Патриаршески манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.123502 E 25.621758
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1070 г.
  • Ориентировачна надморска височина: 280 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Пред манастира
 
 

GeocachingHristianskite mesta na vyarataSveta TroicaПатриаршески манастир "Света Троица" се намира се под непристъпните отвесни скали на десния  бряг на река Янтра, в гористия пролом на Дервента, по средата на пътя между град Велико Търново и село Самоводене. От скалната тераса, на която е разположен се открива прекрасна гледка на запад към отсрещния Преображенски манастир "Свето Преображение Господне". Достъпът до манастира е по стар път по десния бряг на реката, между град Велико Търново и село Самоводене и е достъпен и от двете страни.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Троица.

Според преданията, манастирът е бил основан през 1070 година. Това се потвърждава от надпис, намерен в основите на олтара на стария храм, когато започнала работата по възстановяване на манастира през 1847г. Надписът е недвусмислен: "Тази църква "Света Троица" е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ". Този стар храм е бил част от крепост, охраняваща стария път между село Самоводене и хълма Трапезица.

Други данни подсказват, че манастир около това място бил построен при царуването на цар Иван Александър през 1368г., като синът му Иван Шишман го разширил и дарил с имоти, но този манастир отстоял на около километър от сегашния в посока село Самоводене.
За изграждането на обителта по времето на цар Иван Александър има няколко версии. Според едната той е бил основан от Теодосий Търновски след Първия църковен събор в Търново през 1350г. Според друга, по-вероятна версия, манастирът е основан от монаха Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий. На Втория църковен събор, състоял се през 1360г., монах Евтимий присъствал с игумена на Килифаревския манастир Теодосий и се проявил със своята скромност и компетентност.

Скоро след това Евтимий напуснал Килифарския манастир и предприел пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват такова въздействие върху него, че той не пожелал да се върне и заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и благочестието на монаха около пещерата се събрали и други монаси и така възникнал манастир "Света Троица".
Пещерата в която живяли Евтимий и другите монаси отстои на стотина метра от сегашния манастир. Тя се намира на 5 м височина в скалния венец и влизането в нея ставало по въжена стълба. Личат също и следи от вдълбани в скалата иконостасче и кръст нас него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери служели и като убежище от разбойници, които нападали манастира. За допълнителна защита входовете им били залоствани от железни врати, които се заключвали. През тези години в манастира известен вече и като Евтимиев се зародила Търновската книжовната школа, в която се учели значителен брой монаси. Там се превеждали и преписвали редица църковно-славянски книги. През 1376г. монах Евтимий бил избран за патриарх в Търново, затова обителта се назовала Патриаршеска. Това станало в едни от най-тежките времена от българската история преди падането под турско робство.

Цар Иван Шишман често идвал в манастир "Света Троица", където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до Янтра под манастира има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Преди да напусне столицата и да замине за Никопол, Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира оставил голяма сума на патриарх Евтимий да послужи в борбата срещу наближаващите турски орди и да отбранява столицата докрай.

След падането на България под османската власт повечето български манастири били опожарени и разграбени. Тази участ не подминала и Евтимовия. Според легендата патриарха трябвало да бъде посечен ако не приемел исляма. Евтимий отказал отправяйки горещи молитви към Бога и в момента в който палача замахнал ръката му се схванала във въздуха. Това се сметнало от турците като знак и затова живота му бил пощаден, като по-късно бил заточен.  
Когато българите започнали да получават повече религиозна свобода от Високата порта манастира бил възстановен на сегашното си място.

Под манастирския храм "Света Троица" се намира друг малък храм "Рождество Христово" (вероятно съществувал от по-рано), където през коледните празници се извършва богуслужението.
При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776г.) и Иван Константин войвода (1803г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от село Арбанаси. В тая грамота се съобщава и, че манастира бил основан от цар Иван Шишман. Това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на храмове и манастири отсам Дунава навежда на мисълта, че те продължавали да се считат за приемници на българските войводи оттатък Дунава.

