Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.087933 E 25.648212
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1185г.
  • Ориентировачна надморска височина: 150 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици
 
 

100Hristianskite mesta na vyarataSveti DimitarХрам "Свети Димитър" се намира под североизточния склон на хълма Трапезица в Асенова махала на град Велико Търново на десния бряг на река Янтра непосредствено до пътя към село Арбанаси. Той е най-старият и точно датиран средновековен търновски храм, един от обектите на Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Димитър Солунски Чудотворец.

Историята свърза мястото с обявяването на въстанието през 1185г. под ръководството на болярите Асен и Петър за отхвърляне на византийското владичество.
Двамата братя Белгун и Теодор (останали в историята като Асен и Петър) се явили през пролетта на 1185г. при византийския император Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказал и ги отпратил грубо, а те на свой ред го заплашили, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Петър търсели повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавят въстание.
За убедителността на въстанието допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че Св. Димитър е вдигнал благоволението си от ромеите тъй като по това време Солун е нападнат и разграбен от норманите. Разнася се слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема и случаят с неръкотворната икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в Търновград. Както пишат и средновековните хронисти: „Христовият мъченик Димитър напуснал Солун и тамошният храм, и дошъл при българите за да им бъде помощник и покровител в делото“. След като се връщат в Търново братятя Асеновци построяват храмът посветен на Свети Димитър. Той трябвало да се освети от висш духовник
Поради липсата на българско висше духовенство Асен и Петър принуждават видинският епископ и други двама епископи да ръкоположат българският свещенник Василий за търновски архиепископ. От своя страна на Димитровден 1185г. той извършва осещаването на храма и в него извършва коронацията на по-големия от Асеновци. Наред с обличането на Петър с червени дрехи е възстановено и наименованието на царството т.е. възвръща се държавното име България. И Паисий Хилендарски в История славянобългарска отбелязва преданието, че архиепископ Василий съобщил на народа, че св. Димитър Солунски му се явил, че „Бог го е пратил на помощ и обновление на царство българско”, и че му поръчал да повика "Асен из Влахия и неговия брат Петър, които бяха от рода царски, внуци Гавраила, сина Самоилова". Като казал това, коронясал по-големия брат Теодор, облякъл му багреница, обул му златни обуща, нарекъл го Петър и го провъзгласил за "цар българом и гръком".
Това било достатъчно, за да възпламени и без това разбунения народ.
С този исторически и патриотичен акт е сложен край на продължилото 167 години византийско господство над земите ни и е основано Второто българско царство. Поставя  се началото на процес, довел в последствие до възстановяване на българската Патриаршия и обявяването на Търново за столица на България.

В храм "Свети Димитър" са коронясани първите владетели от Асеновата династия - Петър, Асен и Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към храма бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.
Храмът "Свети Димитър" и манастира около него са просъществували до до 1327г., когато са били разрушени, при земетресение. По-късно с материали от разрушения храм южно от него бил издигнат друг храм, който лежи върху основите на южната манастирска сграда. През втората половина на XIV век тук бил създаден голям християнски некропол, който просъществувал до началото на XX век. От него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора.
В края на XVIII и началото на XIX век, храм "Свети Димитър" бил опустошен от кърджалии. Кратки описания за него през XIX в. са оставили д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. През втората половина на XIX в. храмът е силно повреден, а катастрофалното земетресение през 1913г. окончателно го унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.

В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци автори на литургични текстове участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената “Божествена литургия”. Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII век. Към него принадлежи сцената “Пиета” изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.

Първите археологически разкопки на храм "Свети Димитър" са правени през 1906 - 1921г. от търновското археологическо дружество в притвора, наоса и двора на църквата. Цялостните научни археологически проучвания започват през 1971г. под ръководството на доц. Я. Николова и М. Робов. Резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето- изясняват плана на храма, строителните периоди и неговата богата външна декоративна украса.
Храмът е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна сграда с притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна украса е постигната чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли, и засилена от вградените четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.
Въз основа на плановоконструктивните си особености храмът се отнася към т.нар. църкви със “стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии. Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Сградата е изпълнена с т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.
В подземията под храма са разкрити останки от тракийски култови обекти.

При разкопките са били открити две погребения в притвора и едно в наоса. Тъй като в средновековната традиция ктиторите били погребвани в притвора, а владиците в подкуполната част се предполага, че се касае за гробовете на братята Асен и Петър и архиепископ Василий. За съжаление и трите гроба били отваряни и ограбени.

Обемно-архитектурната реставрация на храм "Свети Димитър" започва през 1977г., въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха като реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз. Като първообраз са използвани несебърските храмове и храма в Асеновата крепост.
В параклиса на храма е намерена Ерусамлия, реставрирана в Регионален исторически музей и изложена в Сарафкината къща. Експонати от богатите погребения могат да се видят в Регионален археологически музей.

Възстановеният храм "Свети Димитър" е открит като музеен обект към Регионален исторически музей през 1985г. във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен срещу византийския поробител и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава.
Храмът е обявен за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.

 
  • Адрес: град Велико Търново, Асенова махала
  • Интернет: Не
  • web: http://www.museumvt.com/
  • Е-поща: rimvt@abv.bg
  • Телефон: +35962636954
 

Култура

Спец. туризъм

Цена за практикуване и други такси : Входна такса към 2012г
Възрастни - 6.00 лв
Учащи - 2.00 лв
Възрастни участвали в развитието на Р.България - 3.00 лв
Семейство (с до 3 деца) за 1 музеен обект - 6.00 лв
Индивидуален двудневен пакет за 10 музейни обекта - 20.00 лв
Семеен(родители с до 3 деца) двудневен пакет за 10 музейни обекта - 30.00 лв
Безплатно посещение всеки последен четвъртък от месеца

Период на практикуване :
9:00 - 18:00(април-октомври)
Не работи (ноември-март)
Профилактика: сряда 9:00 - 12:00

Новини

Дата на новината: 26.10.1185

Календар

Начална дата на събитието: 26.10.2021
Крайна дата на събитието: 26.10.2021
  Повторяемост на събитието всяка година
Храм "Св. Димитър Солунски"



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2067
Регистрирани потребители: 339

Реклама