Храм “Рождество Христово” се намира в югозападната част на село Арбанаси, на около 400м от центъра с Пазарската чешма. Храмът е един от обектите на Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40м, подслонена под трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план храмът се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св.Йоан Предтеча” от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад.

Храм “Рождество Христово” има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI век е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597г. През втория строителен етап към вече съществуващата сграда са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII век и 1632г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632г. и преди 1643г. Цялата вътрешност на храма е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597г., 1632г., 1638г., 1643г., 1649г., 1681г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – Св.Димитър, Св.Георги, Св.Нестор и светци-лечители и безсребреници: Св.Козма, Св.Дамян, Св.Пантелеймон, Св.Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици.
Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на Св.Св.Константин и Елена, Св.Кирияки и Св.Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин.

Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена “Рождество Христово”. Първият регистър минаващ по южната и западната стени е зает от изображения на преподобните – Св.Антоний, Св.Евтимий, Св.Сава, Св.Ефрем, Св.Теодосий, Св.Симеон Стълпник, Св.Аврамий и жените-светици – Св.Марина, Св.Анастасия лечителката, Св.Анастасия Римлянка, Св.Евгения, Св.Пелагия, Св.Теодора, Св.Теофано и др. Над тях се намират големите композиции “Покров Богородичен”, “О тебе радуется”, “Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за целия и живот. Акцентирано е на действените моменти от него – “Благовещение”, “Рождестово”, “Сретение”, “Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция “Древо Йесеево” (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Композицията се среща на още три места в България – Трапезарията в Бачковския манастир, храм  “Свети Димитър” в село Арбанаси и Сеславски манастир над село Сеславци.
Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.

Сцените в наоса на параклиса “Св.Йоан Предтеча” илюстрират живота на патрона и чудесата му: “Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, “Кръщение в река Йордан”, “Отсичане главата на Йоан Кръстител”, “Танцът на Саломе”, “Намирането на главата на Йон Кръстител” и др. Иконостасната преграда в параклиса е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календа (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на Св.Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота.

Върху стените на храм “Рождество Христово” са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.

Храм “Рождество Христово” е част от комплекс- резиденция от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров - Търновската.