Престолът в храма е стар езически жертвеник, пренесен тук от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: "На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...".
В основите на една от храмовите колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той бил поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117-133г. Надписът на него гласи: "По нареждане на август император цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години е консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия".

По време на повсеместните кърджалийски набези в начолото на XIX век и този манастир е опустошен и запустява.
Храмът е изграден отново от майстор Колю Фичето през 1846-1847г.а стенописването е от Захари Зограф. Тези дейности се извършват по време и след възстановяване и на отсрещния Преображенски манастир.
При катастрофалното земетресение през 1913г. в региона, манастирът и храма отново са разрушени. В последствие всичко било възстановено на същото място. Видът на храма строен от майстор Колю Фичето не е запазен днес, тъй като са добавени куполи забранени за православните храмове по онова време.

В сегашният си вид Патриаршеския манастир "Света Троица" e изграден през 1927г. Сегашният храм има кръстообразна форма с три купола. По фасадата има слепи арки оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Тук са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало.
В храмът се влиза от юг, като над входа е монтирана нова мраморна плоча с името на храма. Стените вътре в храма и до ден днешен стоят само бяло варосани, като никой не се е наел да го изографиса след Захари Зограф. Патронната икона както и при другите храмове из Търновска Света Гора е разположена не до Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Исус. Иконата на Света Троица впечатлява със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на Св.Атанасий, а до него Св.Николай. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
В Патриаршески манастир "Света Троица" се съхраняват и някои реликви, като иконите "Архангел Михаил" от 1663г. и "Старозаветна Троица" от 1708г. рисувана от местните художници Коста и Цоньо.

След 1948г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и пораклисчето "Свети Евтимий Патриарх Търновски". На север са селскостопанските постройки, а от юг е входа на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до храма има параклис посветен на Исус, до който е погребан през 1918г. търновския митрополит Йосиф.

Манастирският празник е с подвиждна дата на Петдесетница (Света Троица) за прослава явяването на Светия Дух пред апостолите на 50-я ден след Възкресението (Великден).

Източник: Ив. Загорски, „Манастирите във Великотърновска епархия”

"Евтимиевата пещера" над манастира е една от забележителните не толкова в природно, колкото в историческо отношение пещери в региона на град Велико Търново, пък и в България. Малко известна и недостъпна за широката публика, пък и за пещерняците от страната. Пещерата се намира в непосредствена близост до северния вход на Патриаршеския манастир "Света Троица". Добре видимият й триъгълен вход е разположен почти в централната част на отвесния скален венец, леко обърнат на северозапад, на около 20 метра височина, като до него се достига по добре оформен но обрасъл и необезопасен кулоар. Пещерата е една от трите (най-северната), сходни по местоположение и произход пещери намиращи се над стопанският двор на манастира. Представлява частично влажна, двуетажна, наклонена до +3м. с диаклазен произход пещера с епизодични, малки образувания. Впечатляващо е присъствието на пещерата в народната памет, където е съхранено през вековете преданието за обитаването на пещерата от Свети Теодосий Търновски и в последствие на неговият ученик Свети Евтимий Търновски. При теренна експедиция през 80-те години историци-студенти от Великотърновския университет потвърждават свидетелствата за пещерата и локализират местоположението и. От монасите в манастира се потвърждава преданието, че именно в тази пещера се оттегля Свети Евтимий Търновски преди да бъде призван за български патриарх. С този факт "Евтимиевата пещера" се нарежда до такива български светини, като пещерата на Свети Иван Рилски край Рилския манастир.

Източик: Пещерен клуб "Дервент"

В района на манастира е скрит и Геокеш The Tranquil Cloister (Holy Trinity monastery) (GC2C2P2).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Телефон: +35961122476
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 03.06.2021
Крайна дата на събитието: 03.06.2021
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2067
Регистрирани потребители: 339

Реклама