Боянската църква “Св.Св. Никола и Пантелеймон” е разположена на 8 км югозападно от центъра на София в сегашния кв. Бояна.
В миналото тя е била в пределите на Боянската крепост, разположена по мъчнодостъпния рът по левия бряг на р. Боянска. За пръв път името на крепостта се споменава през 1016 г. при покоряването на България от Византия и след това във връзка с Деляновото въстание от 1041 г., когато Боянската крепост е била защитавана от войводата Бодко. Сегашният храм е бил част и от манастирски комплекс. Бившият манастирски двор днес е парк с уникални за България секвои посадени от цар Фердинанд I. Сега Боянската църква “Св.Св. Никола и Пантелеймон” е филиал на Национален исторически музей и част от Софийска (Мала) Света Гора. Храмът е със статут на паметник на културата със световно значение, под егидата на ЮНЕСКО. Мястото е едно от християнските места на вярата, както и едно от местата свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец..

В изграждането на храма се отбелязват три етапа - първият е от Х-ХІ в., вторият от средата на ХІІІ в., а най-новият през ХІХ в. Първопостроената (източна) част на запазения до днес храм е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х - началото на ХІ в.
В средата на ХІІІ в., с дарение от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства, е издигната втората част на храма. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж, определен за гробница на дарителите, е с полуцилиндричен свод с оформени в северната и южната стена две ниши аркосолии, а горният - повтарящ архитектурния тип на първоначалния храм, е бил семеен параклис на севастократор Калоян.
Фасадата на тази част от храма е украсена с керамопластична декорация.
Най-новата част от храма е издигната с дарения от местното население в средата на ХІХ в.

Фрагменти от първия живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод. За създаването на втория живописен слой говори ктиторския надпис, който се намира на северната стена на долния етаж, и в него се говори за преустройството и изписването на храма, и за подновяване на живописта в по-старата черквица. По-късно, през ХV-ХVІ в. храмът е изписан още веднъж, този път от потомците на Калоян. Така в продължение на няколко столетия по стените на Боянската църква са наплъстени един върху друг три пласта живопис.
Най-новият от тях е прекопиран и свален, за да се разкрият стенописите, останали от времето на цар Калоян, които определят известността и значимостта на този паметник на културата.
Фреските от 1295г са дело на неизвестен български художник, работил в стила на Търновската художествена школа, и се разглеждат от специалистите като едни от най-запазените стенописи от XІІІ в. по българските земи и като изключително културно постижение на православния Изток. Художественият им стил се различава коренно от официалната византийска живопис и цялата тогавашно европейско живописно изкуство. Не случайно някои от изследователите ги въприемат като предвестник на италианския проторенесанс.

В Боянската църква са изобразени 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа. Подчертан художествен интерес предизвикват композициите „Тайната вечеря” и ”Свалянето от кръста”, образите на т.нар. „светци-войни” - техните ризници и въоръжение днес са рядко ценен историко-етнографски материал. Лицата им са разнообразна портретна галерия от хора с индивидуален характер и различна възраст, но всичките са подчертано народностни типове.
Художествен шедьовър са портретите на ктиторите - Севастократор Калоян и жена му Десислава, и на българския цар Константин Асен и царица Ирина Ласкарина, които са представени не само с личните си черти, но са предадени и техните типични облекла и накити, представящи богато официалното дворцово облекло през XIII в.

Впечатление правят и вдъхновените изображения на прочути монаси и жени светици. В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител (Пантократор). Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите - четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос - Емануил, Ветхий денми (по-стар от дните) и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни.
В олтарната конха е представена Св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели. Под нея са четирима църковни отци - Св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман.
От двете страни на олтара са изписани образите на дяконите Лаврентий, Евплий и Стефан, както и Св. Никола - патрон на долния етаж на храма, известен като покровител на моряци, търговци и банкери. Неговото житие е представено в притвора чрез 18 сцени.
В люнета над входа на притвора е изображението на Св. Богородица с малкия Христос, Св. Ана и Св. Йоаким и благославящата Божия десница. В долните части на стените са представени Св. Екатерина, Св. Марина, Св. Теодор Студит, Св. Пахомий.
В южния аркосолий е композицията Христос сред книжниците, а в северния - Въведение Богородично.

В Боянската църква за първи се появява образа на народния светец и небесен покровител на българския народ Св.Иван Рилски. Той е изобразен в предверието на църквата заедно с друга много почитана светица Св. Параскева (Петка).
Сред образите на монасите, се намира и този на отшелника Св. Ефрем Сирин. На източната стена на старата черквица е представен „Христос Благодетел” с кротко изразително лице и умни очи.
„Тайната вечеря” е представена така, както творецът я разбира, че трябва да бъде – наситена с мистична атмосфера, чужда на тогавашната отвлечена и условна живопис, близка до реалния живот.
В стенописите са изобразени типични български битови елементи, като бял месал на черни райета на скута на апостолите и простонародна, българска храна - чеснов лук, ряпа, хляб.
Сред по-късните изображения в Боянската църква са сцената Въведение Богородично от ХІV в., образа на Св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата Св.Никола и Св.Пантелеймон от 1882 г.

От северната страна до храма има много стари кръстове. А от южната страна на храма е гробът на царица Елеонора - втората съпруга на цар Фердинанд I.

Пред входа към двора на Боянската църква се намира паметник на загиналите във войните от сегашния квартал Бояна.

Боянската църква “Св.Св. Никола и Пантелеймон” е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Под храмовия двор има малък парк с детска площадка. В парка е скрит и Геокеш Boyana Church (GC2F653).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!