Легенди за Кокалянски Урвич
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище: с. Кокаляне
  • в околностите на с. Кокаляне
  • GPS: N 42.558089 E 23.424441
 
  • Ориентировачна надморска височина: 700 м.
  • Вид достъп: Пешеходен, автомобилен, за високопроходим джип
  • Паркинг: При паметника на трудоваците
 
 

Около падането на крепостта Кокалянски Урвич под напора на турците съществува романтична легенда, намерила отражение и в народното творчество под събирателното наименования "Цар Ясен и турците". Както гласи преданието, един ден цар Ясен (Йоан Асен -> Ясен), брат на Иван Шишман, излязъл на лов от своята крепост Урвич. Докато го нямало крепостта била обсадена от турците. Въпреки, че били многобройни орди, защитниците на крепостта не се предавали и храбро се сражавали. Тогава турците хванали жена, която била на близо до крепостта с дете на ръце. Това била Ведена от село Бистрица. Те я заплашили, че ако не им покаже тайния вход за крепостта, ще убият детето и нея. Майчината любов надделяла и Ведена им показала тайния вход. Впоследствие Бог наказал Ведена като я вкаменил - скалното образувание може да се види нагоре по долината на река Ведена от Дяволския мост. Турците превзели крепостта и пленили съпругата на цар Ясен. В това време едно момиче от село Кокаляне намерило цар Ясен, който пирувал със свитата си и му казала, че крепостта е пленена от турците, а жена му е станала тяхна робиня. Царят веднага се качил на коня си и тръгнал да гони турците, които плячкосали крепостта и повели царицата към село Лозен. Близо до Лозен цар Ясен настигнал турските орди и ги разбил. След битката той попитал жена си дали турците са я опетнили. Царицата отговорила, че не са. Щастлив, царят се завърнал заедно с жена си и оцелелите български войски в Урвич. Но там царицата му признала, че й е харесал един млад турчин, който по красота и благородство би могъл да бъде равен на християнин. Тогава царя в гнева си хвърлил младата царица от Царичина скала. Когато тя паднала, кръвта и обагрила скалата в червено, а където потекло млякото и (защото тя имала малко дете), израстнало царичино биле. Скоро крепостта отново била обсадена от турците. Този път обсадата не траяла дълго и цар Ясен побягнал към днешния град Самоков. Турците го настигнали недалеч от Самоков и го убили. Там където потекла кръвта му избликнали седем минерални извори, носещи днес името Царевите кладенци.

Легенда за цар Иван Шишман и боевете му в отбрана на София
Из „Сборник за народни умотворения” 5  Разказал: дядо Боне Сеиза, 80-годишен, от Самоков

Тия били троица братя, единият – цар Ясен, дето що е бил долу в крепостта срещу Кокалянския манастир (Урвич). И там знаеш ли?... Това село го викат Кокаляне, защото там е правил цар Ясен силен бой с турците и това място останало, знаеш, с кокали от мъртви юнаци. Та затова го нарекли Кокаляне.
После един от тях загинал близо там някъде зад Чемурлия (Чамкория – Боровец). Гробо му и днеска е у Чамджаската кория – „Баба кория” що й викат турците – защо и него го потурчиле, каквото и цар Йован Шишман.
Цар Йован Шишман тука се бил със турците при Цареви кладенци. Те дошли откъм Костенец, та се били при Сефер чешма и тук, при Цареви кладенци.
Тука ударили царя, та където капнало капка кръв, навсякъде и кладенец изврял... Пък после оттам литнал, та паднал навръх Доспейската планина, дето го и закопали, а турците го потурчили, ама мъртъв.
Аз често съм ходил с турците на гроба му, защото те често си вървяха там. И кой как излезеше нагоре, всеки път и камък ще изнесе, та да тури на гроба му. Те си го наричаха: „баба Йован, баба Йован”, а рядко съм ги чувал да казват „Касъм ефенди”. Аз бях на работа сеизин (коняр) при тях едно време, та съм ходил много пъти и те не криеха нищо от мене.

