- Държава: България
- Регион: Югозападен
- Област: София (столица)
- Община: Столична
- Селище: с. Кокаляне
- в околностите на с. Кокаляне
- GPS: N 42.558089 E 23.424441
- Ориентировачна надморска височина: 700 м.
- Вид достъп: Пешеходен, автомобилен, за високопроходим джип
- Паркинг: При паметника на трудоваците
Около падането на крепостта Кокалянски Урвич под напора на турците съществува романтична легенда, намерила отражение и в народното творчество под събирателното наименования "Цар Ясен и турците". Както гласи преданието, един ден цар Ясен (Йоан Асен -> Ясен), брат на Иван Шишман, излязъл на лов от своята крепост Урвич. Докато го нямало крепостта била обсадена от турците. Въпреки, че били многобройни орди, защитниците на крепостта не се предавали и храбро се сражавали. Тогава турците хванали жена, която била на близо до крепостта с дете на ръце. Това била Ведена от село Бистрица. Те я заплашили, че ако не им покаже тайния вход за крепостта, ще убият детето и нея. Майчината любов надделяла и Ведена им показала тайния вход. Впоследствие Бог наказал Ведена като я вкаменил - скалното образувание може да се види нагоре по долината на река Ведена от Дяволския мост. Турците превзели крепостта и пленили съпругата на цар Ясен. В това време едно момиче от село Кокаляне намерило цар Ясен, който пирувал със свитата си и му казала, че крепостта е пленена от турците, а жена му е станала тяхна робиня. Царят веднага се качил на коня си и тръгнал да гони турците, които плячкосали крепостта и повели царицата към село Лозен. Близо до Лозен цар Ясен настигнал турските орди и ги разбил. След битката той попитал жена си дали турците са я опетнили. Царицата отговорила, че не са. Щастлив, царят се завърнал заедно с жена си и оцелелите български войски в Урвич. Но там царицата му признала, че й е харесал един млад турчин, който по красота и благородство би могъл да бъде равен на християнин. Тогава царя в гнева си хвърлил младата царица от Царичина скала. Когато тя паднала, кръвта и обагрила скалата в червено, а където потекло млякото и (защото тя имала малко дете), израстнало царичино биле. Скоро крепостта отново била обсадена от турците. Този път обсадата не траяла дълго и цар Ясен побягнал към днешния град Самоков. Турците го настигнали недалеч от Самоков и го убили. Там където потекла кръвта му избликнали седем минерални извори, носещи днес името Царевите кладенци.
Легенда за цар Иван Шишман и боевете му в отбрана на София
Из „Сборник за народни умотворения” 5 Разказал: дядо Боне Сеиза, 80-годишен, от Самоков
Тия били троица братя, единият – цар Ясен, дето що е бил долу в крепостта срещу Кокалянския манастир (Урвич). И там знаеш ли?... Това село го викат Кокаляне, защото там е правил цар Ясен силен бой с турците и това място останало, знаеш, с кокали от мъртви юнаци. Та затова го нарекли Кокаляне.
После един от тях загинал близо там някъде зад Чемурлия (Чамкория – Боровец). Гробо му и днеска е у Чамджаската кория – „Баба кория” що й викат турците – защо и него го потурчиле, каквото и цар Йован Шишман.
Цар Йован Шишман тука се бил със турците при Цареви кладенци. Те дошли откъм Костенец, та се били при Сефер чешма и тук, при Цареви кладенци.
Тука ударили царя, та където капнало капка кръв, навсякъде и кладенец изврял... Пък после оттам литнал, та паднал навръх Доспейската планина, дето го и закопали, а турците го потурчили, ама мъртъв.
Аз често съм ходил с турците на гроба му, защото те често си вървяха там. И кой как излезеше нагоре, всеки път и камък ще изнесе, та да тури на гроба му. Те си го наричаха: „баба Йован, баба Йован”, а рядко съм ги чувал да казват „Касъм ефенди”. Аз бях на работа сеизин (коняр) при тях едно време, та съм ходил много пъти и те не криеха нищо от мене.
Предание от Бистрица
Съставител: Тодор Моллов
Кога дошли турци у Бистрица, срещнали една баба, коя рекла:
- Честито ви царство.
А турци рекли:
- Немаме царство, дор не ванемо цар Ясеня.
Рекла баба:
- Я чем цар Ясен лесно да ви ванем.
Та ги провела низ вода Ведена, тамо, де е цар и царица... У то време царица е излела на оро сос тия селски дреи; а баба казала на турка:
- Те това е царицата!
И турци ю ванали и закарали. Цар Ясен седел, та си ручал. Дошло абер нему:
- Ти седиш и пиеш, а турци закараше царицу.
Цар рекъл:
- Петре, скоро софра прибирай! Павле, кон ми изводи!
