Родната къща на Петко Рачов Славейков в град Велико Търново е реставрирана през 1971г и е един от обектите на Регионален исторически музей. Пред нея е поставен паметник изработен от скулптора Благой Илиев.

Къщата не е отворена за посещения. Посещава се по предварителна заявка на телефоните по-долу, направена не по-късно от предхождащия ден.

Видният български поет, политик и публицист Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827г. в град Велико Търново в дома на Рачо Казанджията. Всъщност раждането става в килия на храм "Св.Св. Кирил и Методий" на около 100м над къщата. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско или Якоруда. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново.
Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
Той е една от най-значимите фигури както на Възраждането, така и на развитието на следосвобожденска България. За времето си е изключително високо образован, учи в различни градове, като междувременно се занимава и с много четене. Голямо влияние върху младия търновец има „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В годините на своето образование той написва и своето първо произведение, което е запазено и до ден днешен – „Акатист на три светители”. От 1843г. до края на живота си той се занимава в голяма степен с просветителска и книжовна дейност. Учителствува в Търново, откъдето обаче е изгонен заради написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици”. През 1844 г. е учител в училището към храм "Успение Богородично" в град Килифарево, където успява да подиграе гръцкия владика по време на църковна служба и отново е изгонен от местните чорбаджии.
Петко Славейков обаче не се отказва и продължава делото си в много други градове и села на България. Използва известната по онова време взаимоучителна метода. До 1847г. след активно занимаване с българския фолклор Петко Славейков събира 2263 песни, пословици и поговорки. През 50-те години пише първите си книги – „Смесена китка”, „Песнопойка” и „Басненик”.
Участва и в организирането на проваленото въстание на дядо Никола в Търново.
Започва издаването на хумористичния вестник „Гайда” и продължава до 1864г., когато заминава в Цариград. В османската столица той участва в редакцията на българския превод на библията и издава редица вестници и списания като „Гайда”, „Македония”, „Читалище” и др. Ръководител е на църковната борба и е един от най-значимите и дейци. След приключването и става учител в Екзархията. 
През 1873г. създава своето най-популярно и значимо творение – поемата „Изворът на белоногата”.
Революционната дейност също не е чужда на българския просветител. Той неведнъж е обвиняван, а дори и арестуван за евентуални връзки с Букурещкия революционен комитет.
В останалите години до освобождението активно подкрепя угнетения български народ, основава българска гимназия в Одрин и явно се противопоставя на гръцкото влияние. Учителствува в Стара Загора, и около 1876г. отново попада в затвора, покрай събитията с Априлското въстание. През 1877г. започва Руско-турската освободителна война в която Славейков активно подпомага руснаците. Сътрудничи на войските им, като превежда през Стара планина отряда на генерал Скобелев.
Освен със събирането на народни песни, предания и поговорки Петко Славейков също се занимава с писателска дейност. Той е автор на много патриотични песни и поеми, както и на любовна лирика повлияна от чужди писатели като А.С.Пушкин. Пише и исторически поеми. Успява да издаде два сборника с народни песни и възстановява близо 17 000 български пословици. Изявява се както като писател и журналист, така и като автор на учебници, преводач и филолог. С течение на годините изследва характера и обичаите на българите, както и тяхната народопсихология. Избран е за почетен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките).
След 1878г. и обособяването на първите партийни организации, Петко Славейков става един от лидерите на Либералната партия. На няколко пъти става министър и председател на НС по време на управлението на Петко Каравелов. Извън политиката продължава да се занимава с учителска дейност и започва отново да издава вестници. Умира в София през 1895г., на 67 годишна възраст и е погребан в Централни софийски гробища.