Предание от Бистрица
Съставител: Тодор Моллов

Кога дошли турци у Бистрица, срещнали една баба, коя рекла:
- Честито ви царство.
А турци рекли:
- Немаме царство, дор не ванемо цар Ясеня.
Рекла баба:
- Я чем цар Ясен лесно да ви ванем.
Та ги провела низ вода Ведена, тамо, де е цар и царица... У то време царица е излела на оро сос тия селски дреи; а баба казала на турка:
- Те това е царицата!
И турци ю ванали и закарали. Цар Ясен седел, та си ручал. Дошло абер нему:
- Ти седиш и пиеш, а турци закараше царицу.
Цар рекъл:
- Петре, скоро софра прибирай! Павле, кон ми изводи!
Довели коня и цар Ясен се качил на коню, па не согледал, че коню е упайван. Така минал през село Кокаляне. Отад минал през село Панчарево; отад минал през село-град Герман. Ошел тогай под село Лозен. Там пасли две деца овци; он них попитал:
- Минаха ли тука турци?
Они рекли:
- Сега туку заминаха.
Он рекъл:
- Дал че ги стигнем?
Они рекли:
- Какво че стигнеш? Коньо ти заклопен!
Тогай рекъл цар Ясен:
- Ей, Кукаляне, кал да те бие! Панчарево - саде камик да е, а град Герман - градушка да те бие, село да те направи, а Лозен без коне да не са и без волове да не са, и жито саде да им е ченица!
Деца рекли:
- Чичо, нема тука вода!
А он рекъл:
- Господ че даде вода!
Тогай пресекал цар Ясен пайванета и рипнал коня - излели три кладенци вода. Кога бутнал царо коня, стигнал турците и погубил ги, а царицата върнал си и отвел я у Урвич град, сос железни порти, а Искър заобиколил град Урвич. Тогай цар Ясен попитал царица:
- Кога турци те водиа, имали ли нещо пакос?
Она рекла:
- Влезне вълк у овци, он си мирно не излезне: един ми е беркнал у пазува.
А царо рече:
- Они са псета - това не е лошо, като седеше при царо.
Па рече царица цару:
- Многу ги я аресах, кога идат да серат, они се мият.
Царо се расерди, та погуби царицу и расфърли я по един камик.
И била царица доила дете и от това до днеска излеза вода бела.
Тогай цар Ясен сос една мома бегал у Русия. И тамока у Русия беше говедар. Тамо му дали една бабица селска, коя нему родила едно детенце мажко. Дете изучило книга; ка изучило книга, умрел баща му. Когай детенце разбило сандък и нашло тамо царска капа и царските писма, тогай повервало, че негов баща бил цар и че има у Урвич закопани бащини пари. И натовари оно маски со сол, та доде у София; ойде у Урвич, сос писма найде бащини пари, та отнесе у Русия.

В заключение сказитель заметил, что до настоящаго времени в Кокалянском монастыре "Св. Рандела" (Св.Архангел Михаил), що над сам Искар, има чаша и кратуна од цар Ясен. Предание это досказал крестьянин Филип Минин так:

Цар Ясен на Русия беше говедар. Тогашни Руски цар никакву веру немаше. Царо Руски затражи да жени сина си; и син му рече:
- Че земем на говедара черку.
Отговорил Руски цар:
- Добре!
Цар Ясен-говедар рече на цар Руски:
- Имали нещо твой син от занаят?
Он рекъл:
- Нищо нема!
Рече цар Ясен-говедар:
- Почекай да го учим!
И учеше го цар Ясен-говедар десет дни и научише да прави рогоже. Тогай рече цар Ясен-говедар:
- Като може да прави рогоже, че му дадем момуту!
И му даде момуту.
И син на Руски цар не може да живе сос своя булка. Тогай сама булка рече:
- Бре, човече! Мой баща знае траву-самотворку, коя че помогне!...
И цар Ясен-говедар соблекъл син на Руски цар, па му турил босилек, та му светил воду, па го молитвил, па го изкупал. И тогай лицето сину светнало като на цар Ясен-говедар. Па и сам Руски цар - неверний, къде даде сина на черку цар Ясен, стана като негов син, сиреч ристьянин... И сега и Русия и Болгария се едно - Ристияния!...

