Храм “Св. архангели Михаил и Гавраил” се намира на около 140м южно от центъра на село Арбанаси с Пазарската чешма и е един от обектите на Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Архангел Михаил, както и местата свързани със Свети Архангел Гавраил.

Сградата представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка със сложна архитектурно-композиционната схема, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Входът е от запад. Същинският храм се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на Св. Параскева и обширно преддверие.

Олтарът е отделен от останалата част на храма посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен Св.Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът “Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.

Във вида достигнал до наши дни, храм “Св. архангели Михаил и Гавраил” е изграден в последната трета на XVII век. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI - началото на XVII век. При преустройството извършено в последната трета на XVII век, апсидната конхата и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата сграда. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII век. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с "Дейсис" сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – Св.Йоан, Св.Лука, Св.Марко и Св.Матей.

В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особенно впечатляващи с внушенията които носят са сцените: “Благовещение”, “Кръщение Христово”, “Разпятие Христово”, “Предателството на Юда” и “Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – “Съшествие в ада” (от юг) и “Рождество Христово” (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – Св.Георги, Св.Прокопий, Св.Артемий, Св.Меркурий убиващ тиранина-цар, Св.Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.

В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената “Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на Св.Христофор с младенеца Христос, Св.Константин и Св.Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавраил, които държат в ръцете си модел на църква.

За времето на изпълнение на стенописите в притвора на храм “Св. архангели Михаил и Гавраил” свидетелства ктиторски надпис разположен над входната врата. Той гласи: "Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август.”
Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на Св.Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и Св.Йоан Предтеча. Над тях са изписани “Събор на архангелите” и медалиони с образи на светци.

На свода от изток на запад са поместени изображения на Св.Йоан Предтеча, Богородица Платитера, бог Саваот и Христос Емануил. От двете им страни са зографисани фризове от фигури на апостоли и пророци, всяка от които е поместена в арка с колони. В следващия регистър, който се разпростира по северната, западната и южна стени е представен пълния цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за живота и.

Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – Св.Текла, Св.Неделя, Св.Теодора Солунска, Св.Лукия, Св.Параскева, Св.Анна и др.

Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис - отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.

Храмовият празник (Архангеловден) е 8 ноември.

Около храмът има голям, разкошен двор с много пойни птици в топлите месеци и стопанска постройка във Възрожденски арбанашки стил.