Довели коня и цар Ясен се качил на коню, па не согледал, че коню е упайван. Така минал през село Кокаляне. Отад минал през село Панчарево; отад минал през село-град Герман. Ошел тогай под село Лозен. Там пасли две деца овци; он них попитал:
- Минаха ли тука турци?
Они рекли:
- Сега туку заминаха.
Он рекъл:
- Дал че ги стигнем?
Они рекли:
- Какво че стигнеш? Коньо ти заклопен!
Тогай рекъл цар Ясен:
- Ей, Кукаляне, кал да те бие! Панчарево - саде камик да е, а град Герман - градушка да те бие, село да те направи, а Лозен без коне да не са и без волове да не са, и жито саде да им е ченица!
Деца рекли:
- Чичо, нема тука вода!
А он рекъл:
- Господ че даде вода!
Тогай пресекал цар Ясен пайванета и рипнал коня - излели три кладенци вода. Кога бутнал царо коня, стигнал турците и погубил ги, а царицата върнал си и отвел я у Урвич град, сос железни порти, а Искър заобиколил град Урвич. Тогай цар Ясен попитал царица:
- Кога турци те водиа, имали ли нещо пакос?
Она рекла:
- Влезне вълк у овци, он си мирно не излезне: един ми е беркнал у пазува.
А царо рече:
- Они са псета - това не е лошо, като седеше при царо.
Па рече царица цару:
- Многу ги я аресах, кога идат да серат, они се мият.
Царо се расерди, та погуби царицу и расфърли я по един камик.
И била царица доила дете и от това до днеска излеза вода бела.
Тогай цар Ясен сос една мома бегал у Русия. И тамока у Русия беше говедар. Тамо му дали една бабица селска, коя нему родила едно детенце мажко. Дете изучило книга; ка изучило книга, умрел баща му. Когай детенце разбило сандък и нашло тамо царска капа и царските писма, тогай повервало, че негов баща бил цар и че има у Урвич закопани бащини пари. И натовари оно маски со сол, та доде у София; ойде у Урвич, сос писма найде бащини пари, та отнесе у Русия.
В заключение сказитель заметил, что до настоящаго времени в Кокалянском монастыре "Св. Рандела" (Св.Архангел Михаил), що над сам Искар, има чаша и кратуна од цар Ясен. Предание это досказал крестьянин Филип Минин так:
Цар Ясен на Русия беше говедар. Тогашни Руски цар никакву веру немаше. Царо Руски затражи да жени сина си; и син му рече:
- Че земем на говедара черку.
Отговорил Руски цар:
- Добре!
Цар Ясен-говедар рече на цар Руски:
- Имали нещо твой син от занаят?
Он рекъл:
- Нищо нема!
Рече цар Ясен-говедар:
- Почекай да го учим!
И учеше го цар Ясен-говедар десет дни и научише да прави рогоже. Тогай рече цар Ясен-говедар:
- Като може да прави рогоже, че му дадем момуту!
И му даде момуту.
И син на Руски цар не може да живе сос своя булка. Тогай сама булка рече:
- Бре, човече! Мой баща знае траву-самотворку, коя че помогне!...
И цар Ясен-говедар соблекъл син на Руски цар, па му турил босилек, та му светил воду, па го молитвил, па го изкупал. И тогай лицето сину светнало като на цар Ясен-говедар. Па и сам Руски цар - неверний, къде даде сина на черку цар Ясен, стана като негов син, сиреч ристьянин... И сега и Русия и Болгария се едно - Ристияния!...
Народна песен от с. Желява Народна песен от с. Железница |
Народна песен от с. Кокаляне Народна песен от с. Лозен |
Народна песен от Суходол Цар Ясен служба заслужи; |
Сънят на царицата
Народна приказка
В тези тревожни времена, когато войските на цар Шишман се сражавали на Софийското поле, в дома на брат му Ясен витаела черна прокоба.
Царица Милица - жената на цар Ясен, станала една сутрин след кошмарна нощ..
- Чуй ме, Ясене, мой съпруже, чуй какъв сън съм сънувала, като съм малко заспала...
Ето какво сънувала чужденката-гъркиня:
Небето се пропукало по средата и от него изпаднали всичките звезди на земята. Месецът изгрял кървав, а до него звезда Деница също била окървавена.
Разтревожил се цар Ясен, като си спомнил, че брат му цар Шишман сам се сражава с войската на Софийското поле, и съзрял в този сън черна прокоба. Той разтълкувал съня на Милица така:
- Пропукването на небето е знак, че царството ще падне: изпадането на звездите предвещавало погиването на войската, а кървавият месец и звезда деница до него значели затриване на цялото царство.