Народна песен от с. Желява

Цар Ясен вино пиеше
у село Панчарево,
на зелената морава;
Койна му вино служеше.
По теб потера стигнала -
една баба извела една вера
из тая река Ведена,
та са минале Искъро,
та са влезнале в калето;
излъгали са царица,
та отворила калето.
Та са фанале царица
с малко дете Дамяна,
та ги през Искър превели,
из Панчаревските рудища,
та минале през Герман града.
Тамо имаше мома германка,
она плавут береше.
Ете цар Ясен че пристигна
и попита мома германка:
- Мина ли тука една вера,
една вера с царица Елена?
Она му нищо не каза.
А он ги благослови:
- Все голи и боси да ходите!
Премина Герман града,
настана поле Лозянско,
та па попита овчарче:
- Овчарче, горнолозянче,
мина ли тука царица Елена,
царица Елена с една вера?
А оно го излъгало,
а он го благословил:
- Без просяк довек и до амин да не е!
Айде, влезнал у долноселско поле,
та па попитал овчара:
- Овчарче бре, долнолозянче,
мина ли тука царица Елена,
да я преведе една вера?
А оно му право казало:
- Я слезни от коньо,
че коньо ти е в пайване!
Он като тръгнал на коньо юздата,
до три пъти коньо е подскокнал,
там три кладенци е изкопал.
Като бутна коня из друма,
та я стигна на мушата,
на мушата Бариевска, на Засеченик.
Па я пита: - Царице Елено, Елено,
каква е тая вера?
А она я похвалила:
- Царю Ясене, Ясене,
млого е чиста тая вера -
кога седат да ручат, мият си ръцете,
и кога се наручат, мият си устата.
А цар Ясен сабя изтръгна,
та глава й отсече.
И на това место вода изврело...

Народна песен от с. Железница

Цар Асен вино пиеше
у село, у Кокаляне.
Прошетнала се девойка,
хубава мома германка,
воз река Искър излезна -
на камик, на просеченик,
па се девойка провикна:
- Царю Асене, Асене,
ти седиш вино да пиеш
у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залюбиха
и от Урвич я грабнаха!
Като я зачу цар Асен,
тозчас е рипнал на нозе,
па влезна в тъмни яхъре.
Изведе конче дорийче,
кат вихър-ветър по друми.
Дойде до поле широко,
па срещна младо овчарче,
та па го тихо питаше:
- Тако ми Бога, овчарче,
срещна ли турци през поле?
А овчарче му говори:
- Царю ле, Царю честити,
скоро си турци минаха,
царицата ти водеха;
нече ги, царю, пристигнеш,
конче ти е у пайване.
Като го дочу цар Асен,
извади влашко ноженце,
та си отреза пайване.
Тогай е конче скокнало,
три пъти силно скокнало,
три кладенци са извреле,
останало е за спомен:
"Три кладенци" се казува.
Цар Асен турци пристигна,
пристигна и ги погуби,
та си отъмна царица,
па я у Урвич заведе,
та па я тихо питаше:
- Кажи, честита царице,
като те турци краднаха,
золум не ти ли правиха?
А царица му говоре:
- Царю Асене, Асене,
за това лъжа не бива...
Турци са вера кучешка...
Я слушай, царю Асене,
дете у огън да падне,
здраво ли че да излезне?
Влък кога влезне в стадото,
мирно ли че да излезне?
И турци, вера кучешка,
така ли мирно че седят?
Много е тежко станало
на цар Асена честити,
та си изведе царица,
та па я пущи у Искър...
На камик стана царица,
у Искър седи и днеска.

 

Народна песен от с. Кокаляне

Провикна се Германа
воз крива река, воз Искър,
воз камик, воз Просечник,
та па си мина, промина
през Портни дол промина,
та па си ойде на Роба.
Германа дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
тизе си седиш на Роба,
проклети турци дойдоа
у Урвич, у калето,
и ти царица заробиа!
Царо си дума продума:
- Моме Германо, Германо,
та па къде си ойдоа?
Той час рипна цар Ясен,
та хвана коня ранена -
коня му беше у пайване
на Роба у ливадата.
Хвана си коню и пойде,
та па си мина, промина
през село през Кокальене.
А никак се царо не сети,
че му е коня усъпен.
Та па си мина, промина
през село през Панчарево,
никой му коня не виде,
че му е бил коня усъпен.
Та па си мина, промина
през село през Герман.
У Герман хоро играе,
секи му коня съгледа,
ама му никой не каза.
Та па си мина, промина
под Лозен през ливадьето.
Овчарче овци пасеше
у това равно ливадье.
Царо му дума продума:
- Овчарче, младо овчарче,
да проминаа ли
некакви турци проклети?
Овчарче дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
минаа турци проклети
и си караа робиня!
Царо му дума продума:
- Овчарче, младо овчарче,
дали са далек ил не са?
Овчарче дума продума,
- Царо ле, честит царо ле,
не са си турци далеко,
скоро че турци да стигнеш!
На слезни, царо честити,
та коню да ти отсъпнем!
Той час си слезна цар Ясен,
та па си коня отсъпна.
Тогава дума продума:
- Проклето село Кокальене,
Кокальене кал да го бие,
Панчарево камик да бие,
а Герман град да го бие!
У това село Лознове,
червени ченица да се ражда!
Та па се качи на коню,
три пати рипна със коню,
та стигна турци проклети.
Дека си рипна със коню,
изврела вода студена,
направи три кладенци.
Погуби турци проклети,
отъмна лепа царица.
Тогай си оттам пойдоа,
царо й дума думаше:
- Царице, лепа царице,
като те турци караа,
а дали те умърсиа?
Царица дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
когато влезне вук у овци
и хване вакло ягненце,
и он го олигави!
И он й нищо не дума.
Тогай си дойде у Урвич,
царица дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
нийе сме чистя, пречисти,
а турци са още по-чисти!
На царо жалба дожале,
извади сабля от пояс
да посече царица.
И она тогай побегна,
та се качи на Царичината скала,
на скала и на кьошката,
и рипна от кьошка,
и утрепала се.

