Сградата на Окръжната сметна палата (Окръжния съвет) е една от емблематичните за град Велико Търново и се намира в западната част на площад „Цар Асен I” (Каябаш) пред входа към крепостта Царевец.
На това място до 1892г се е намирала Сарашката джамия в града, а след като джамията е съборена по настояване на тогавашния кмет Панайот Славков, мястото е превърнато в градина.

Необходимостта от нова сграда за нуждите на Окръжната сметна палата се появява след големия пожар от 18.12.1906г, когато изгаря сградата на Общината, намираща се в някогашния турски конак.
Предоставени са много архитектурно предложения, но журито определя първа награда за арх.Никола Лазаров от София, с проект, наречен „Царевец”, втора награда за арх.Тодор Петров, също от София и трета награда за търновския архитект Георги Козаров. Поради възникнали разногласия, на 24.05.1909г., журито излиза със становище, новата сграда да бъде компилация от всички премирани проекти, като водещ архитект да бъде Георги Козаров в сътрудничество с държавния архитект Джангозов.
Обявеният търг за строителен предприемач е спечелен от известния великотърновец Никола Хаджипетков. За изграждането на сградата е определн срок не повече от 12 работни месеца.
На 11 април 1910г. при изключителна тържественост се полага основния камък на новата сграда. Великотърновският митрополите Антим I отслужил тържествен водосвет.
За надзирател на строежа е назначен техникът-конструктор Леон Филипов, който има изключителни заслуги за корекции на проекта в хода на строежа. На него се дължат красивите декоративни орнаменти по прозорците, на парадния вход, балкона, капандурите по покрива.
Впечатляващи са фасадното оформление, колонадите, красивите мозайки, двустранните стълбища и осветителни тела.
Сградата има 32 големи стаи, с широки коридори и просторна заседателна зала.
Това е първата обществена постройка в Търново със собствено парно отопление.
В края на август 1911г., сградата е открита с тържествена сесия на Окръжната постоянна комисия.

На фронтона над входа на сградата е монтиран часовника свален от съборената часовникова кула, намирала се преди това на същия площад. След катастрофалното земетресение през 1913г., сградата силно пострадала. Много бързо след това е възстановена, но часовникът бил непоправимо потрошен и повече не се появил.

Източник: Катя Митова-Генова, Споменъ за Търново