Тревожният разговор между двамата още не бил завършил, когато пристигнал хабер - бяла книга - от цар Иван Шишман, който нареждал на брата си Ясен, веднага да се притече на помощ с трихилядна войска там, при Костенец града! Там турците вече били обградили града и надежда за спасение нямало! Но Милица не позволила на своя съпруг да отиде на помощ!
- Нали е пуста чужденка - рекъл си народният певец, - тя за Отечество не милее!...
Скоро пристигнал нов пратеник от цар Иван Шишман, Ясен да отиде с войската си до Ихтиман, където води боевете и защитата на царството другия брат - Михаил Василич. И този път Милица не позволила на мъжа си да отиде на бойното поле. Още слънцето не било залязло и дошъл за трети път тревожен зов - цар Ясен да тръгне с петхилядна войска, че Михаил вече е затворен, а самият цар Иван Шишман е застрашен от гибел.
Кралицата била неумолима. Тя пазила своя съпруг и не го пускала да се бие. Ала цар Ясен този път не я послушал!
Възседнал той най-бързия си кон и повел войската към Ихтиманското равно поле. Когато минавал край река Искър, над главата му кръжало черно ято гарвани, които грачели и сновали тревожно и правели сивото небе зловещо и знаменателно. Конникът с ужас видял, че реката тече кървава и носи войнишки тела. Сред водите млада хубава българка газила и събирала калпаците на своите братя. Спрял се цар Ясен и се провикнал от коня:
Хвала тебе, премлада девойко, защо ловиш юнашки калпаци, улови ми трупе от юнаци, да ги видим кои са, какви са...
Девойката през сълзи отговорила на цар Ясен, че три брата юнака имала, всичките на бой отишли и тримата в боя паднали. Затова тя им търси калпаците, да не би книжка написана да открие и да види какво са заръчали в предсмъртния си час!
Мъка и срам обзели Ясен. Той слязъл от коня и се втурнал към кървавите води на Искър. Когато нагазил, пред него изплувала вдигната ръка на юнак, а на пръста му - пръстен бурмалия. Той познал пръстена на своя брат, на който пишело цар Иван Шишман. Като вихър се върнал на пътя, възседнал бързоногия си кон и се провикнал колкото му глас държи:
- Що стоите, момци, що гледате? Погубен е сам цар Иван Шишман...
Земята потръпнала под нозете му. Вината за братското предателство не му давала покой. А тези гарвани проклети - какво още искат да прокобят! Покрусен, той стоял за миг-два и подканил войните си да отидат поне Михаила да намерят и да му помогнат, ако вече не е късно.
Когато стигнали Ихтиманското поле, градът бил вече обграден и го бранели с маждраци завоевателите. Там, в тъмницата, бил затворен брат му Михаил. Развъртял той сабята си, разчистил пътя от караулите и се озовал пред вратите на зандана. Ясен се обърнал страдно към своя брат за прошка:
Прости мене, Василичу брате, дай ми сега воля да погубим, да погубим сва турска ордия, да те водим у София стара!...
Но Михаил Василич бил непреклонен. Той не можел да прости на своя брат, че иде толкова късно:
- Къде бе ти, по-напред да дойдеш, сега вече мина много време - отвърнал му строго той и отсякъл - не ти прощавам!
Повел войската си Ясен и погубил обсадата на града. И пак се молил на брата си Михаил да му прости. Но отговорът бил все един и същи: Не ти прощавам и воля не давам! Защо тизе първи път не дойде, сега вече мина щиро време!...
Като наранен звяр, цар Ясен с мъка се провикнал към своята войска, та да чуе и гората, и водата, и камъните:
- Фала тебе, моя силна войска, цар Шишман турци погубили, ще пропадне наше мило царство, мило царство, българското царство.
А народният певец, задавен от мъка, обръщал плача на песен, после продължавал песента на приказка и очертавал неповторимо тъжната картина на Отечеството в тези времена.
Чули ли сте, или не сте, какво чудо е станало в черното море дълбоко и в равното поле широко? В полето израсло дърво, а около корена му море се вълнува. Върхът на дървото опира в самото небе. На върха му два черни гарвана грачат и плачат, а под дървото две хубави моми ситно везмо везат. Те питат гарваните:
Гарване, чорни гарване, оти плачите, грачите?
А те им отговорили, че плачат и грачат, задето се бият българи и турци. Турците се молили на Аллах да им помогне в боя, а те ще му построят дванадесет джамии с тринадесет минарета. Българите се молили на Бога да им помогне, а те ще му построят дванадесет черкви, навред със сребърни диреци и елмазени первази Ала Бог не ще им помогне. Той е разгневен, защото войниците с конете си влизат в черквите, за да си вземат комката и нафора!
Това чудо на скверност към християнщината народът не можел да понесе даже в такива тежки времена и осъдил със задавено от сълзи гърло, че Бог не помага томува, който брата си погубва и враждува срещу своите!...