Народна песен от с. Лозен

Царю Ясенье, Ясенье!
Цар Ясен вино пиеше
у тая града Урвича.
Град Герман турци разбиха,
царица му поробиха,
излезла мома Германка
на камик, на засеченик,
па се три пъти провикна:
- Царю Ясенье, Ясенье!
Ти седиш, та вино пиеш,
град Герман турци разбиха,
царица ти поробиха.
Ка я дочул цар Ясен,
он си на слуги говори:
- Илийо, трапезарийо,
я сбирай честни трапези!
Стояне, младо саизче,
остави чаша сребърна,
та стегай коня хранена!
Доде си това издумал,
той час се качи на коньо.
През три села премина,
настана поле Лозанско:
у поле орач ореше,
цар Ясен го попита:
- Орачко, младо орачко!
Виде ли турци да минат,
да си прокарат робиня?
А орачо им говори:
- Та скору турци минаха
и прокараха робиня;
ама ти е коньо у пайванье,
та неке да ги достигнеш.
Цар Ясен тогай погледна,
та па е проклел три села:
- Кокаляно кале да бие,
Панчарево с каменье.
Град Герман град го било,
а Лозен честит да е!
Па тогай извади остра сабля,
па пресече пайвоньето.
Три пъти коньо прерипна,
достигна клети турци.
Сите ги той погубил,
та си царица оставиха;
дека е коньо прерипнал,
три са кладенци изврели;
от Засечек се повърна,
па си царица заведе
у тая града Урвича,
па си трапези седнали,
седнаха ручок да ядат.
А царо си тогай тихо говори:
- Царице, лепа Елено,
нещо ке те попитам -
кога те турци робиха,
седеха ли мирно от тебе?
А царица му говори:
- Царю Ясенье, Ясенье,
нели ме питаш да кажем,
колко са мирно седели;
като влезне влък у овци,
како си он мирно излезне,
толко съм и я мирно излегла...
Цар Ясенье, прости!
Цар Ясен метна очи у нея,
а царица се усмихна,
па си на царо говори:
- Царю Ясенье, Ясенье!
Нищо на турци не харесах,
един им дузен харесах;
кога седнат да ручат,
они се с вода умият;
кога се наручат,
они си ръце умият.
Като си това продума,
цар Ясенье се умисли:
"Като царица турци хареса,
она ке ме издаде;
доде си мене издаде,
я ке да я погубим!"
Извади сабля вренгия,
руса й глава отсече.
Дека са кърви потекли,
бела е трева изникнала.

 

