени или изчезнали. Само в две от стаите на гостоприемницата все още като неми свидетели стоят кахлените печки от това време.
Дали историите са истински липсват доказателства. Факт е, че през 2001г Симеон Сакскобургготски специално посещава манастира. А в чест на височайшето пребиваване в манастира, пътят към него е наречен "Алея Батенберг".

Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" е бил и любимо място за Елин Пелин, който вдъхновен от престоя си тук написва цикъла философски разкази и притчи "Под манастирската лоза".

Храмовият празник на манастира е на 8 ноември - „Св. Арангел Михаил” (Архангеловден), като след литургията сутринта се дава курбан.

Манастирът е обявен за Паметник на културата.

Странник видя, че към 2012г за манастира се грижи мирянинът Любомир. Той е и екскурзовод и сладкодумен разказвач ... за този който има уши да слуша. От доста време той сам се грижи за грохналите сгради (в които няма дори ток) и коси ливадите пред манастира.

В двора на манастира има изградени навес с маси и пейки, а под манастира има чешма със студена планинска вода. Преди време водата е обявена за отровна от ХЕИ, но е факт, че Любомир от повече от 5 години я пие всеки ден и още е жив.