Народна песен от Суходол

Цар Іасен вино пиiеше,  
У наiа града Іурвина,  
А слуга му е крал Степан.
Цар Іасен си му говори:
„Слуго ле, слуго Степане,
Іа викни да ми запеiеш,
Да развеселиш трапеза!
Крал Степан си му говори:
„Не мога, царьу, не мога,
Тешка iе грижа на мене:
Девет сѫм мости заправил,
Ни iедан не сѫм доправил,
ни на дьунгере доплатил”.
Цар Іасен си му говори:
„Попеi ми, слуго, попеi ми,
Повесели ми трапеза!
Іа че ти мости доправим
И на дьунгере доплатим”.
Крал Степан си му говори:
„Не мога, царьу, не мога,
Тешка iе грижа на мене:
Девет сѫм цѫркви заградил,
Ни една не сѫм доградил,
Ни на дьунгере доплатил”.
Цар Іасен си му говори:
„Попеi ми, слуго, попеi ми,
Попеi ми, слуго Степане
Повесели ми трапеза!
Іа чем ти цѫркви доправи
И на дьунгере доплати”.
Крал Степан викна, запеiа,
Малка му мома отпеiа
От камик, от просечник:
Честити, царю Іасене,
Слободно сѫрдце у тебе,
Ти седиш, та вино пiеш,
У стред у града Іурвина,
Турци ти царство утеха;
Сараете ти разбиа,
Стара ти маiкьа губиха,
Мѫжко ти дете робиха,
царица млада Елена
Неiа ти млада либия”.
Цар Іасен викна, што може:
„Илиiо, трапезариiо,
Сабираi честни трапези;
Николо, младо сеихче,
Изваждаi конье хранени”.
Кога iе тѫрчал цар Іасен
До село до Кокальене,
Та па iе думал цар Іасен:
„У Кокальене калове
Ништо не можех да наiдем”.
Кога iе ушол по доле,
Тамо ie турци затекал
Тамо си льубе затече;
Па ги питаше цар Іасен:
„Царице, млада Елено,
Ти сичко че ми искажеш”.
А она си му говори:
„Льута си сабльа извади,
Руси им глави отсечи,
Болье ни дума не питаi:
Турци са клети, проклети,
Какво знаiаа правиа”.
Цар Іасен си сабльа извади,
И руси им глави отсечи.

Народна песен от Суходол

Цар Ясен служба заслужи;  
Та си е събрал селото,  
Та си ги вино поеше.
Проклета да е една бабица:
Она на Турци казала:
”Турци-ле, Турци презморци!
Цар Ясен служба заслужил,
Та пие вино цервено
Сос неговите селяне
Над село под Кукаляне,
На това бело каменье,
Подминете си цар Ясен,
Та му на кале ойдете,
Та му калето разбите
У кале никой са' нема”.
И Турци са баба слушали,
Подминаа цар Ясен,
Та му на кале ойдоа,
Та му кале-то разбѝа,
Та му царица робия
Сос зълва сестра Янинка;
Никой ги ни чу, не виде,
Видела си е мома од среща
Од село - од Панчарево
Та е окнала момата:
”Цару Ясене, Ясене!
Ти пиеш, цару Ясене,
Пиеш си вино цервено
Сос чаша, сос позлатена,
Сос твои добри селяне,
И сос твои добри слуги,
Турци калето разбия,
И царица робя,
И дете ти погубия,
И сестра ти закарая”.
Цар Ясен веднага станало,
Та си у яхър улезна,
Та си е коня извело.
Та си е турци гонило.
Стигна ги па погуби ги,
Та си е взел царица
И зълва сестра Янинка,
И свое мушко дете.

Сънят на царицата
Народна приказка

В тези тревожни времена, когато войските на цар Шишман се сражавали на Софийското поле, в дома на брат му Ясен витаела черна прокоба.
Царица Милица - жената на цар Ясен, станала една сутрин след кошмарна нощ..
- Чуй ме, Ясене, мой съпруже, чуй какъв сън съм сънувала, като съм малко заспала...
Ето какво сънувала чужденката-гъркиня:
Небето се пропукало по средата и от него изпаднали всичките звезди на земята. Месецът изгрял кървав, а до него звезда Деница също била окървавена.
Разтревожил се цар Ясен, като си спомнил, че брат му цар Шишман сам се сражава с войската на Софийското поле, и съзрял в този сън черна прокоба. Той разтълкувал съня на Милица така:
- Пропукването на небето е знак, че царството ще падне: изпадането на звездите предвещавало погиването на войската, а кървавият месец и звезда деница до него значели затриване на цялото царство.
Тревожният разговор между двамата още не бил завършил, когато пристигнал хабер - бяла книга - от цар Иван Шишман, който нареждал на брата си Ясен, веднага да се притече на помощ с трихилядна войска там, при Костенец града! Там турците вече били обградили града и надежда за спасение нямало! Но Милица не позволила на своя съпруг да отиде на помощ!
- Нали е пуста чужденка - рекъл си народният певец, - тя за Отечество не милее!...
Скоро пристигнал нов пратеник от цар Иван Шишман, Ясен да отиде с войската си до Ихтиман, където води боевете и защитата на царството другия брат - Михаил Василич. И този път Милица не позволила на мъжа си да отиде на бойното поле. Още слънцето не било залязло и дошъл за трети път тревожен зов - цар Ясен да тръгне с петхилядна войска, че Михаил вече е затворен, а самият цар Иван Шишман е застрашен от гибел.
Кралицата била неумолима. Тя пазила своя съпруг и не го пускала да се бие. Ала цар Ясен този път не я послушал!
Възседнал той най-бързия си кон и повел войската към Ихтиманското равно поле. Когато минавал край река Искър, над главата му кръжало черно ято гарвани, които грачели и сновали тревожно и правели сивото небе зловещо и знаменателно. Конникът с ужас видял, че реката тече кървава и носи войнишки тела. Сред водите млада хубава българка газила и събирала калпаците на своите братя. Спрял се цар Ясен и се провикнал от коня:
Хвала тебе, премлада девойко, защо ловиш юнашки калпаци, улови ми трупе от юнаци, да ги видим кои са, какви са...
Девойката през сълзи отговорила на цар Ясен, че три брата юнака имала, всичките на бой отишли и тримата в боя паднали. Затова тя им търси калпаците, да не би книжка написана да открие и да види какво са заръчали в предсмъртния си час!
Мъка и срам обзели Ясен. Той слязъл от коня и се втурнал към кървавите води на Искър. Когато нагазил, пред него изплувала вдигната ръка на юнак, а на пръста му - пръстен бурмалия. Той познал пръстена на своя брат, на който пишело цар Иван Шишман. Като вихър се върнал на пътя, възседнал бързоногия си кон и се провикнал колкото му глас държи:
- Що стоите, момци, що гледате? Погубен е сам цар Иван Шишман...
Земята потръпнала под нозете му. Вината за братското предателство не му давала покой. А тези гарвани проклети - какво още искат да прокобят! Покрусен, той стоял за миг-два и подканил войните си да отидат поне Михаила да намерят и да му помогнат, ако вече не е късно.
Когато стигнали Ихтиманското поле, градът бил вече обграден и го бранели с маждраци завоевателите. Там, в тъмницата, бил затворен брат му Михаил. Развъртял той сабята си, разчистил пътя от караулите и се озовал пред вратите на зандана. Ясен се обърнал страдно към своя брат за прошка:
Прости мене, Василичу брате, дай ми сега воля да погубим, да погубим сва турска ордия, да те водим у София стара!...
Но Михаил Василич бил непреклонен. Той не можел да прости на своя брат, че иде толкова късно:
- Къде бе ти, по-напред да дойдеш, сега вече мина много време - отвърнал му строго той и отсякъл - не ти прощавам!
Повел войската си Ясен и погубил обсадата на града. И пак се молил на брата си Михаил да му прости. Но отговорът бил все един и същи: Не ти прощавам и воля не давам! Защо тизе първи път не дойде, сега вече мина щиро време!...
Като наранен звяр, цар Ясен с мъка се провикнал към своята войска, та да чуе и гората, и водата, и камъните:
- Фала тебе, моя силна войска, цар Шишман турци погубили, ще пропадне наше мило царство, мило царство, българското царство.
А народният певец, задавен от мъка, обръщал плача на песен, после продължавал песента на приказка и очертавал неповторимо тъжната картина на Отечеството в тези времена.
Чули ли сте, или не сте, какво чудо е станало в черното море дълбоко и в равното поле широко? В полето израсло дърво, а около корена му море се вълнува. Върхът на дървото опира в самото небе. На върха му два черни гарвана грачат и плачат, а под дървото две хубави моми ситно везмо везат. Те питат гарваните:
Гарване, чорни гарване, оти плачите, грачите?
А те им отговорили, че плачат и грачат, задето се бият българи и турци. Турците се молили на Аллах да им помогне в боя, а те ще му построят дванадесет джамии с тринадесет минарета. Българите се молили на Бога да им помогне, а те ще му построят дванадесет черкви, навред със сребърни диреци и елмазени первази Ала Бог не ще им помогне. Той е разгневен, защото войниците с конете си влизат в черквите, за да си вземат комката и нафора!
Това чудо на скверност към християнщината народът не можел да понесе даже в такива тежки времена и осъдил със задавено от сълзи гърло, че Бог не помага томува, който брата си погубва и враждува срещу своите!...

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама